Клетва в залата за игра на топка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ескиз към картината на Жак-Луи Давид, над която той работи между 1790 и 1794 г.

Клетва в залата за игра на топка (на тенис корта) (на френски: Serment du jeu de paume) е първото открито изявление на отношението на депутатите от третото съсловие срещу волята на крал Луи XVI на 20 юни 1789 г., в самото начало на Френската революция. Клетвата е дадена във Версай, в залата за игра на топка (жьо дьо пом – старинна игра c топка, предшественик на тениса) Делегатите си дават дума да не се разпускат до приемането на конституция[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-радикалната група депутати на Генералните щати е от третото съсловие. На 17 юни 1789 година те се самообявяват за Национално събрание и започват да наричат себе си Учредително събрание. Три дни по-късно, явявайки се за заседание, депутатите намират залата затворена по кралска заповед и с караул. Официално това не е свързано с политиката, а с траур поради смъртта на дофина Луи-Жозеф Ксавие Франсоа, починал от туберкулоза на 4 юни.

Без да са известени предварително и опасявайки се от репресии, 577 депутати начело с Жан Силвен Байи се събират в разположената недалеч зала за игра на топка (жьо дьо пом (на френски: jeu de paume). Там те полагат тържествена клатва да не се разотиват и да заседават дотогава, докато не приемат конституция на Франция. От всички присъстващи 576 гласуват „за“ и само Жозеф Мартен-Дош, представител на Кастелнодари в Лангедок-Русийон отказва да положи клетвата.[2]

Текст[редактиране | редактиране на кода]

Националното събрание, считайки, че е призвано да състави Конституцията на кралството, да възстанови обществения ред и да запази истинските принципи на монархията; че не може да бъде възпрепятствано да продължи разискванията си, на каквото и място да бъде принудено да заседава; и че навсякъде, където са събрани членовете му, там е Националното събрание, постановява: всички членове на това Събрание да положат веднага тържествена клетва да не се разделят никога и да се събират навсякъде, където обстоятелствата го изискват, докато Конституцията на кралството не бъде изработена върху здрави основи; и че след полагането на въпросната клетва всички членове и всеки от тях поотделно ще потвърдят с подписа си това непоклатимо решение.

Национално събрание, Френската революция в текстове и документи 1789 – 1799 с.46
В оригинал
L’Assemblée nationale, considérant qu’appelée à fixer la constitution du royaume, opérer la régénération de l’ordre public et maintenir les vrais principes de la monarchie, rien ne peut empêcher qu’elle continue ses délibérations dans quelque lieu qu’elle soit forcée de s’établir, et qu’enfin, partout où ses membres sont réunis, là est l’Assemblée nationale; Arrête que tous les membres de cette assemblée prêteront, à l’instant, serment solennel de ne jamais se séparer, et de se rassembler partout où les circonstances l’exigeront, jusqu’à ce que la Constitution du royaume soit établie et affermie sur des fondements solides, et que ledit serment étant prêté, tous les membres et chacun d’eux en particulier confirmeront, par leur signature, cette résolution inébranlable.

Картина на Давид[редактиране | редактиране на кода]

На следващата година „художникът на революцията“ Жак-Луи Давид получава поръчка да изобрази събитието на монументално платно от 10 на 6 метра. Имайки намерение да изобрази стотиците депутати, той изготвя значителна подготвителна работа и прави много портретни ескизи с идеята това да стане най-грандиозният проект на младата република в областта на изкуството. Финансирането на проекта обаче бързо се изчерпва. Художникът се опитва да събере средства, като продава щампи с ескизите, но те не се харчат. Конвентът отказва да финансира завършването на картината. С радикализирането на революцията много от депутатите, взели участие в клетвата, се превръщат от герои в предатели. Направена е преоценка и на ролята на граф Мирабо. По тази причина Давид прекратява работата си през 1794 г. и платното му остава незавършено.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташева, Росица. Френската революция в текстове и документи 1789 – 1799. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 1992.
  2. Hanson, Paul R.. Historical Dictionary of the French Revolution. Lanham, MD, Scarecrow Press, 2004. ISBN 9780810850521.