Деволюционна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XIV през Деволюционната война, картина от Шарл Льобрюн, 1667 г.

Деволюционната война се води между Франция и Испания през 1667 – 1668 г. и завършва с победа на Франция. Тя е първата война на Луи XIV след смъртта на кардинал Мазарини и пръв опит за подялба на испанското наследство. Като предлог Франция използва т.нар. „деволюционно право“, действащо в някои области на Испанска Нидерландия (оттам и името на войната). Войната се разгаря след смъртта на испанския крал Фелипе IV, когато испанският престол се заема от малолетния Карлос II, син на Фелипе от втория му брак, но дъщерята от първия брак Мария Тереза е съпруга на Луи XIV. Войната приключва с Аахенския мир (1668), в резултат на което Франция придобива известни територии, но отстъпва в основните си претенции.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Причините са комплексни, но най-вече династични. Луи XIV, който е зет на испанския крал Фелипе IV, открива, че в старите правни актове на нидерландските области Брабант и Ено, тогава под испанска власт, е в сила „деволюционният закон“, според който владетелят се наследява с предимство от децата си от първия брак, независимо от пола. Неговата съпруга Мария-Тереза е дъщеря на Фелипе IV от първия му брак, а след неговата смърт през 1665 г. крал на Испания става малолетният му син от втория брак Карлос II. Преди да се ожени за Мария-Тереза, тя се е отрекла от правата си върху всички испански владения, но тъй като Испания не изплаща предвидената зестра, Луи счита нейния отказ за невалиден и използвайки този закон, предявява претенции към Брабант и Ено.

Доколко това е само повод и доколко реален мотив за нападение е спорно. Несъмнено Франция има и чисто политически мотиви да нападне Испания, която е значително отслабена и многобройните ѝ династични владения по френските граници остават незащитени. Според Пиренейския договор от 1659 г. две от тях – Артоа и Русийон – вече са попаднали във френски ръце, така че процесът на разпадане на испанската империя вече е започнал. Като най-силен владетел в момента, Луи се стреми да се възползва от изгодната ситуация.

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

Френската атака започва на 10 май 1667 г. в Нидерландия. Една неголяма, но все пак силна армия от 35 000 души, командвана от краля и маршал дьо Тюрен започва да обсажда нидерландските крепости. На 2 юни испанците изоставят Шарлероа. На 26 юни след шестдневна обсада пада Турне. Следват завоевания без съпротива от страна на испанците – Дуе на 2 юли и Куртре на 18 юли. През август френските усилия се съсредоточават срещу голямата крепост Лил, превзета на 17 същия месец след обсада, която продължава по-малко от едно денонощие. Обяснението за тези успехи, които изненадват и френския щаб, е в пълната неподготвеност на испанците за съпротива (няма нито едно полево сражение) поради хаоса, който цари в самата Испания с малолетен крал и без силен регент. След Лил французите превземат Ат, с което си откриват пътя към Брюксел, но не го обсаждат, а успяват да превземат също Сен-Омер и Ер. Така за една кампания те превземат осем крепости и поставят под свой контрол 20% от Испанска Нидерландия. През януари 1668 г., окуражен от успехите си, Луи изпраща Тюрен да окупира областта Франш-Конте (част от Бургундия) със столица Безансон. Там испанците не оказват никаква съпротива, а френскоговорещото местно население посреща френските армии със симпатии. При това положение се очертава пълна френска победа.

Тройният съюз и мирът в Аахен[редактиране | редактиране на кода]

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи XIV не осъзнава този факт по простата причина, че не няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с Англия, Нидерландия, Швеция и Савоя. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Нидерландия и Швеция сключват против него военен съюз (Троен съюз), който трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява да убеди и Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция, т.е. той е еднакво враждебен и към двете воюващи държави. В основата му стои английският посланик в Хага Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на нидерландците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Нидерландия и поставя началото на Нидерландската война. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от Аахен, с който войната приключва. Придобивките на Франция са около 4 500 кв. км.