Максимилиан Робеспиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Робеспиер)
Направо към: навигация, търсене
Максимилиан дьо Робеспиер
Максимилиан Робеспиер
Мандат
27 юли 1793 – 27 юли 1794
Президент на Конвента
Мандат
20 септември 1792 – 27 юли 1794
Мандат
9 юли 1789 – 30 септември 1791
Роден
Починал
Националност французин
Религия Деизъм
Полит. партия Якобинци
Подпис Signature de Maximilien de Robespierre.jpg

Максимилиан Франсоа Мари Изидор дьо Робеспиер (на френски Maximilien François Marie Isidore de Robespierre) е френски юрист и политик, един от най-известните дейци на Френската революция, известен сред поддръжниците си като „Неподкупния“. Участник в Генералните щати, Учредителното събрание и Конвента, аболиционист. С участието си в Комитета за обществено спасение оглавява репресиите, станали известни като царство на терора, довели в крайна сметка до публичната му екзекуция през 1794 г.

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Той е ирландец по произход[1] и е роден на 6 май 1758 г. в град Арас, център на областта Артоа, в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да вземе длъжността на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа „Луи Велики“ в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.

Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата. На нейните събрания прокарва в докладите си идеята за „естествените права“ на човека и се обявява против всяко законодателство, което не държи сметка за тези права.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Робеспиер около 1790 г.,

В навечерието на свикването на Генералните щати Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите на представители. Той обнародва две брошури, в които заклеймява абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата по най-важните политически въпроси, обсъждани на форума, прераснал по-късно в Национално учредително събрание – за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права.

Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, той образува крайната левица на Националното събрание и благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, който се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституция. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.

Робеспиер е сред депутатите, които отказват да признаят правото на краля на вето. При разглеждане на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на „активни“ и „пасивни“, застъпва се за разширяване на политическите свободи и за въвеждане на всеобщо избирателно право. Последователността, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народните маси заради честността му и думите му: „Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..“, както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинския клуб.

Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократичното крило на буржоазията.

През 1792 г. в центъра на вниманието на Робеспиер застава съглашателската политика на жирондистите, които се стремят да разгромят левите сили. Той е противник на намерението им да разпалят Революционни войни против европейските феодално-монархически държави и предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военен конфликт с другите държави, преди да се укрепи революцията. Към края на 1792 г. заедно с Марат и други революционери монтаняри Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля. Макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на „бесните“, през 1793 г. той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.

Народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г. слагат край на властта на жирондинската буржоазия, а на 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат и установяват контрол върху Конвента. Робеспиер оглавява Комитета за обществено спасение, създаден през април 1793 г. да противодейства на антифренската коалиция и да предотврати гражданската война. Неговият час настъпва с установяването на якобинската диктатура. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение, той става безспорен вожд на революцията и на практика поема ръководството на страната. Пълномощията на Комитета постоянно се разширяват, като това се оформя със съответните декрети от Конвента.

Робеспиер е привърженик на култа към Върховното същество, форма на деизъм, която той въвежда и институционализира. Като външен израз на този култ през юни 1794 г. се провежда пищна публична церемония в чест на Върховното същество, на която Робеспиер произнася пламенна реч.

Чрез Революционния трибунал якобинските лидери получават широки диктаторски пълномощия и започват масови политически репресии и екзекуции. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на еберистите. Между септември 1793 и юли 1794 г. Комитетът провежда т.нар. „червен терор“, като броят на репресиите нараства особено през юни-юли 1794 г. и в Париж са гилотинирани не по-малко от 1285 души[1] Робеспиер се оказва обаче неспособен да разбере, че като премахне „бесните“, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. Масовото преследване на политически противници и големият брой екзекуции не се приемат добре и жирондинците, заедно с по-умерени якобинци, организират Термидорианския преврат в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юли 1794 г. и публичната му екзекуция на следващия ден.

Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Максимилиан Робеспиер в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
  1. а б Енциклопедия Британика 1911. //