Виктор-Амадей III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор-Амадей III
Крал на Пиемонт и Сардиния
Vittorio Amadeo 03 Savoya 02 Sardinia.jpg
Лични данни
Управление 20 февруари 1773-16 октомври 1796
Пълно име Виктор Амадей Мария Савойски
Други титли Херцог на Савоя
Роден
Починал
Погребан в Базиликата "Суперга", Торино
Предшественик Карл-Емануил III
Наследник Карл-Емануил IV
Семейство
Династия Савоя
Баща крал Карл-Емануил III
Майка Поликсена Хесен-Ротенбургска
Брак Мария-Антония Испанска
Виктор-Амадей III в Общомедия

Виктор-Амадей III Мария (на италиански: Vittorio Amedeo III Maria; 26 юни 1726-16 октомври 1796) е крал на Пиемонт и Сардиния от 1773 до смъртта си. Въпреки че е консервативен монарх, до обявяването на войната срещу Революционна Франция през 1792 г. Виктор-Амадей III въвежда множество либерални по дух административни реформи в кралството си. Той е баща на последните трима сардински крале.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Виктор-Амадей III е роден на 26 юни 1726 г. в кралския дворец в Торино като Виктор Амадей Мария, херцог на Савоя. Той е най-големият син на сардинския крал Карл-Емануил III и на принцеса Поликсена Хесен-Ротенбургска. На 31 май 1750 г. Виктор-Амадей се жени за испанската инфанта Мария-Антония — най-малката дъщеря на испанския крал Филип V. Бракът е уреден от брата на инфантата — крал Фернандо VI, който цели да подобри отношенията си със Сардинското кралство, накърнени след Войната заавстрийското наследство, в която Испания и Сардиния се бият на противоположни страни.

Крал на Сардиния[редактиране | редактиране на кода]

Виктор-Амадей се възкачва на пиемонтския престол след смъртта на баща си през 1773 г. и започва усилена работа за подобряване на бюрократичния апарат и въоръжените сили на кралството. Въпреки че е подозрителен към всичко иновативно, Виктор Амадей III създава няколко нови държавни и културни институции по съвет на буржоазията и либералната аристокрация. Освен това той извършва и важна модернизация на пристанището в Ница.

След избухването на Френската революция през 1789 г. Виктор-Амадей III дава убежище в кралството си на двамата си зетьове — граф Дьо Прованс и херцог Д'Артоа и на сестрите им Мари-Аделаид и Виктоар — братята и сестрите на Луи XVI. През 1792 г. Виктор-Амадей III включва страната си във войната срещу Революционна Франция на страната на Първата коалиция. По време на Италианската кампания на Наполеон обаче войските на Виктор-Амадей III са разбити от французите при Монтеноте (12 април 1796), Милесимо (13-14 април 1796) и Мондови (21 април 1796). На 26 април 1796 върху окупираните територии на кралството французите създават марионетната Република Алба. Два дни по-късно териториите на републиката са върнати на Виктор-Амадей III, срещу което той е принуден да подпише унизителния Парижки договор от 15 май 1796 г., който слага край на Първата коалиция. Съгласно условията на мира Виктор-Амадей III отстъпва на Франция областите Савоя и Ница, градовете Куева, Чево, Алесандрия и Тортона и разрешава свободно преминаване на френски войски през териториите на кралството си. Този договор фактически унищожава самостоятелността на Пиемонт.

Витктор-Амадей III умира на 16 октомври 1796, оставяйки на своя наследник Карл-Емануел IV едно опустошено и икономически изтощено кралство, което се намира под френска хегемония.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Виктор-Амадей III и Мария-Антония Бурбон-Испанска имат дванадесет деца:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Victor Amadeus III of Sardinia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.