Деволюционна война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XIV през Деволюционната война, картина от Шарл Льобрюн, 1667 г.

Деволюционната война се води между Франция и Испания през 1667-1668 г. и завършва с победа на Франция. Тя е първата война на Луи XIV и пръв опит за подялба на испанското наследство.

Причини[редактиране | edit source]

Причините са комплексни, но най-вече - династични. Луи XIV, който е зет на испанския крал Фелипе IV, открива, че в старите правни актове на нидерландските области Брабант и Ено, тогава под испанска власт, се казва, че владетелят се наследява на преимуществено от децата си от първия брак, независимо от пола. Неговата съпруга Мария-Тереза е дъщеря на Фелипе IV от първия му брак, а след смъртта му през 1665 г. крал на Испания става малолетният му син от втория брак Карлос II. Използвайки тези закони, наречени деволюционни (оттам и името на войната), Луи издига претенции към Брабант и Ено. Преди да се ожени за Мария-Тереза тя се отрича от правата си върху всички испански владения, но тъй като Испания не изплаща предвидената зестра, Луи счита нейния отказ за невалиден.

Доколко това е само повод и доколко реален мотив за нападение е спорен въпрос. Несъмнено Франция има и чисто политически мотиви да нападне Испания. На първо място Испания значително отслабва и многобройните ѝ династични владения по френските граници остават незащитени срещу френските посегателства. По Пиренейския мир през 1659 г. две от тях - Артоа и Русийон - вече са попаднали във френски ръце, така че процес на разпадане на испанската империя вече е започнал. Като най-силен владетел в момента, Луи се стреми да се възползва от изгодната ситуация.

Военни действия[редактиране | edit source]

Френската атака започва на 10 май 1667 г. в Нидерландия - точно там, където са френските претенции. Една неголяма, но все пак силна армия от 35 000 души, командвана от краля и маршал дьо Тюрен започва да обсажда нидерландските крепости. На 2 юни испанците изоставят Шарлероа. На 26 юни след шестдневна обсада пада Турне. Следват завоевания без съпротива от страна на испанците - Дуе на 2 юли и Куртре на 18 юли. През август френските усилия се съсредоточават срещу голямата крепост Лил, превзета на 17 същия месец след обсада, която продължава по-малко от едно денонощие. Обяснението за тези успехи, които изненадват и френския щаб, е в пълната неподготвеност на испанците за съпротива (няма нито едно полево сражение) поради хаоса, който цари в самата Испания с малолетен крал и без силен регент. След Лил французите превземат Ат, с което си откриват пътя към Брюксел, но не го обсаждат, а успяват да превземат също Сен-Омер и Ер. Така за една кампания те превземат осем крепости и поставят под свой контрол 20% от Испанска Нидерландия. През януари 1668 г., окуражен от успехите си, Луи изпраща Тюрен да окупира областта Франш-Конте (част от Бургундия) със столица Безансон. Там испанците не оказват никаква съпротива, а френскоговорещото местно население посреща френските армии със симпатии. При това положение се очертава пълна френска победа.

Тройният съюз и мирът в Аахен[редактиране | edit source]

Агресията на Франция предизвиква много страхове у близките европейски държави. В началото Луи XIV не осъзнава този факт по простата причина, че не няма агресивни намерения към друг, освен Испания. Испания е традиционен френски противник, а в борбата против нейната хегемония Франция е била в съюз с Англия, Нидерландия, Швеция и Савоя. Ето защо Луи по инерция продължава да смята, че тези държави гледат със симпатия на войната му против Испания. Той е напълно изненадан и възмутен, когато в началото на 1668 г. Англия, Нидерландия и Швеция сключват против него военен съюз, кото трябва да го принуди да прекрати настъплението. От друга страна Тройният съюз възнамерява и да убеди Испания да се откаже от някои владения, за да удовлетвори Франция. Той е еднакво враждебен и към двете воюващи държави. В основата му стои английският посланик в Хага Уилям Темпъл, но Луи приема, че е дело на нидерландците, с които има съюзен договор и които са пряко заплашени от френското настъпление в Нидерландия. По-късно, обзет от желание да отмъсти за това предателство, той напада Нидерландия и поставя началото на Нидерландската война. Луи не се решава да приеме предизвикателството и да започне голяма и дълга война, за каквато не се е подготвял. Той склонява да прекрати военните действия и дори да върне на Испания Франш-Конте, ако задържи всички превзети от него крепости. На 2 май 1668 г. тези условия са оформени в договора от Аахен, с който войната приключва. Придобивките на Франция са около 4 500 кв. км.