Карл Емануил IV Савойски
| Карл Емануил IV Савойски Carlo Emanuele IV | |
|---|---|
| крал на Сардиния-Пиемонт | |
 | |
| Роден | Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт
|
| Починал | 6 октомври 1819 г.
|
| Погребан | Рим, Италия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 16 октомври 1796 – 4 юни 1802 |
| Предшественик | Виктор-Амадей III |
| Наследник | Виктор-Емануил I |
| Други титли | херцог на Савоя |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савоя |
| Баща | Виктор-Амадей III |
| Майка | Мария-Антония Бурбон-Испанска |
| Братя/сестри | Мария-Жозефина-Луиза Савойска Мария Тереза Савойска Мария-Каролина Савойска Виктор Емануил I Савойски Карл Феликс Савойски |
| Съпруга | Клотилд Френска (6 септември 1775) |
| Карл Емануил IV Савойски в Общомедия | |
Карл Емануил IV Савойски, наречен „Изгнанника“ (на италиански: Carlo Emanuele IV di Savoia, detto anche l'Esiliato; * 24 май 1751, Торино; † 6 октомври 1819, Рим), е крал на Сардиния и 18-и херцог на Савоя от 1796 до 1802 г.
По права линия е прапрапраправнук на английския крал Чарлз I и през 1807 г. е щял да заеме английския престол, ако век по-рано в Англия не е била извършена т.нар. „Славна революция“. Въпреки това през 1807 г. Карл-Емануил IV е признат от якобитите за легитимен якобитски претендент за короната на Обединеното кралство.
Произход и брак[редактиране | редактиране на кода]
Карл Емануил IV е роден на 24 май 1751 г. в Торино като Карл Емануил Фердинанд Мария Савойски, принц на Пиемонт. Той е най-големият син на Сардинския крал Виктор Амадей III Савойски и на испанската инфанта Мария Антония. По майчина линия е праправнук на френския крал Луи XIV.
През 1775 г. Карл-Емануил се жени за сестрата на френския крал Луи XVI – Клотилд Френска. Въпреки че бракът им е уреден по политически съображения, двамата се привързват един към друг. Опитите им да се сдобият с деца обаче остават неуспешни.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Карл-Емануил се възкачва на сардинския престол на 16 октомври 1796 г. По това време Кралство Сардиния обхваща целия остров Сардиния и обширни територии в Континентална Италия, в това число и областта Пиемонт. В същото време обаче Сардинското кралство се намира под фактическа френска доминация, след като няколко месеца преди това бащата на Карл-Емануил е бил принуден да подпише т.нар „Парижки договор“, който освен че предава на Френската република пиемонтски земи, осигурява на Франция възможността свободно да въвежда свои войски на територията на кралството.
На 6 декември 1796 г. френските войски начело с генерал Жубер окупират Торино и принуждават Карл-Емануил да предаде на Франция всички континентални територии на кралството и да се оттегли на острова, който остава негово владение. На следващата година Карл-Емануил IV прави неуспешен опит да си възвърне земите, окупирани от французите.
На 7 май 1802 г. умира съпругата на краля. Съкрушен от смъртта ѝ, на 4 юни Карл-Емануил IV абдикира от престола в полза на брат си Виктор-Емануил I.
Следващи години[редактиране | редактиране на кода]
Запазил формално кралската си титла, Карл-Емануил се установява в Рим, където живее в градчето Фраскати. Там той често гостува на братовчед си Хенри-Бенедикт Стюарт, кардинал-херцог на Йорк – последният мъжки представител на кралския род на Стюартите. Карл-Емануил и Хенри-Бенедикт са преки потомци на английския крал Чарлз I, с тази разлика че Хенри-Стюарт проследява родословието си до английския крал по мъжка линия като пряк потомък на сина му – крал Джеймс II, когото Славната революция сваля от престола през 1688 г. От своя страна Карл-Емануел IV е потомък на Чарлз I чрез дъщерята на последния – орлеанската херцогиня Хенриета-Анна Стюарт.
Когато Хенри-Бенедикт умира през 1807, Карл-Емануил IV става най-възрастният пряк потомък на Чарлз I и като такъв е признат от якобитите за законен крал на Англия, Шотландия, Ирландия и Франция под името Чарлз IV. Няма обаче никакви доказателства Карл-Емануил някога да е правил публични изявления, с които да е предявявал претенции за английската корона.
През 1815 г. 64-годишният Карл-Емануил постъпва в Ордена на Йезуитите. Умира на 6 октомври 1819 г. в римския Палацо Колона и е погребан в храма „Сант Андреа ал Квиринал“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Charles Emmanuel IV of Sardinia
в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |