Жак-Рене Ебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак-Рене Ебер
френски политик и публицист
Жак-Рене Ебер 
Роден: 15 ноември 1757 г.
Починал: 24 март 1794 г. (36 г.)

Жак-Рене Ебер (на френски: Jacques René Hébert, 15 ноември 175724 март 1794) е френски политик и публицист от времето на Великата френска революция – представител на крайно лявото крило на якобинците, водач на ебертистите и защитник на санкюлотитие.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Жак-Рене Ебер е роден в нормандския град Алансон, в семейство на златаря и бивш мирови съдия Жак Ебер. Завършва право в Колежа на Алансон. Известно време е писар в адвокатска кантора в Алансон, но след фалита ѝ се премества в Руан, а оттам в Париж, където е повлиян от радикалните идеи, разпространяващи се сред парижката беднота. През 1790 г. Жак-Рене Ебер започва да издава радикалния вестник „Пер Дюшен“ (Le Père Duchesne), в който публикува полемични статии, пропагандиращи леви идеи за политически свободи, равенство и братство.

Революционна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1791 г. Жак Ебер е на Марсово поле и преживява последвалото клане на Марсово поле, извършено от Националната гвардия на Лафайет. Същата година Ебер става член на Клуба на корделиерите и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба Ебер получава място в Парижката община (комуна). Като такъв участва в атаката на Тюйлери от 10 август 1792 г. Същият месец той става член на Якобинския клуб и пламенно защитава последвалите след това Септемврийски кланета. На 22 декември 1792 г. Ебер е избран за втори заместник-прокурор на Парижката комуна. До август 1793 г. Ебер участва в кампанията срещу жирондистите. На 24 май 1793 г. той е арестуван по заповед на Комитета за обществено спасение, но под натиска на санкюлотите е освободен три дни по-късно.

На 7 юни 1793 г. якобинците извършват преврат срещу управлението на жирондинците и установяват контрол върху Конвента и Комитета за обществено спасение. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват якобинска диктатура. През септември 1793 г. доминираният от тях Конвент започва да провежда Големия терор, насочен срещу враговете на революцията в страната. Негов символ става гилотината, чиято жертва стават хиляди аристократи, духовници, жирондинци и граждани, заподозрени в антиреволюционна дейност.

По време на тези събития Ебер застава начело на група атеисти, известни като ебертисти, които в противовес на деизма на Робеспиер пропагандират дехристиянизация на обществото и въвеждане на граждански култ към разума. Програмата на ебертистите е насочена главно срещу католицизма в страната и включва прогонване на част от духовниците, физическо унищожение на други, затваряне на църквите и манастирите, разрушаване на религиозните монументи, въвеждане на граждански култ и церемонии, унищожаване на целибата на монасите чрез насилствени бракове и забрана на молитвите. Радикалните атеистични възгледи на ебертистите обаче не са възприети от якобинците на Робеспиер, които се ръководят от своите деистични възгледи и принуждават Конвента да въведе деизма като официална революционна религия. Така на 8 юни 1794 г. Конвентът признава съществуването на върховния Бог (култ към Върховното същество).

Реформите на Робеспиер са посрещнати изключително остро от Ебер, който го обвинява в посегателство срещу свободата. Същите обвинения Ебер отправя и по отношение на инспирираните от Дантон реформи. С критиките си Ебер и ебертистите влизат в полезрението на Революционния трибунал, в който якобинците обвиняват ебертистите в разпуснатост, анархизъм и измяна. Трибуналът решава първи да нанесе удар срещу Ебер и хората му и издава заповед за арестуването им в нощта срещу 13 март 1794 г. След тридневен процес Жак-Рене Ебер е осъден на смърт и гилотиниран на 24 март 1794 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1792 г. Жак Ебер се жени за Мари Маргьорит Франсоас Гупил, тридесет и седем годишна бивша монахиня, която му ражда една дъщеря – Вирджиния Сципион-Ебер (1793 – 1830). Съпругата на Жак Ебер е гилотинирана двадесет дни след екзекуцията му – на 13 април 1794 г.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jacques Hébert“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.