Парижка комуна (1789-1794)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за комуната по време на Френската революция. За комуната от 1871 вижте Парижка комуна.

Парижкото кметство (отел де Вил), Париж, по време на Френската революция

Парижка Комуна по време на Френската революция се нарича общината, управлявала Париж от 1789 г. до 1794 година. Създадена в сградата на кметството (отел де Вил) веднага след превземането на Бастилията, тя се състои от 144 делегати, избрани от 48 района на града. Парижката община се вдига на въстание през лятото на 1792, когато по същество отказва да изпълнява заповедите на централното правителство на Франция. Тя не само изпълнява рутинните градски функции, но се прочува и с поощряването на крайни възгледи и действия сред гражданите и особено на т.нар. „септемврийски кланета“ на над 1000 свещеници и други затворници, както и на кампанията за дехристиянизиране на църквата и на народа. Тя загубва властта си през 1794 г. и съществува до 9 термидор (27 юли) 1794 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Комуната е създадена веднага след превземането на Бастилията в сградата на кметството (отел де Вил) като орган на градското управление. Тя се състои от 144 делегати, избрани от 48 секции на Париж, създадени от Учредителното събрание. Първоначално секциите са просто избирателни райони, но постепенно се превръщат в постоянни органи на властта с практически неограничени пълномощия. Секциите не само представляват общинската администрация, управляваща почти всичко, включително продоволствието, но стават ядра на парижкия политически живот.

Първият кмет е Жан Силвен Байи, астроном и член на Учредителното събрание. Той обаче взема решение да използва Националната гвардия начело с маркиз дьо Лафайет за разпръскване на разбунтуваното множество, събрало се на 17 юли 1791 г. на Марсово поле и през ноември 1791 г. бива заменен от Жером Петион де Вилньов.

Основни поддръжници на комуната са санкюлотите, които представляват по-радикалните и анти-буржоазно настроени среди.[2].

През 1792 г., общината е доминирана от онези якобинци, които не са членове на Законодателното събрание (поради забраната, приета от Учредителното събрание неговите членове да не могат да бъдат избирани в Законодателното събрание).

В нощта на 9 август 1792 нова революционна групировка, ръководена от Жорж Дантон, Камий Демулен и Жак Ебер завзема кметството; на следващия ден бунтовниците щурмуват Тюйлери, където живее кралското семейство. В последвалата конституционна криза, разстроеното Законодателно събрание попада в силна зависимост от Комуната в упражняването на ефективната власт и възможността да продължи работата си като законодателен орган. Парижките секции вече разполагат с въоръжена сила и така всемогъщата Комуна издига искане за арест на кралското семейство и го затваря в Тампл. Съставен е списък с „врагове на революцията“, вратите на града са затворени, а на 28 август гражданите са подложени на обиски за укрито оръжие. До вечерта на 31-ви всички затвори в Париж са препълнени, а на 2 септември, сред вълна от слухове и страхове, Комуната заповядва екзекуции – т.нар. „септемврийски кланета“, в които са убити повече от 1200 затворници (200 от тях – католически свещеници, отказали да положат клетва за вярност).

През септември 1792 г. Законодателното събрание е заменено от редовно избран Конвент, който съставя официално правителство и назначава министри. Членовете на Комуната обаче са настроени против министрите и жирондистите. Предложенията на жирондистите в Конвента против Комуната са отхвърлени и тя започва да играе значителна роля в политическия живот на Франция: изисква и постига учредяването на Революционен трибунал; даването на генерал Дюмурие под съд; арест на жирондисти; тя одобрява всички изключителни мерки по време на якобинската диктатура. Ненавиждайки католицизма, Комуната подкрепя култа към Върховното същество.

През април 1793 г. е създаден Комитет за обществено спасение като главен управляващ орган на Франция и постепенно Комуната започва да губи влиянието си. Извършването на Термидорианския преврат дава повод тя да бъде премахната.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. François Furet and Mona Ozouf, eds. A Critical Dictionary of the French Revolution (1989), pp 519 – 28
  2. Patrice Higonnet (1998) Goodness beyond Virtue: Jacobins during the French Revolution (Harvard University Press, October 25, 1998). Pg 118.
  3. Фюре, Франсоа и др. Френската революция. София, Кама, 2005. ISBN 9549890783. с. 227.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Paris Commune (French Revolution)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.