Рупрехт Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рупрехт Баварски
принц на Бавария
Rupprecht von Bayern.jpg
Рупрехт Баварски
Лични данни
Роден
Починал
дворец Лойтщетен в Щарнберг
Погребан в Театинската църква
Други титли пфалцграф при Рейн, херцог на Бавария, Франкен и Швабия
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Лудвиг III Баварски
Майка Мария Тереза Австрийска-Есте
Брак Мария Габриела
Потомци Луитполд Максимилиан Лудвиг Карл, Ирмингард Мария Тереза Жозе Цецилия Аделхайд Михаела Антония Аделгунда, Албрехт Луитполд Фердинанд Михаел, Рудолф Фридрих Рупрехт
Рупрехт Баварски в Общомедия
Рупрехт Баварски като дете (портрет от Франц фон Ленбах, ок. 1874)

Рупрехт Мария Луитполд Фердинанд Баварски (на немски: Rupprecht von Bayern; Rupprecht Maria Luitpold Ferdinand Kronprinz von Bayern; Rupprecht Maria Luitpold Ferdinand von Wittelsbach; до 1918 г. има титлата „Seine Königliche Hoheit Rupprecht Maria Luitpold Ferdinand Kronprinz von Bayern, Herzog von Bayern, Franken und in Schwaben, Pfalzgraf bei Rhein“; * 18 май 1869 в Мюнхен; † 2 август 1955 в дворец Лойтщетен в Щарнберг) от фамилията Вителсбахи е последният наследствен трон-принц на Бавария, пфалцграф при Рейн, херцог на Бавария, Франкен и Швабия, генерал-фелдмаршал през Първата световна война.

Той е най-големият син на последния баварски крал Лудвиг III Баварски (1845 – 1921) и съпругата му ерцхерцогиня Мария Тереза Австрийска-Есте (1849 – 1919), дъщеря на ерцхерцог Фердинанд Карл Австрийски-Есте от Австрия-Модена и ерцхерцогиня Елизабет Франциска Мария Австрийска.

Рупрехт пътува 1902/1903 г. до Източна Индия, също и до Италия. Баща му е детрониран по време на Ноемврийската революция на 7/8 ноември 1918 г.

Рупрехт е против национал-социалистите. През 1939 г. той трябва да избяга в Италия. Теодор Кристиан фрайхер фон Фраунберг, неговият бивш адютант, го скрива от националсоциалистите при себе си във Флоренция. Съпругата му и децата му са до края на войната в концентрационни лагери, първо в КЦ Дахау, след това във Флосенбюрг. Цялата му фамилия оцелява.

През последните си години Рупрехт се занимава с колекциониране на изкуство.

Рупрехт Баварски умира на 86 години на 2 август 1955 г. в дворец Лойтщетен в Щарнберг. Като последен Вителсбах той е погребан с държавно погребение на 6 август 1955 г. в Мюнхен в Театинската църква с кралска почит. Рупрехт е последният жив немски генерал-фелдмаршал на Първата световна война.[1]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Рупрехт и първата му съпруга Мария Габриела
Мария Габриела и синовете си Луитполд, Албрехт и Рудолф (1912)

Рупрехт Баварски се жени на 10 юли 1900 г. в Мюнхен за херцогиня Мария Габриела Матилда Изабела Антоанета Сабина Баварска (* 9 октомври 1878, Тегернзе; † 24 октомври 1912, Соренто), дъщеря на херцог Карл Теодор Баварски (1839 – 1909) и инфанта Мария Жозе Португалска (1857 – 1943), дъщеря на португалския крал Мигел I. Те има пет деца: [2]

  • Луитполд Максимилиан Лудвиг Карл (* 8 май 1901, Бамберг; † 27 август 1914, Берхтесгаден, погребан в Мюнхен)
  • Ирмингард Мария Тереза Жозе Цецилия Аделхайд Михаела Антония Аделгунда (* 21 септември 1902, Бад Кройт; † 21 април 1903, Тегернзе, погребана в Мюнхен)
  • Албрехт Луитполд Фердинанд Михаел (* 3 май 1905, Мюнхен; † 8 юли 1996, дворец Берг близо до Щарнберг), херцог на Бавария, Франкен и Швабия 2 август 1955, наследствен принц на Бавария 27 август 1914, пфалцграф при Рейн, женен I. на 3 септември 1930 г. в Берхтесгаден за графиня Мария Драскович фон Тракостян (* 8 март 1904; † 10 юни 1969), II. на 22 април 1971 г. в Мюнхен за графиня Мари-Женке (Евгения) Кеглевич фон Буцин (* 23 април 1921; † 5 октомври 1983)
  • дъщеря (*/† декември 1906)
  • Рудолф Фридрих Рупрехт (* 30 май 1909, Мюнхен; † 26 юни 1912, дворец Нимфенбург, Мюнхен, погребан в Мюнхен)
Рупрехт и втората му съпруга Антония
Монограм
Саркофагът на трон-принц Рупрехт Баварски в Театинската църква

Рупрехт Баварски се жени втори път в дворец Хоенбург близо до Ленгриз на 7 април 1921 г. за принцеса Антония Роберта София Вилхелмина фон Люксембург и Насау (* 7 октомври 1899, дворец Хоенбург; † 31 юли 1954, Ленцерхайде, Швейцария), дъщеря на херцог Вилхелм IV фон Насау-Вайлбург (1852 – 1912), велик херцог на Люксембург, и инфанта Мария Анна Браганца Португалска (1861 – 1942), дъщеря на крал Мигел I.[3] Те имат шест деца:

  • Хайнрих Франц Вилхелм, (* 28 март 1922, дворец Хоенбург при Ленгриз; † 14 февруари 1958 при автомобила катастрофа в Аржентина, погребан в Андекс), женен в Ст. Жан де Луц на 31 юли 1951 Анна де Лустрак (* 27 септември 1927; † 16 август 1999 в автомобилна катастрофа в Милано)
  • Ирмингард Мария Йозефа (* 29 май 1923, Берхтесгаден; † 23 октомври 2010), омъжена в Нимфенбург, Мюнхен на 20 юли 1950 г. за принц Лудвиг Карл Мария Баварски (* 22 юни 1913; † 17 октомври 2008), син на принц Франц Мария Луитполд Баварски (1875 – 1957) и внук на крал Лудвиг III Баварски
  • Едита Мария Габриела Анна (* 16 септември 1924, Хоенбург; † 4 май 2013, Мюнхен), омъжена I. в Милано на 12 ноември 1946 г. за Тито Брунети (* 18 декември 1905, Флоренция; † 13 юли 1954 в автомобилна катастрофа близо до Пиаченца), II. в Тегернзе на 29 декември 1959 г. за Густав Шимерт (* 28 ноември 1910, Будапеща; † 16 май 1990, Мюнхен)
  • Хилда Хилдегард Мария Габриела (* 24 март 1926, Берхтесгаден; † 5 май 2002, Мюнхен), омъжена в Лима, Перу на 12 февруари 1949 г. за Жуан Локет де Лоайца (* 30 март 1912; † 8 декември 1987)
  • Габриела Аделгунда Мария Терезия Антония (* 10 май 1927, Берхтесгаден; † 19 април 2019), омъжена Нимфенбург на 18 юни 1953 г. за херцог Карл фон Крой (* 11 октомври 1914, Дюселдорф; † 14 юни 2011)
  • София Мария Тереза (* 20 юни 1935, Щарнберг), омъжена в Берхтесгаден на 18/20 януари 1955 г. за принц и херцог Жан фон Аренберг (* 14 юли 1921; † 15 август 2011, Лузана)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • In Treue fest. Mein Kriegstagebuch. hrsg. von Eugen von Frauenholz. 3 Bände. München 1929.
  • Reise-Erinnerungen aus Indien. München 1922.
  • Reise-Erinnerungen aus Ostasien. hrsg. Verlag Josef Kösel & Friedrich Pustet. München 1906. überarbeitet 1923.
  • Reise-Erinnerungen aus dem Südosten Europas und dem Orient. München 1923.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Kolshorn: Kronprinz Rupprecht von Bayern. Ein Lebens-und Charakterbild. R. Piper & Co. Verlag. München 1918.
  • Josef Breg: Kronprinz Rupprecht von Bayern. Max Kellerers Verlag, (2. vermehrte Aufl.) München 1918.
  • Oscar Doering: Das Haus Wittelsbach. Verlag Parcus & Co, München 1924. S. 120 – 133.
  • German Bayer (=Prof. Dr. Karl Brunner): Kronprinz Rupprecht – Unser Heerführer im Weltkrieg. Traditions-Verlag, Grubersche Buchhandlung. Prien am Chiemsee 1929.
  • Eugen von Frauenholz: Kronprinz Rupprecht im Weltkrieg. Sonderdruck aus: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte. (Bibliogr. Angabe „Berlin 1929“ ist nicht korrekt!)
  • Erwein von Aretin: Kronprinz Rupprecht – Sein Leben und Wirken. In: Weiß-blaue Hefte, Folge 4, München 1948.
  • Hans Rall: Kronprinz Rupprecht von Bayern. München 1949.
  • Max Lebsche: Kronprinz-Rupprecht-Geburtstagsfeier der königstreuen Verbände Münchens am 18. Mai 1951. Sonderdruck. Ohne Ort 1951.
  • Joe Heydecker: Kronprinz Rupprecht von Bayern. Ein Lebensbild. Süddeutscher Verlag, München 1953.
  • Kronprinz Rupprecht – 85 Jahre In Treue fest. Bayerische Einigung e. V. Festschrift. In: Unser Bayern, Heft 1/2. München, Mai 1954.
  • Kurt Sendtner: Rupprecht von Wittelsbach, Kronprinz von Bayern. Pflaum, München 1954.
  • Walter Goetz: Rupprecht Kronprinz von Bayern 1869 – 1955 – Ein Nachruf. Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1956.
  • Carl Amery: Der König jenseits des Wassers – Kronprinz Rupprecht und die britisch-schottische Thronfolge. Bayerischer Rundfunk, München. In: Gehört und Gelesen, Nr. 3 (März) 1979. S. 1 – 12.
  • Michaela Appel: Reiseerinnerungen aus Indonesien – Kronprinz Rupprecht von Bayern. Staatliches Museum für Völkerkunde München, 2000.
  • Hermann Rumschöttel: Der Glaube an den gerechten Krieg. In: Unter der Krone – Das Königreich Bayern und sein Erbe, Ernst Fischer und Hans Kratzer, SüddeutscheZeitung edition. München 2006. S. 143.
  • Karl Otmar von Aretin: Hindenburg riet dringend ab. In: Unter der Krone – Das Königreich Bayern und sein Erbe, Ernst Fischer und Hans Kratzer, SüddeutscheZeitung edition. München 2006. S. 154 f.
  • Dieter J. Weiß: Rupprecht. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 285 f.
  • Dieter J. Weiß: Kronprinz Rupprecht von Bayern (1869 – 1955). Eine politische Biografie. Pustet, Regensburg 2007, ISBN 978-3-7917-2047-0 (Rezension).
  • Stefan März: Das Haus Wittelsbach im Ersten Weltkrieg: Chance und Zusammenbruch monarchischer Herrschaft. Pustet, Regensburg 2013, ISBN 978-3-7917-2497-3.
  • Eberhard Straub, Die Wittelsbacher. Siedler, Berlin 1994, ISBN 978-3-88680-467-2.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. vol I page 76.
  • ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol IV page 463.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Beisetzung Kronprinz Rupprechts, München, 6. August 1955, historisches-lexikon-bayerns.de
  2. Wittelsbach 7, genealogy.euweb.cz
  3. Nassau 6, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]