Вандейско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Символиката и мотото на вандейските въстаници – „Бог и крал“

Вандейското въстание или Въстанието във Вендея (на френски: Guerre de Vendée), срещащо се и като Вандейската война е гражданска война между привържениците и противниците на френската революция. Въстанието продължава между 1793 и 1796 г. предимно във Вандея, и понякога се разглежда съвместно с движението на шуаните по десния бряг на Лоара под името „Войната на Запад“. Въстанието от 1793 година, започнало като жакерия, впоследствие прераства в контрареволюционен метеж, оглавен от т.нар. Католическа кралска армия (на френски: Armées catholique et royale). Войната завършва с поражение на въстаниците след три години, отнема над 200 000 живота и нанася големи разрушения.

Екзекуция на въстаник в Нант през 1796 г. (1866)

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след екзекуцията на крал Луи XVI през януари 1793 г. е установена якобинската диктатура, а нейните лидери скоро се вживяват в ролята на божествени владетели на мястото на краля. Революционният терор залива страната и свободата на вероизповеданието бива заменена с рушене на християнски храмове и манастири и избиване на свещеници и монаси. Католиците са подложени на преследване, а вярата се свежда до новия култ към Върховното същество. Както из цяла Франция, във Вандея се надигат селски бунтове.

Развой[редактиране | редактиране на кода]

През март 1793 г. в град Шоле младеж убива командира на местната Национална гвардия. Една седмица по-късно, противниците на военната повинност се сбиват с републиканците в Машекул. Републиканците дават стотици жертви. На бреговете на Лоара се появява въстанически отряд, оглавен от търговеца на платно Жак Кателино и лесничея Стофле. В средата на март, отрядът разбива една републиканска армия от три хиляди души. В ръководството на въоръжените групировки във Вандея се включват местните аристократи. Вандейци са твърди поддръжници на краля и римокатолицизма. Вандейската армия нарича себе си „Кралска католическа армия“. През юни войските ѝ превземат град Самюр, отваряйки си пътя към Париж. Обаче, предвид недостатъчната си подготовка и численост се обръщат на запад към Анжер, и след като го превземат се разправят с местната републиканска власт и адептите ѝ, и в края на юни обсаждат Нант, надявайки се на помощта на англичаните по море. Нант е безуспешно обсаден.

Карта на въстанието

Потушаване[редактиране | редактиране на кода]

Вандейската война придобива известност с така наречените „адски колони на генерал Тюро“, действията на които някои приемат за геноцид. По време на потушаване на въстанието, а и след това при провеждането на действия за подавяне на контрареволюционните настроения сред населението на Вандея, са убити без съд и присъда повече от 10 хиляди души (включително жени и деца), както и роднини и членове на семействата на участниците във въстанието, духовенство, монаси и монахини. Тези кланета над местното население на Бретан и Нормандия стават известни като „Нантското удавяне“, като смъртното наказание наместото на гилотината е по-бързо и масово.

Символика[редактиране | редактиране на кода]

Вандейското въстание става символ на съпротивата на Бялата гвардия по време на Гражданската война в Русия.[източник? (Поискан преди 34 дни)]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Reynald Secher: Le génocide franco-français: la Vendée-Vengé, 4. korrigierte Auflage, Paris 1992 ISBN 2-13-045260-4 – auch in englischer Übersetzung verfügbar unter dem Titel A French genocide: the Vendée, Notre Dame 2003, ISBN 0-268-02865-6
  • Marie Breguet: L’avant-guerre de Vendée: les questions religieuses à l’Assemblée Législative (octobre 1791 – septembre 1792), Paris 2004, ISBN 2-7403-1091-9
  • Guy-Marie Lenne: Les réfugiés des guerres de Vendée: 1793 – 1796, La Crèche 2003, ISBN 2-84561-100-5