Залез

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залез
Есенен залез над Перперикон

Залезът е преминаване на слънчевия диск под линията на хоризонта и свързаните с това оптически явления. Най-честото оптическо явление свързвано със залезите е оцветяването на небето в червен цвят. Изключително рядко явление е т.нар. "Зелен лъч".

Залезът не трябва да се бърка със сумрака, който, както често се определя, е моментът, в който настъпва тъмнина, определено време, след като слънцето залезе.

Червеният цвят на небето при залез е причинен от разпръскването на синята светлина от атмосферния прах. Относително малко количество светлина се разпръсква по този начин и така небето често приема червени, оранжеви и жълти цветове. Цветът на небето може да бъде повлиян от атмосфера феномени като облаци, дим и смог произлезли от естествен или повлиян от човешката активност процес, а също така и от пепел от вулканични изригвания.

Залезът често е по-ярко оцветен от изгрева. Това е причинено от тенденцията за наличие на повече прах в ниските слоеве на атмосферата вечер. Причината за това е причинено от слънчевото греене през деня, което намалява относителната влажност на въздуха, предизвиква увеличение на скоростта на вятъра и турбуленция, което предизвиква разпространение на прах във въздуха. Понякога разликата между изгрева и залеза може да зависи от географското положение, от което те се наблюдават. Пример за това са изгреви и залези, които се наблюдават над морета и океани и такива, наблюдавани над сушата.

Времето на залеза варира през годината и географската ширина. Промените във времето са причинени от наклона на земната ос и движението на планетата по нейната орбита. Интересен ефект е несъвпадението на лятното и зимното слънцестоене с най-късния или най-ранния изгрев или залез. Това явление е толкова по-силно изразено, колкото по-отдалечена е позицията на наблюдение от екватора. Вариациите във времето на изгрева и залеза на екватора са само няколко минути през продължение на годината. Същото се отнася и за зенита на слънцето.

Тъй като изгревът и залезът се отчитат по предния или задния ръб на Слънцето, а не по центъра, леко се увеличава продължителността на деня спрямо нощта. Тъй като светлината на слънцето се изкривява от различната плътност на земната атмосфера, Слънцето все още се вижда след като е под хоризонта. Този ефект е всекидневна илюзия заедно с изгрева

Външни препратки[редактиране | edit source]