Вандейско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Символиката и мотото на вандейските въстаници – „Бог и крал“

Вандейското въстание или Вандейски метеж, срещащо се и като Вандейска война (на френски: Guerre de Vendée) е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция[1]. Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен метеж.

Вълненията започват с обявяването на масов набор на войници през февруари 1793. На 4 март на бунт се вдига Cholet, а към 13 март пламва цялата Вандея. През май бунтовниците (наброяваши вече 30 000 души) превземат няколко града, а през юни – град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. След това се обръщат на запад и превземат Анжер и в края на юни обсаждат Нант.

Тяхната армия е подпомогната и от роялисти-благородници и вече се нарича Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale)[1]. Обсадата на Нант се проточва и това дава възможност на Конвента да изпрати подкрепления с опитни командири. В опит за потушаване на контрареволюцията на 6 април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение, който се превръща във фактическо правителство и изиграва основна роля в налагането на якобинска диктатура през юни 1793. По време на царството на терора официалните комисари на Конвента се разправят жестоко с метежниците – например Жан-Батист Кариер е отговорен за смъртта на около 10 000 вандейски бунтовници, удавени в баржи в Лоара.

Въстанието завършва с победа на републиканците през юни 1796, но с около 200 000 жертви от двете страни и нанася големи разрушения[2].

Екзекуция на въстаник в Нант през 1796 г. (1866)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en))  Wars of the Vendée. // Посетен на 24 юли 2017.
  2. Hussenet, Jacques. „Détruisez la Vendée!“ Regards croisés sur les victimes et destructions de la guerre de Vendée. La Roche-sur-Yon, Centre vendéen de recherches historiques, 2007.