Юг дьо Лион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юго дьо Лион
Hugues de Lionne
Юг до Лион
Юг до Лион

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Професия дипломат
Юго дьо Лион в Общомедия

Юг дьо Лион (на френски Hugues de Lionne) е френски външен министър (Държавен секретар по външните работи, съгласно тогавашния израз) от 1663 до 1671 г., по времето на крал Луи ХІV.

Дипломат[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1611 г. в Гренобъл, той принадлежи към едрата родова аристокрация. Доказателство за общественото му положение е сватбата му за Пола Пайен през 1645, на която присъства самия кардинал Мазарини[1] – регент на малкия Луи ХІV. Тъкмо по това време Мазарини вижда неговите способности като дипломат и го изпраща на мисии в Италия. Лион е специален пратеник при избора на папа Александър VІІ през 1654 и при избора на Фердинанд ІІІ за свещен римски император през 1657 г. (където всъщност се опитва да го осуети). Той е ключова фигура на мирните договори във Вестфалия (1648) и Пиренеите (1659) – той именно подготвя част от текстовете.[2] Неговите способности, работоспособност и богат опит карат кардинала да го препоръча в завещанието си за държавен секретар. След премахването на Фуке, Луи ХІV изпълнява тази препоръка.

Държавен секретар по външните работи[редактиране | редактиране на кода]

От този момент Лион поема пълен контрол над френската дипломация, тъй като, макар и амбициозен, младият крал все още е неопитен. Кралят лично подписва инструкциите към посланиците, но автор е неговият министър.[3] Известен е с многото договори, които сключва – с Швеция (1661), с Дания, Нидерландия, Англия и Лотарингия (1662). Основна цел на френската дипломация по това време е изолацията на Хабсбургска Испания. След възцаряването на болния и малък Карлос ІІ (1665), който се очаква да умре всеки момент и така да се постави въпроса за Испанското наследство – основна цел на Лион става подготовката на Франция да вземе своя дял от това наследство.[4] Той подготвя Деволюционната война и настоява за бързо подписване на мира в Екс-ла-Шапел (Аахен), щом вижда недоволството на Нидерландия, Англия и Швеция. Пак той привлича английския крал Чарлз ІІ чрез договора от Дувър. Умира през 1671 г., подготвяйки Холандската война, наследен от Арно дьо Помпон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. J. Valfrey, Hugues de Lionne. Ses ambasades en Italie (1642-1656), Paris 1877, p. 23 от въведението
  2. Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Larousse 2006, p. 528
  3. William Roosen, The age of Louis XIV and the rise of modern diplomacy, Cambridge 1976, p. 34
  4. За методите на Лион виж също Юрий Борисов, Дипломатия Людовика ХІV, гл. 7: Послы, тайные агенты и деньги, Москва 1991