Вандейско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вандейско въстание
Френска революция
GuerreVendée 1.jpg
Информация
Период 17931796 г.
Място Вандея, Флаг на Франция Франция
Резултат победа на републиканците

бележки
  • Общо жертви – ок. 200 000 души
Вандейско въстание в Общомедия
Символиката и мотото на вандейските въстаници – „Бог и крал“

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция.[1] Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен бунт.

Екзекуция на въстаник в Нант през 1796 г. (1866)

Вълненията започват с обявяването на масов набор на войници през февруари 1793. На 4 март на бунт се вдига Cholet, а към 13 март пламва цялата Вандея. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale).[1] Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура през юни 1793. По време на царството на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с бунтовниците,като за тази цел от Париж са доставени и детски Гилотини ,и затова се налага да се измислят методи за масово унищожение на Хора.Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара, на които хората са събличани голи и са били връзвани по двойки-бременни жени със старци, млади момичета със свещеници, момчета със старици, и той нарича това „Републикански сватби“,често извършвани през нощта, на светлината на факли, като той ги наблюдава от яхтата си в компанията на проститутки. Генерал Тюро и 12-те му летящи отряди с обща численост 15 хиляди войници, наречени „Адски Колони“ унищожават всички домове, селища и гори, разстрелват всички пленници, изнасилват и избиват всички, попаднали пред тях без оглед на пол и възраст, защото войските му изпълняват декрета от 1 август 1793 г. постановяващ че „Вандея трябва да стане Национално гробище“.Жени и деца са хвърляни живи в напалени пещи за хляб,по повод на което генерал Аней казва „Така Републиката ще изпече хляба си“ .По заповед на Сен-Жюст са одирани кожите на избитите мирни жители и от тях се правят колани и ремъци, а мазнините на изнасилените и убитите жени са топени за изготвяне на човешка смазка за оръжията. Свещениците са затваряни и оставяни да умират от глад. Правени са и първите опити в света за създаване на газови камери за масово убийство на хора, но не са осъществени заради ниското технологично равнище.[2][източник? (Поискан преди 83 дни)]

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения.[3] И до ден днешен регионът е католически и монархически настроен повече от 230 години след Френската революция.Вандея става вдъхновение на борбата на руските белогвардейци.[източник? (Поискан преди 83 дни)] През 1993 г.,присъствайки на 200 годишният юбилей от избухването на въстанието Александър Солженицин сравнява жестокостите на републиканците във Вандея със зверствата на болшевиките по време на Руската гражданска война и Червеният терор.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Wars of the Vendée. // Посетен на 24 юли 2017. (на английски)
  2. ДЕМОНОКРАЦИЯТА родена от „Великата“ френска революция! Глава 10 – ВАНДЕЯ, от книгата 'ДЕМОКРАТУРА' на Любомир Чолаков]
  3. Hussenet, Jacques. „Détruisez la Vendée!“ Regards croisés sur les victimes et destructions de la guerre de Vendée. La Roche-sur-Yon, Centre vendéen de recherches historiques, 2007.
  4. Колоните на ада