Аахенски мирен договор (1668)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аахенски мирен договор.

Френските завоевания по Аахенския мир

Аахенският мирен договор (на френски traité d'Aix-la-Chapelle) от 1668 г. поставя край на Деволюционната война (1667 – 1668) между Франция и Испания. Подписан е на 2 май в германския град Аахен (който французите и англичаните наричат Екс-ла-Шапел) от пълномощните министри Шарл Колбер дьо Кроаси (брат на Великия Колбер) и Франсиско де Моура Кортереал, представител на малолетния испански крал Карлос II. Папа Климент IX служи като посредник.[1]

Пътят до договора[редактиране | редактиране на кода]

Луи ХІV се надява с тази война против беззащитната Испанска империя да завземе голяма част от т. нар. Испанско наследство. Има основания за това, тъй като съпругата му е най-голямото дете в семейството, а според някои закони в Нидерландия това ѝ дава предимство при наследяването. Войските му бързо превземет десетина крепости в Испанска Нидерландия, както и Франш-Конте (Бургундското графство). Това уплашва близките държави. Холандският лидер Ян де Вит пръв си дава сметка, че вече не Испания, а Франция е заплаха за мира и стабилността в Европа. Той и английският посланик в Хага сър Уилям Темпъл привличат Швеция и създават Тройния съюз.[2] Съюзът отправя ултиматум към Франция да прекрати войната, а Испания да отстъпи част от земите си, за да се възстанови мирът. Френският крал е обхванат от гняв, тъй като холандците са му съюзници, но решава да отложи плановете си за покоряване на испанските провинции.

Портрет на младия Луи ХІV от Шарл Льобрюн

Война или мир[редактиране | редактиране на кода]

Това е решителен момент в царуването на Луи ХІV, защото той си дава сметка, че ще среща съпротива във всяка агресивна стъпка, която предприеме. Веднага започва подготовка за следваща война, в която приема да се бие с големи коалиции (Холандската война). И сега най-видните му маршали го съветват да не се отказва, например Анри дьо Тюрен. А Себастиен дьо Вобан заявява: „Няма по-уважителен аргумент от оръдията. Те водят право до целта и не могат да те подведат. Кралят трябва да ги избере за свои арбитри и те сигурно и бързо ще постигнат неговите справедливи искания.“[3] Тримата ключови министри обаче Юг дьо Лион, Мишел льо Телие и Жан-Батист Колбер го съветват да прояви разум.

Териториални клаузи[редактиране | редактиране на кода]

На 15 април 1668 г. в Сен Жермен се подписва споразумение с Англия и Съединените провинции, в което Франция и Испания обещават да се помирят преди края на май.[4] Съгласно постигнатия в крайна сметка договор френският крал връща на Испания Франш Конте и това се счита от съвременниците му за голям жест. Той задържа обаче повечето крепости, които вече е превзел в Нидерландия. Новата граница не следва никаква логика, „освен тази докъде са стигнали френските армии предишната есен“.[5] По тази причина френските и испанските крепости са неестествено размесени, трудно защитими една спрямо друга, което подсказва, че на мира се гледа само като на временно примирие. Франция връща три от нидерландските крепости – Камбре, Сен Омер и Ер, а задържа Шарлероа, Лил, Армантиер, Куртре, Дуе, Турне и Уденарде.

С Неймегенските договори (1678) тази граница бива коригирана приблизително до съвременния си вариант.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Франсоа Волтер, Векът на Луи ХІV, том 1, София 2015, с. 124 ISBN 978-619-152-658-1
  2. Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 189
  3. John Lynn, The wars of Louis XIV 1667 – 1714, Harlow 1999, p. 109
  4. Randall Lesaffer, The Wars of Louis XIV in Treaties (Part II): The Peace Treaty of Aachen [Aix-la-Chapelle (2 May 1668)], на сайта Oxford Public International Law
  5. John Wolf, Louis XIV, New York 1968. p. 211