Якобитизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Якобитизъм е политическо движение във Великобритания в края на 17 и първата половина на 18 в. (със съвсем слаба подкрепа в наши дни), което цели да реставрира властта на английската династия на Стюартите. Движението дължи името си на името Яков (Якоб) - латински вариант на името на крал Джеймс II.

Якобитизмът се появява като реакция на детронирането на английския крал Джеймс II през 1688 г. и възцаряването на дъщеря му Мария II и съпруга ѝ Уилям III - процес, известен като Славната революция. След Славната революция останалите представители на династията Стюарт живеят на континента, откъдето се опитват да си върнат властта в Англия с помощта на Франция и Испания. Най-много последователи якобитизмът обаче намира сред клановете в Шотландия.

Якобитите, както се наричат последователите на движението, смятат за незаконна парламентарната намеса в линията на унаследяване на британския престол, извършена по време на Славната революция. Според тях детронирането на Джеймс II е незаконен акт, поради което всички британски крале, заемали престола след него, са смятани от якобитите за незаконни узурпатори на кралската власт, като в това число влизат представителите на Хановерската и Сакскобурготската (Уиндзорската) династия. Според якобитите кралската власт в Англия по право принадлежи на Джеймс II и на неговите преки кръвни наследници по мъжка линия или по старшинство, по реда, по който тя би се предавала през поколенията, ако родът на Стюартите никога не е бил свалян от власт. Поради това якобитите поддържат свой списък със законни наследници на английската корона, начело на който стои легитимният според якобитите крал на Англия, Шотландия и Ирландия. След 9 юли 1996 г. начело на този списък с якобитски претенденти за английския престол е баварският херцог Франц Адалберт Вителсбах, който е и титулуван крал на Бавария като пряк потомък по мъжка линия на последния баварски крал Лудвиг II. Според якобитите Франц Вителсбах е законният крал на Великобритания, чиито престол той би трябвало да заема под името крал Франсис II.

Якобитизмът до голяма степен е свързан с католицизма, тъй като привържениците на управлението на католика Джеймс II и Стюартите са предимно католици.

На два пъти - през 1715 г. и 1745 г., централната власт в Лондон е принудена да потушава мащабни якобитски въстания, чиито главни огнища се намират в Горна Шотландия. След 1745 г. якобитизмът започва постепенно да запада. Въпреки това якобитистките идеали оставят трайна романтична следа в шотландската култура и литература. През 1819 г. Джеймс Хог издава Сборник с якобитски песни. Много от песните в този сборник стават изключително популярни сред изпълнителите и почитателите на шотландската фолклорна музика през 60-те години на 20 век.