Генерални щати на Франция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Откриване на Генералните щати на 5 май 1789 г.

Генералните щати на Франция е периодично събиране на представители на съсловията (или щати (на френски: États) за обсъждане на общи въпроси от законодателството и облагането с данъци във Франция от XIV до XVIII век. Названието им означава „Общо събрание“, тоест събрание на представители на съсловията от всички провинции в кралството, като провинциите имат своя вътрешна самостоятелност. В Генералните щати се заседава и гласува по съсловия – духовенство – само висшето; аристокрация – предимно средната, тъй като херцозите и графовете считат, че са над това; и трето съсловие – представители на градските съвети, кметове на градове и на селски общини, ръководители на еснафи. Свикват се и се разпускат от краля, но реално нямат голяма власт (не могат да се сравняват с английския парламент [1]

Тяхната роля се променя с времето. Генералните щати са свикани за пръв път през 1302 г. от Филип IV по време на конфликта му с римския папа Бонифаций VIII (във връзка с облагането на духовенството с допълнителни данъци. Чрез тях кралят се стреми да си осигури подкрепата на нацията за изпълнението на външната политика. Този факт има значение, тъй като именно чрез Генералните щати короната и градските представители съумяват да координират действията си против аристокрацията. От самото начало щатите се формират като орган, който може да определя данъците в кралството, което им дава голяма власт и кралете често се принуждават да ги свикват, за да се снабдят с пари, но по време и след Стогодишната война короната изработва механизъм за самостоятелно събиране на данъците, което я прави независима от всякакви представителни органи. Поради това през XV и XVI век те се свикват рядко и умишлено нередовно и то по-скоро по инициатива на губещата силите си аристокрация. За последен път в процеса на засилването на кралската власт са свикани през 1614 г. при Луи XIII, след което кралете придобиват достатъчно сила, за да прекъснат напълно съществуването им.

Едва през май 1789 г. те са свикани отново в опит да се подобри тежкото положение на кралските финанси. Този път депутатите от третото съсловие са твърдо решени да не се ограничават само със съвещателни функции, а да предложат коренни реформи. Още през юни традиционната структура се разпада, като на 17 юни 1789 г. третото съсловие обявява, че създава Национално учредително събрание, което на практика дава началото на Френската революция. Учредителното събрание работи от 9 юли 1789 до 30 септември 1791 г. и приема първата конституция на Франция, с която страната е обявена за конституционна монархия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]