Уестминстърски дворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уестминстър.

Уестминстърски дворец
Westminster Palace, Westminster Abbey
and Saint Margaret's Church*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Hdr parliament.jpg
Държава Flag of the United Kingdom.svg Обединено кралство
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Регистрационна справка
Вписване 1987  (11та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Уестминстърският дворец (на английски: Palace of Westminster) известен също като Камарите на парламента (Houses of Parliament) е комплекс от сгради в Лондон. Той е седалище на двете камари на Парламента на Обединеното кралство (Камарата на общините и Камарата на лордовете). Дворецът е разположен на северния бряг на р. Темза в лондонския район Сити ъв Уестминстър, близо да правителствените сгради в Уайтхол.

Дворецът съдържа 1100 стаи, 100 стълби и 5 км коридори. Въпреки че сградата основно датира от 19 век, останали елементи от първоначалните исторически сгради включват Уестминстърската зала, използвана днес за големи обществени церемониални събития и Джуъл Тауър (Кулата на скъпоценностите).

Контрол на Уестминстърския дворец и околностите му в продължение на векове се упражнява от представителя на монарха Лорд велик шамбелан. Съгласно споразумение от 1965 г. контролът преминава към Камарата на общините. Някои церемониални стаи продължават да се контролират от Лорда велик шамбелан.

След пожар през 1834 г. настоящият Уестминстърски дворец е построен през следващите 30 години по проект на сър Чарлз Бари (1795–1860) и неговия асистент Огъстъс Уелби Пюджин (1812–52). Проектът включва оцелялата Уестминстърската зала и останките на параклиса Сейнт Стивънс.

История[редактиране | edit source]

Първоначален дворец[редактиране | edit source]

Уестминстърксата зала, поглед от юг

Местоположението на Уестминстърския дворец е стратегическо важно по време на Средновековието, тъй като е разположена на бреговете на р. Темза. На мястото е имало постройки поне от англо-саксонски времена. Известно в Средновековието като Торни Айлънд, мястото може за първи път да е било използвано за кралска резиденция от крал Кнут Велики (царувал 1016–35). Едуард Изповедник, предпоследният англо-саксонски крал, построява кралски дворец на Торни Айлънд, съвсем близо западно от Сити ъв Лондон и почти по същото време, когато построява Уестминстърското абатство (1045-1050). Торни Айлънд и окръжаващия район скоро стават известни като Уестминстър (сливане на думите West (запад) и Minster (църква)). След Норманското нашествие крал Уилям I се установява в Кулата на Лондон, но по-късно се премества в Уестминстър. Нито сградите, използвани от англо-саксонците, нито тези, използвани от Уилям са оцелели. Най-старата част от двореца, Уестминстърската зала, датира от времето на Уилям II, наследникът на Уилям I.

Уестминстърският дворец е основната резиденция на монарха в Средновековието. Предшественикът на парламента, Кралският съвет (Curia Regis) се среща в Уестминстърската зала, макар че последва краля, когато той отива в други дворци. Образцовият парламент, първият английски парламент, заседава в двореца през 1295 г.; почти всички парламенти след това са заседавали там. Джуъл Тауър (Кулата на скъпоценностите) е построена ок. 1365 г., за да помести скъпоценностите на крал Едуард III.

Уестминстър остава основната кралска резиденция до 1512 г., когато пожар унищжава част от сградата. През 1530 г. крал Хенри VIII придобива Йоркския дворец от кардинал Томас Уолси, могъщ министър, загубил благоразположението на краля. Преименувайки го на дворец Уайтхол, той става основна резиденция на краля. Въпреки че Уестминстърски дворец официално остава кралска резиденция, той е използван от двете камари на парламента и като съд.

Тъй като първоначално е кралска резиденция, дворецът не включва специално построени зали за двете камари. Камарата на лордовете първоначално заседава в Залата на кралицата, скромна средновековна зала в южния край на комплекса. По-късно Горната камара заседава в по-голямата Бяла зала, която преди това е приютявала Съдът за искове. Увеличаването на брой на перовете през 18 век от Джордж III прави необходимо преместването, тъй като първоначалната зала не може вече да помести членовете на Горната камара.

Камарата на общините, която няма своя собствена зала, понякога провежда дебатите си в Чаптър Хаус в Уестминстърското абатство. По време на царуването на крал Едуард VI Общините придобиват постоянен дом в Уестминстърския дворец във формата на параклиса Сейнт Стивънс, който е напуснат от Каноните на св. Стефан, тъй като религиозният орден е разпуснат със закон от 1547 г., като част от Протестантската реформация. На параклиса са направени промени за удобство на Долната камара. Кристофър Рен е назначен да извърши значителна работа по параклиса в късния 17 век. По време на работата са свалени прозорците на централния кораб и готският интериор е прикрит зад дъбови панели. Повече места за сядане са създадени за новите членове на парламента, създадени със съюзите с Шотландия (1707) и Ирландия (1800), включително галерия на горно ниво.

Детайл от карта на Лондон от Джон Рок, 1746 г.

Дворцовият комплекс е съществено премоделиран от сър Джон Соун в ранния 19 век. Средновековната зала на Камарата на лордовете, която е била мишена на проваления Барутен заговор от 1605 г. е срутена като част от тази работа, за да се създаде нов церемониален вход на южния край на двореца. Оригиналната крипта, където е открит Гай Фокс, охранявайки буретата с барут, също е загубена по време на реконструкцията. Работата на Соун включва нови съдилища, прилепени към Уестминстърската зала и нов вход за членовете към параклиса Сейнт Стивънс.

През 1812 г. в Уестминстърския дворец е застрелян министър-председателя Спенсър Пърсивал от ливърпулския търговец-авантюрист Джон Белингам. Пърсивал е единственият британски министър-председател, който е убит.

Пожар и преустройство[редактиране | edit source]

Джоузеф Търнър наблюдава пожара през 1834 г. и рисува няколко платна по случая, включително „Изгарянето на Камарите на лордовете и общините“' (1835).

На 16 октомври 1834 г. в Двореца избухва пожар, след като печка, използвана за изгаряне на пръчките за отбелязване (рабоши) запалват дървената облицовка на Залата на лордовете. В последвалия пожар и двете камари на парламента са унищожени, заедно с повечето други сгради на комплекса. Уестминстърската зала е спасена в голяма степен благодарение на геройски усилия за потушаване на огъня. Кулата на скъпоценностите, криптата на параклиса Сейнт Стивънс и галериите са единствените други оцелели здания. Крал Уилям IV обмисля превръщането на Бъкингамския дворец, който тогава се е обновявал, в ново седалище парламента. Назначена е кралска комисия за изучаване на възстановяването на двореца и последва разгорещена обществена дискусия относно предложените стилове. Неокласическият проект, подобен на Белия дом и американския Капитолий е популярен на времето, но се свързва с революция и републиканизъм, а готическият дизайн въплъщава консервативните ценности. Комисията обявява през юни 1835 г., че стилът на сградата ще бъде или готически или елизабетински.

Le Parlement de Londres, Клод Моне, 1903

През 1836 г. след проучване на 36 съперничащи си предложения Кралската комисия избира плана на Чарлс Бари за дворец в готически стил. Основният камък е положен през 1840 г.; Залата на лордовете е завършена през 1847 г.; Залата на общините през 1852 г., при което Бари и удостоен с рицарски сан. Въпреки че повечето работа е свършена до 1860 г., строежът не е завършен до десетилетие по-късно. Бари (чиито собствен архитектурен стил е повече класически, отколкото готически) разчита в голяма степен на Огъстъс Пюджин за пищните и отличителни интериори, включително тапети, резби, стъклописи и мебелировка, като кралския трон и балдахини.

През Втората световна война дворецът е ударен 14 пъти от бомби. Най-тежка е бомбардировката от 10 май 1941 г. , когато е разрушена Залата на общините и трима души загиват. Залата е възстановена под ръководството на архитекта Гайлс Гилбърт Скот до 1950 г.

На 17 юни 1974 г. в Уестминстърската зала избухва 9-килограмова бомба, поставена от ИРА, която нанася значителни щети и ранява 11 човека.[1] На 30 март 1979 г. Еъри Нийв, виден консерватор и министър в сянка за Северна Ирландия, е убит от кола-бомба докато излиза от новия паркинг на двореца[2], за което ИРА поема отговорност.

През 2004 г. министър-председателят Тони Блеър е нападнат с бомби от брашно от галериите, вследствие на което са променени правилата за допускане на посетители. Те сега трябва да получат писмен пропуск от член на парламента удостоверяващ, че посетителят им е личен познат.

С увеличаването на необходимостта от офис пространство в двореца, парламентът придобива офис пространство в близката сграда Норман Шоу през 1975 г. и по-скоро в построената по поръчка Порткулис Хаус, завършена през 2000 г. Това увеличаване позволява на членовете на парламента да имат собствени офиси.

Кули[редактиране | edit source]

Уестминстърския дворец с Часовниковата кула, поглед от Парламентарния площад

Най-високата кула на двореца, Виктория Тауър, квадратна кула в югозападния му край, е висока 98.5 м. Октагоналната Централна кула е висока 91.4 м. Часовниковата кула, известната като Биг Бен, е висока 96.3 м. В Часовниковата кула има пет камбани, които ехтят на всеки 15 минути. Най-тежката и известна камбана е Биг Бен, която звучи на кръгъл час. Тя е третата най-тежка камбана в Англия, тежаща 13.8 тона.

Зала на лордовете[редактиране | edit source]

Залата на лордовете през 1811 г.

Залата на камарата на лордовете е разположена в южния край на Уестминстърския дворец. Пищно декорирана, залата е 24.4 м дълга и 13.7 м широка. Пейките в залата, както и друга мебелировка от страната на лордовете в двореца са в червен цвят. Горната част на залата е декорирана със стъклопис и с шест алегорични стенописи, представляващи религията, рицарството и закона. В южния край на залата са богато украсените кралски трон и балдахин. Макар теоретично суверенът да може да седи на трона по време на което и да е заседание, на практика той присъства само на Държавното откриване на парламента, когато произнася Реч от трона, очертавайки законодателния дневен ред на правителството през идната парламентарна сесия. Други членове на кралското семейство, които посещават откриването използват Държавни столове до трона.

Зала на общините[редактиране | edit source]

Palace of Westminster, London - Feb 2007.jpg

Залата на Камарата на общините е в северния край на Уестминстърския дворец. Открита е през 1950 г., след като викторианската зала е унищожена през 1941 г. Залата има размери 20.7 на 14 метра и е далеч по-проста от Залата на лордовете. Пейките, както и друга мебелировка от страната на Общините в двореца са в зелен цвят. В северният край на залата е столът на председателя (Speaker), подарък от Парламента от Австралия. Той е точно копие на столът, подарен от Камарата на общините на Австралия по случай откриването на Австралийския парламент. Пред него е Масата на камарата, на която седят писарите и на която е поставен церемониалният жезъл на Камарата. Залата е сравнително малка и може да приюти само 427 от 646-те члена на парламента – по време на задаването на въпроси на министър-председателя и при важни дебати членовете застават от двете страни на Камарата.

По традиция британският монарх не влиза в Камарата на общините. За последно това е направил крал Чарлс I през 1642 г. Той търси да арестува петима членове на парламента заради обвинение в държавна измяна, но председателят на камарата отказва да отговори къде се намират те.

Пушенето е забранено в залите на Камарите от 17 век, а от 2005 г. е забранено в целия дворец. Членовете не могат да ядат и пият в залата. Единственото изключение е канцлерът на хазната, който може да пие алкохолно питие докато представя бюджета.

По правило името на монарха не може да се използва по време на дебат без предварително позволение от председателя.

Уестминстърска зала[редактиране | edit source]

Уестминсърската зала в ранния 19 век
Коронационният банкет на Джордж IV през 1821 г. е последният в Уестминстърската зала

Уестминстърската зала (Wesminster Hall), най-старата част на Уестминстърския дворец е издигната през 1097 г., по което време е най-голямата зала в Европа. По-късно е задмината от Консиержери в Париж (1301-1306) и зала в Падуа от същото време. Покривът вероятно първоначално се поддържал от колони, разделяйки залата на три пътеки, но по време на крал Ричард II те са подменени от кралския дърводелец Хю Херланд с готически свободно-носещ дървен покрив, „най-великото творение на средновековната дървена архитектура“, който позволява първоначалните три пътеки да бъдат заменени от единно огромно открито пространство с подиум на края. Архитектът на Ричард Хенри Йевъл оставя първоначалните размери, редекорирайки стените с петнадесет статуи на крале в реален размер, поставени в ниши. Уестминстърската зала има най-големия средновековен покрив в Англия, 73.2 на 20.7 метра.

От 12 до 19 век в залата се състоят коронационните банкети в чест на новите монарси. Последният банкет е през 1812 г. за крал Джордж IV. Неговият наследник, Уилям IV изоставя идеята, защото я счита за твърде скъпа. Залата е използвана за държавни погребения. Такава чест обикновено е запазена за монарсите и техните съпруги. Единствените не-кралски личности, които са положени там през 20 век са граф Фредерик Робъртс (1914) и сър Уинстън Чърчил (1965). Последното погребение е на кралицата майка Елизабет през 2002 г.

Архитектурният историк Дан Круикшанк избира Уестминстърския дворец за една от 9-те сгради, представени в поредицата на BBC Най-добрите сгради на Британия, включваща епизоди за Дърамската катедрала, двореца Бленъм и двореца Уиндзор.

Най-близката станция на Лондонското метро е Уестминстър.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 1974:IRA bombs Parliament
  2. Car bomb kills Airy Neave

Външни връзки[редактиране | edit source]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Palace of Westminster“ в Уикипедия на английски (автори).