Жан-Батист Колбер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жан-Батист Колбер
френски политик
Жан-Батист Колбер 
Роден: 29 август 1619
Реймс, Франция
Починал: 6 септември 1683
Париж, Франция

Жан-Батист Колбер (на френски: Jean-Baptiste Colbert) е френски политик, финансов министър на Луи XIV от 1665 до смъртта си. Той е сред първите, въвели активна държавна намеса в икономиката, чрез митническата си политика и изграждането на държавни промишлени предприятия, някои от които съществуват и до днес. Колбер е смятан за основоположник на широко отричаната днес икономическа теория на меркантилизма, наричан понякога на негово име колбертизъм. Колбер вярвал, че добрият баланс в търговията е пътят към богатството. Неговата политика, известна като колбертизъм, е насочена в точно тази насока. Той основал камарата на търговията, пренасочил капиталите за внос и износ, създал предпазна система от мита и данъци, които не позволявали на чужденците свободно да търгуват из френските колонии. Колбер не се интересувал от вътрешната търговия, защото както той самият казвал, тя не правела нищо за държавната хазна. Френските фермери и малките манифактури били оставени в задушаващата прегръдка на средновековните занаяти и търговски гилдии. Невероятно бързо развиващата се данъчна система се затвърждавала. Освободени от таксите били само духовенството и дворянството. Колбер знаел, че Франция има нужда от добра външна търговска мрежа. Той възстановил неплатения труд, изисккван преди от феодалните владетели, а сега и от държавата. Така селяните били принудени да работят извънредно за поддържане на инфраструктурата. Колбертизмът създал парадокс - една прогресираща външна политика, а вътрешната - в огромен застой. През епохата на Просвещението постепенно се отивало към банкрут, а недоволството гордо крачело из Франция. Появил се въпросът за реформа. Отговорът бил Нео-колбертизма. Нео-колбертистите вярвали, че като цяло политиката на Колбер е правилна, просто трябва да се подаде ръка на вътрешната търговия като се премахнат всички остатъци от Средновековието. Напрежението създадено от парадокса на Колбер е една от основните причини за Френската революция от 1789.