Якобитизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Да не се бърка с якобинското движение

Якобитизъм е политическо движение във Великобритания от края на 17 и първата половина на 18 в. (със съвсем слаба подкрепа в наши дни), което цели да реставрира властта на английската династия на Стюартите. Движението дължи името си на името Яков (Якоб) – латински вариант на името на крал Джеймс II.

Якобитизмът се появява като реакция на детронирането на английския крал Джеймс II през 1688 г. и възцаряването на дъщеря му Мария II и съпруга ѝ Уилям III – процес, известен като Славната революция. След Славната революция останалите представители на династията Стюарт живеят на континента, откъдето се опитват да си върнат властта в Англия с помощта на Франция и Испания. Най-много последователи якобитизмът обаче намира сред клановете в Шотландия.

Якобитите, както се наричат последователите на движението, смятат за незаконна парламентарната намеса в линията на унаследяване на британския престол, извършена по време на Славната революция. Според тях детронирането на Джеймс II е незаконен акт, поради което всички британски крале, заемали престола след него, са смятани от якобитите за незаконни узурпатори на кралската власт, като в това число влизат представителите на Хановерската и Сакскобургготската (Уиндзорската) династия. Според якобитите кралската власт в Англия по право принадлежи на Джеймс II и на неговите преки кръвни наследници по мъжка линия или по старшинство, по реда, по който тя би се предавала през поколенията, ако родът на Стюартите никога не е бил свалян от власт. Поради това якобитите поддържат свой списък със законни наследници на английската корона, начело на който стои легитимният според якобитите крал на Англия, Шотландия и Ирландия. След 9 юли 1996 г. начело на този списък с якобитски претенденти за английския престол е баварският херцог Франц Адалберт Вителсбах, който е и титулуван крал на Бавария като пряк потомък по мъжка линия на последния баварски крал Лудвиг II. Според якобитите Франц Вителсбах е законният крал на Великобритания, чийто престол той би трябвало да заема под името крал Франсис II.

Якобитизмът до голяма степен е свързан с католицизма, тъй като привържениците на управлението на католика Джеймс II и Стюартите са предимно католици.

Замъкът Елън Донан в Шотландия - база на якобитите през 1719

На два пъти – през 1715 г. и 1745 г., централната власт в Лондон е принудена да потушава мащабни якобитски въстания, чиито главни огнища се намират в Горна Шотландия. След 1745 г. якобитизмът започва постепенно да запада. Въпреки това якобитистките идеали оставят трайна романтична следа в шотландската култура и литература. През 1819 г. Джеймс Хог издава Сборник с якобитски песни. Много от песните в този сборник стават изключително популярни сред изпълнителите и почитателите на шотландската фолклорна музика през 60-те години на 20 век.

Списък на якобитските претенденти[редактиране | редактиране на кода]

Това е списък с кралете, които според якобитите са истинските владетели на Англия, Шотландия и Ирландия

Картинка Име Роден Връзка с предшествениците си Династия Управление Смърт
James II (1685).jpg Джеймс II и VII 14 октомври 1633 Син на Чарлз I и Хенриета-Мария Бурбон-Френска. Брат на Чарлз II. Абдикирал насилствено, защото бил католик. След Славната революция той и наследниците му са смятани единствено от якобините за крале на Великобритания Стюарт 1688-1701 16 септември 1701
Prince James Francis Edward Stuart by Alexis Simon Belle.jpg Джеймс III и VIII 10 юни 1688, Дворец Сейнт Джеймс, Лондон Син на Джеймс II и Мария Моденска Стюарт 1701-1766 1 януари 1766, Палацо мути, Рим
Charles Edward Stuart (1775).jpg Чарлз III 31 декември 1720, Палацо Мути, Рим Син на Джеймс Франсис Едуард Стюарт и Мария Клементина Собиеска Стюарт 1766-1788 31 януари 1788, Палацо Мути, Рим
Ritratto di Henry Benedict Marie Clement Edward Stuart, cardinale York.jpg Хенри IX и I 6 март 1725 Брат на Чарлз Едуард Стюарт Стюарт 1788-1807 13 юли 1807, Фраскати
CharlesEmmanuel IV by Panealbo 2.jpg Чарлз IV 14 май 1751, Торино, Сардинско кралство Баща му - Виктор-Амадей III е син на втория братовчед на Хенри Бенедикт Стюарт, а майка му е Мария-Антония Бурбон-Испанска Савойска 1807-1819 6 октомври 1819, Палацо Колона, Рим, Папска държава
Dipinto di Vittorio Emanuele I.jpg Виктор 24 юли 1759, Торино, Сардинско кралство Брат на Виктор-Емануил I Сардински. Син на крал Виктор-Амадей III Мария и инфанта Мария-Антония Бурбон Савойска 1819-1824

10 януари 1824, Кастело ди Монкалиери, Торино, Сардинско кралство

Maria Beatrice Vittoria of Savoy.jpg Мери II 6 декември 1792, Торино Дъщеря на Виктор-Емануил I Сардински и Мария Тереза Австрийска-Есте Сардинска Савойска 1824-1840 15 септември 1840, Кастело дел Катайо, Баталя Терме, Падуа
Francesco V d'austria este Duca Modena young.jpg Франсис I 1 юни 1819, Модена Син на Мария-Беатриче Савойска и Франц IV Моденски Австрия-Есте 1840-1875 20 ноември 1875, Виена
Marie Therese von Österreich-Este.jpg Мери III 2 юли 1849, Брюн, Моравия Племенница на Франц V Моденски. Дъщеря на брат му, Фердинанд Карл Австрийски-Есте и Елизабет Франциска Мария Австрийска Австрия-Есте 1875-1919 3 февруари 1919, дворец Вилденварт/Химгау
Rupprecht von Bayern.jpg Робърт I и IV 18 май 1869, Мюнхен Син на Мария Тереза Австрийска-Есте Баварска и Лудвиг III Баварски Вителсбах 1919-1955 2 август 1955, дворец Лойтщетен, Щарнберг
Albrecht, Duke of Bavaria (1905–1996).jpg Албърт 3 май 1905, Мюнхен Син на Рупрехт Баварски и Мария Габриела Баварска Вителсбах 1955-1996 8 юли 1996, дворец Бер
Prinz franz von bayern.jpg Франсис II 14 юли 1933, Мюнхен Син на Албрехт от Бавария и Мария Драшкович фон Тракошчан Вителсбах 1996- (още е жив)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Jacobitism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.