Вандейско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вандейско въстание
Френска революция
GuerreVendée 1.jpg
Информация
Период 17931796 г.
Място Вандея, Флаг на Франция Франция
Резултат победа на републиканците

бележки
  • Общо жертви – ок. 200 000 души
Вандейско въстание в Общомедия
Символиката и мотото на вандейските въстаници – „Бог и крал“

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция.[1] Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен бунт.

Екзекуция на въстаник в Нант през 1796 г. (1866)

Вълненията във Вандея започват с обявяването на 300-хиляден набор на войници за френската революционна армия, след като Конвентът приема декрет през февруари 1793. Вандея е с преобладаващо селско население, привързано към традиционните религиозни, морални и нравствени ценности. Въпреки патриотичните призиви някои французи се отклоняват съзнателно от военна повинност и дори саботират изпълнението на декрета. Районът се отличава с голямо влияние на църквата и след гилотинирането на краля свещениците настройват местното население срещу републиката[2]:136. На 4 март на бунт се вдига Шоле, следват Сен Флоран и Маркул, а към 13 март пламва цялата Вандея. Водени от своите свещеници, селяните от Вандея се въоръжават и въстават с призива „За бога и за краля!“. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер на 18 юни и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale).[1] Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура с въстанието през юни 1793.

Следват два месеца на променливи успехи. Към есента силите на Конвента се съвземат и през октомври основната вандейска армия от около 65 000 души търпи поражение при Шоле и е принудена да бяга през Лоара. Остават само няколко хиляди души, които продължават съпротивата. Друго голямо поражение вандейците претърпяват при Льо Ман (12 декември). В тази кървава битка и в последвалите репресии загиват около 15 000 бунтовници[1].

В настъпилото царство на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с бунтовниците и затова се налага да се измислят методи за масово унищожение на хора. В Нант членът на Конвента Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара.

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Wars of the Vendée. // Посетен на 24 юли 2017. (на английски)
  2. Глушков, Христо. Френската революция 1789 – 1799. София, Народна просвета, 1989. с. 214.
  3. Hussenet, Jacques. „Détruisez la Vendée!“ Regards croisés sur les victimes et destructions de la guerre de Vendée. La Roche-sur-Yon, Centre vendéen de recherches historiques, 2007.