Коко Шанел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Коко Шанел
френска дизайнерка
Родена: 19 август 1883
Сомюр, Франция
Починала: 10 януари 1971
Париж, Франция
(на 87 години)
Главната квартира на Шанел

Габриѐл Боньо̀р „Коко̀“ Шанѐл (на френски Gabrielle Bonheur "Coco" Chanel, портрет на Коко Шанел) е известна френска модна дизайнерка, модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20-ти век. Определяна е като пионер в модата. Нейната философия, стремежът й към изчистени линии и елементите, заимствани от мъжката мода, й отреждат важно място в развитието на модата пред 20-ти век. Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата като цяло, списание Таймс я включва в класацията за 100-те най-влиятелни личности на 20-ти век, единствения представител от света на модата в класацията.

Кратка биография[редактиране | edit source]

Габриел („Коко”) Боньор Шанел е родена на 19 август 1883 в малко градче във Франция, в долината на река Лоара. Тя е второто дете в семейството на амбулантния търговец Албер Шанел и Джийн Дьоволе. Поради грешка в акта за раждане, в който фамилилното й име е записано като 'ШАСНЕЛ' (Chasnel), първите биографи на Коко Шанел срещат трудности в проучването на биографията й. Тя е родена в приют за бедни и на следващия ден двама работници от приюта съобщават в кметството за нейното раждане. Така в акта за раждане тя е записана като родена един ден по-късно. Освен това неграмотните работници от приюта не знаели как се изписва фамилното й име, та кметът на градчето импровизирал и записал бъдещата звезда под името 'ШАСНЕЛ'.

Родителите на Коко се венчават през 1883 г. и имат 6 деца – 3 момичета, сред които Коко и 3 момчета. Когато е на 12 години, Коко изживява първия си сблъсък с реалния живот – майка й умира от туберкулоза, а баща й скоро след това напуска дома им под предлог, че трябва да си намери по-добра работа, за да може да ги изхранва. Останали без родители, децата са пратени в приют за сираци, намиращ се в католически манастир. Именно в манастира Коко се научава да шие. Ваканциите си младото момиче прекарва при роднини, които я научават на тънкости в шиенето, които били отвъд уменията на монахините в манастира. На 18-годишна възраст Коко напуска манастира и започва работа в местна шивашка работилница.

Шапка Шанел, Les Modes, 1912.

Докато работи в шивашката работилница, Шанел се запознава с плейбоя и милионер Етиен Балсан и скоро след това започва любовна връзка, глезейки я с всички блага на живот, изпълнен с лукс – диамантени бижута, дизайнерски дрехи, както и приеми, на които Коко среща елита на тогавашното френско общество. По това време тя започва да изработва и декорира шапки, което скоро от хоби се превръща в професия и смисъл на живота й. Както по-късно разказва на приятелите си, Коко „проглежда”, благодарение на новото си хоби, напуска Балсан и се нанася в апартамента му в Париж. През 1913 година отваря първия си магазин, който продава богат асортимент от палта и модерни шлифери, но бизнесът й там не просъществува дълго, тъй като магазинът се намира в сърцето на Париж и наемът за него е огромен. Типично за Шанел провалът я амбицира още повече и тя е убедена повече от всякога, че ще успее.

В периода преди Първата Световна Война Шанел се среща с Артър „Бой” Капел, който доскоро е бил най-добрият приятел на Етиен Балсан. С подкрепата на Артър Коко се сдобива със сграда и финансови средства за откриването на втория си магазин в област Бретан. Нейните шапки биват носени от известни френски актриси по това време, което й помага да си извоюва име в света на модата. През 1913 година Коко представя първата си дамска спортна колекция в бутика си в Дювил, район, който е убежище на голям брой жени по време на започналата вече Първа световна война.

По-късно, когато вече е известна, Коко си измисля история, която „разкрасява” трудния й живот като дете. Така Шанел стриктно се придържа към историята, че когато майка й починала, баща й отплавал за Америка, за да натрупа състояние там, а тя заминала да живее при две коравосърдечни лели. Тя дори твърди, че е родена през 1893 вместо през 1883 година, което я прави с 10 години по-млада. Според нейната "разкрасена" история майка й умира, когато Коко е на 2 годинки. Всичко това Шанел прави, за да намали срама, който е изпитвала от бедността и липсата на родители по време на детството си.

През 1920 г. балетният импресарио Сергей Дягилев я запознава с известния композитор Игор Стравински. Според слуховете Стравински и Коко имат любовна връзка.

През 1923 Коко споделя пред списанието Харпърс Базар (Harper’s Bazaar), че "изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност". Това тя се стреми да покаже в колециите си, които са изчистени, а дрехите са удобни. За разлика от повечето европейски дизайнери, творящи по това време, Шанел определя жената като истинското същество на дрехите.

„Дадох на жените чувството за свобода, върнах им техните тела... Тела, които бяха потънали под слоеве от дантели, корсети и подплънки заради приумиците на някои дизайнери.”

Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от 20-те години на 20-ти век, които са били самоуверени и често се държели предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки били момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – къси поли и прически, използване на грим и козметика в големи количества, пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината” на тези момичета не се изчерпвала само с външния им вид. Те смело участвали в различни спортове, карали собствени автомобили и излизали по нощни клубове, където слушали джаз и танцували чарлстон.

Прочутото, едва ли не икона-сако на Шанел само по себе си е един малък свят в света на модната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го различава от традиционното сако, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителният белег и запазената марка на дизайнерката, заедно с ръчно направените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които придават и запазват нужната форма на сакото.

Парфюм Шанел 5

Шанел е дизайнерката, която първа излиза с парфюм, който носи името на дизайнера, а именно Шанел №5 (Chanel №5), и която за първи път смесва няколко аромата (преди Шанел всички парфюми имат само един (моно) аромат). Шанел №5 остава класика в жанра, използват го и до днес.

През 1925 Вера Бат Ломбарди (Vera Bate Lombardi, снимка на двете) става муза на Шанел и нейна свръзка с голям брой аристократични фамилии в Европа. Прочутият 'английски' външен вид на Шанел е посветен и почерпен именно от Вера Ломбарди. Благодарение на Ломбарди творенията на Шанел са представени на английското кралско семейство, осигуряващи на Коко Шанел признание и връзки.

През 1939, със започването на Втората световна война, Шанел затваря бутиците си. Тя вярва, че това не е време за мода и се премества да живее в парижкия хотел Риц, където ще остане да живее повече от 30 години, до края на живота си. Шанел живее в хотела и по време на окупацията на Париж от нацистите, тя често бива критикувана за връзката си тогава с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, но злите езици твърдят, че именно той ѝ е издействал разрешение да остане в хотела по време на окупацията на града. Въпреки че Коко Шанел предпочитала да нарича хотел Риц 'свой дом', тя притежава и апартамент над магазина си на адрес рю Камбон № 31, както и вила на Френската ривиера.

Шанел не се завръща на модната сцена до 1954 година, когато представя първата си колекция след цели 20 години - последната й колекция преди това е от 1934 г. Заради връзката си с германския шпионин Шанел е посрещната доста студено от парижката си публика, но за сметка на това американците я боготворят.

Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10-ти януари 1971, на 87 годишна възраст, в апартамента си в парижкия хотел Риц. Погребана е в Лозана, Швейцария, и върху надгробната й плоча е изобразена лъвска глава, символизираща зодиакалния й знак Лъв.

Личен живот[редактиране | edit source]

Коко има връзки с някои от най-влиятелните мъже по онова време, но тя никога не се жени за някой от тях. Когато я питат защо не се е оженила за 'Херцогът на Уестминстър', тя отговаря: "Имало е много Дукеси на Уестминстър, но има само една Шанел!".

Коко Шанел е била наистина изключително независима и самостоятелна жена.

Доста хора са били скандализирани заради нейните връзки с жени, но Коко не се тревожи особено от това и живее живота си независимо от хорското мнение, като така нарушава всички принципи на традиционализма. Тя е имала открито лесбийски връзки във време, в което това е било считано за скандално и физически неестествено. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Коко Шанел Биография

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за