Суперга (базилика)

Базилика „Суперга“ Basilica di Superga
Местоположение в Торино45.08062, 7.767366
Местоположение	Торино, Италия
Архитект	Филипо Ювара
Тип на сградата	базилика
Стил	Късен барок Неокласицизъм
Изграждане	1717 – 1731
Площ	728 m²
Базилика „Суперга“ в Общомедия

Базилика „Суперга“ (на италиански: Basilica di Superga), известна и като Кралска базилика „Суперга“ (Real basilica di Superga), се издига на 672 m надморска височина върху едноименния хълм североизточно от Торино, Пиемонт, Северна Италия. Построена е по заповед на крал Виктор Амадей II като благодарствен паметник към Дева Мария след победата над френските войски през 1706 г., поради което се смята за „празничен паметник“. В сутерена се намира част от Кралските гробници на Савойската династия.

Произходът на името „Суперга“ е неясен. Една хипотеза го свързва с лангобардско лично име (Saro(per)ga), друга – с германската форма Serrapergia, но нито една не е подкрепена с категорични исторически доказателства.

Проектът на базиликата е дело на месинския архитект абат Филипо Ювара и датира от 1715 г. До параклиса на върха на хълма днес се стига по шосе или чрез трамвайната линия „Саси–Суперга“.

Историята на храма започва на 2 септември 1706 г., когато херцог Виктор Амадей II и принц Евгений Савойски‑Каринян се изкачват на хълма, за да наблюдават обсадения от френско‑испанските войски Торино. Според традицията херцогът се заклева пред оброчен пилон, че при победа ще издигне храм, посветен на Богородица. След успешната битка при Лученто и Мадона ди Кампаня на 7 септември 1706 г. той възлага проекта на Ювара.

ССтроителството започва на 20 юли 1717 г. и продължава четиринадесет години. Работите са ръководени от Пиетро Филипо Сомаци, който отговаря както за част от щукатурните работи, така и за зидарските дейности. Материалите са транспортирани по стръмна камениста пътека с помощта на товарни животни. На 1 ноември 1731 г., в присъствието на крал Карл Емануил III, базиликата е открита тържествено.

История

Предистория: обсадата на Торино

Входът на базиликата е оформен с разкошен пронаос, поддържан от осем внушителни коринтски колони.

През пролетта на 1706 г. френският крал Луи XIV навлиза с мощна армия в Ница и земите на Савоя с намерението да премине в Пиемонт. Пиемонтците се подготвят за отбраната: в Торино са натрупани милиони наръчи дървен материал и големи количества стволове за изграждане на барикади. Горите около града са изсечени, за да се предотврати укриването на вражески части, а настилката на улиците е премахната, за да се избегне опасността от разлитащи се каменни трески при артилерийски обстрел. Осигурени са и значителни запаси от храна, достатъчни за войската и населението за поне четири месеца.

На 12 май 1706 г. френската армия – 78 батальона и 8 ескадрона, общо около 60 000 войници – обсажда Торино, разполагайки се в триъгълника между Венария и днешните торински квартали Лученто и Реджо Парко. Срещу тях Пиемонт разполага едва с 6600 войници и около 5000 души градска милиция. Диспропорцията в численост и ресурси прави положението на защитниците крайно тежко, но съпротивата е жизненоважна: от нея зависят оцеляването на Торино и автономията на Пиемонт.

Надеждата е в обещаната австрийска подкрепа – армия от 28 000 войници под командването на принц Евгений Савойски‑Каринян. До пристигането ѝ всичко зависи от устойчивостта на пиемонтските войски, от смелостта на населението и от способността на града да издържи обсадата.

В продължение на четири месеца Торино е подложен на непрестанен артилерийски обстрел: над 8000 оръдейни изстрела падат върху града всеки ден. През този период се проявяват многобройни примери на героизъм както сред войниците, така и сред гражданите. На 28 август 1706 г. принц Евгений се среща с херцог Виктор Амадей II. Двамата се изкачват на хълма Суперга, за да огледат бойното поле от височина, и отбелязват слабости във френското разгръщане между река Дора Рипария и потока Стура ди Ланцо. Те стигат до заключението, че именно чрез концентриране на атаките в тази зона може да бъде постигнат успех.

Обет към Мадоната

Виктор Амадей II

Няколко дни по‑късно, на 2 септември 1706 г., херцог Виктор Амадей II и принц Евгений Савойски‑Каринян се изкачват отново на хълма Суперга. Според историческите източници двамата влизат в малката църква, която тогава служи за енория на малцината жители на хълма. Историкът Феличе Пасторе разказва, че по време на евхаристийното честване херцогът и принцът пристъпват към тайнствата, а хорът изпява молитвата Ave Maris Stella. Когато се достига стихът monstra Te esse Matrem („Покажи, че си майка“), Виктор Амадей II пада на колене пред статуята на Богородица (днес почитана в Параклиса на обета) и се заклева, че ако получи победа, ще издигне на това място величествен храм, посветен на нея.

Базиликата през нощта

Доказателствата за даването на обета са значими. Карбониери отбелязва, че за обета вече се споменава в разказите на пътешественици, посетили Суперга по време на строителните работи – Брева, Селует и Кейслер. В подкрепа на обета свидетелстват и автори от XVIII век, сред които Кравери (1753). Погребалната реч за Виктор Амадей II, произнесена от епископа на Алесандрия Франческо Джузепе Арборио ди Гатинара на 11 декември 1732 г., също го споменава, както и латинският епиграф над главния вътрешен портал на базиликата: Virgini Genitrici Victorius Amedeus, Sardiniae Rex Bello Gallico, vovit / Et pulsis hostibus decisit, dedicatevitque („На Дева Богородица Виктор Амадей, крал на Сардиния във войната срещу французите, даде обет и след като прогони враговете си, построи и посвети този храм“).

Въпреки това точните обстоятелства – мястото, моментът и начинът, по който Виктор Амадей II е дал обета – остават несигурни.

Победа

Двамата военачалници слизат от хълма Суперга и пристъпват към изпълнение на плана си. Вечерта на 6 септември пиемонтската армия е напълно разположена зад френските позиции, между река Дора Рипария и потока Стура ди Ланцо. В 10 часа сутринта на 7 септември 1706 г. започва битката. Сражението е ожесточено и води до тежки загуби и за двете страни, но пиемонтските войски успяват да надделеят и френската армия е окончателно разгромена.

Победата освобождава Торино от обсадата и възстановява автономията на Пиемонт. Населението, узнало за обета на херцога, приписва успеха на застъпничеството на Богородица. След месеци на страх, лишения и разрушения новината за победата предизвиква силно облекчение и всеобщ ентусиазъм.

Чествания на победата

След победата започват тържества: Торино е украсен със знамена и транспаранти, а върху цитаделата, силно пострадала от бомбардировките, се издига голямо знаме с герба на Виктор Амадей II. Освен държавните и народните празненства във всички църкви, особено в базиликата на Утешителката, се отслужват благодарствени молитви.

С отминаването на първоначалната еуфория обаче обетът, даден от херцога, постепенно е забравен. Поради това някои историци упрекват Виктор Амадей II, че не е изпълнил обещанието си. Обетът му е напомнен от блажения Себастиано Валфре, който четири месеца след освобождението, на 13 февруари 1707 г., му пише: „…в чест на Дева Мария Ваше височество би могло да посвети църквата, която ще построи в цитаделата или на Суперга, или на друго място.“ Това свидетелства за желанието на Валфре да бъде издигнат храм в знак на благодарност – ако не на самия хълм, то поне на друго подходящо място.

Въпреки упреците на някои историци по‑вероятно е дългият период между освобождението на Торино (1706) и изпълнението на обета (1716) да се дължи не на разсеяност от страна на Виктор Амадей II, а на тежкото състояние, в което се намират градът и Пиемонт след войната. Регионът излиза от продължителни военни действия, набези и грабежи; държавната и херцогската хазна са напълно изчерпани, тъй като всички средства са насочени към военните разходи.

Преди да се мисли за изпълнение на обета, е необходимо да бъдат възстановени основните структури на града: разрушените от бомбардировките улици и жилища, повредените църкви, подземните тунели и барикадите. Това е дълъг и скъп процес за онова време. Едва след като Торино е стабилизиран и основните щети са поправени, херцогът може да се заеме с изпълнението на даденото обещание.

Изграждане на Базилика „Суперга“

Начало на работата

Абат Филипо Ювара

Строителството на църквата е възложено от Виктор Амадей II на сицилианския абат Филипо Ювара. Ювара придобива известност като архитект по време на пребиваването на херцога в Сицилия, където става „архитект на Кралския дом“. Когато Виктор Амадей II напуска острова след получаването на кралската титла (1714), той отвежда Ювара със себе си в Торино.

В Торино дейността на Ювара достига изключителен размах и оставя траен отпечатък върху архитектурния облик на града и околностите му. Той не работи само за Савойския дом, а реализира проекти в различни части на Италия и в чужбина. Роден в Месина през 1678 г. в семейство на златари, Ювара наследява изтънчен вкус към орнамента, детайла и смелите архитектурни решения. Испански поданик по рождение, още на 21‑годишна възраст демонстрира таланта си, създавайки декорации и архитектурни елементи за тържествата по прокламацията на крал Филип V.

Той става поданик на Савойското херцогство след Утрехтския мирен договор (1713), когато Сицилия преминава под властта на Пиемонт, и от този момент нататък се превръща в един от най‑значимите архитекти на епохата.

Изкопаване на хълма

Ювара изготвя строителния проект, но географските особености на хълма Суперга не позволяват непосредственото му реализиране. Поради това е необходимо върхът да бъде понижен чрез мащабни изкопни работи. През май 1716 г. започва разрушаването на старата църква и последвалото изкопаване на терена. Датировката се потвърждава от подписването на договора и първата вноска от 50 000 лири, изплатена от Държавната хазна на 7 май.

Точният ден и месец, в които Виктор Амадей II официално възлага работата на Ювара, не са засвидетелствани в документите, но възлагането със сигурност е станало в първите месеци на 1716 г. Това се доказва от факта, че същата година дърводелецът Карло Мария Илиенго вече е получил заплащане за изработването на дървения модел на базиликата и прилежащите постройки – скица, която се съхранява и днес в Суперга. Това плащане ясно показва, че по това време Ювара вече е завършил архитектурния си план.

Намаляването на хълма е извършено изключително бързо. С наличните средства — кирки, лопати и ръчни колички — около 100 работници успяват за една година да понижат върха с приблизително 40 метра. Ювара лично се намесва в организацията на изкопните дейности, като оставя подробно описание на необходимите операции и препоръчва запазването на изкопания материал, за да бъде използван при строителството.

По време на работата става ясно, че площта на старата църква и земята, предоставена от общината, не са достатъчни, за да се оформи квадратът с размерите, изискани от архитекта. Поради това кралството е принудено да закупи допълнителни парцели от частни собственици, сред които и един, принадлежащ на Компанията на Пресветата броеница. Докато изкопните дейности продължават, големите количества строителни материали – тухли, камък, мрамор и др., пристигащи от различни места, се складират в подножието на изкачването към върха. Оттук произлиза и името на местността „Саси“ („камъни“), което се използва и днес.

Полагане на първия камък

След приключването на изкопните работи на 20 юли 1717 г. е положен първият камък под големия стълб, който разделя сакристията от параклиса, посветен на блажена Маргарита Савойска‑Ахая. Над него е поставена бяла мраморна плоча с латински надпис: „На Майката на Спасителя / На Спасителката на Торино / Виктор Амадей, крал на Сицилия, Йерусалим и Кипър / полага първия камък на 20 юли 1717 г.“

На церемонията присъства маркиз Иняцио Джовани Батиста Изнарди ди Каральо, губернатор на Торино, който представлява краля. Литургията е отслужена от генералния викарий на религиозната асемблея, каноник Доменико Танфо, след което са прочетени ритуалните благословителни молитви. По този повод Виктор Амадей II нарежда да бъде изплатен бонус от хиляда лири на Ювара.

Строителните работи започват веднага след полагането на първия камък. Използваните материали са почти изцяло местни, тъй като по онова време придобиването и транспортирането на строителни ресурси от други региони или държави е изключително трудно. Най‑често използваните мраморни кариери са тези във Фрабоза, Гасино, Росаско и Форесто (Бусолено), а ониксът е добиван от кариерата Буска–Дронеро. Транспортът от най‑отдалечената кариера – Фрабоза – се извършва на два етапа: първо до Киери, а след това оттам до Суперга.

Мраморните блокове обикновено се оформят предварително и понякога се обработват на място, след което се превозват с колички до строителната площадка. Пясъкът е добиван близо до сливането на река По и потока Стура ди Ланцо, а варта и тухлите се произвеждат директно на хълма.

Транспортирането на материалите от Саси до Суперга е изключително затруднено, тъй като тогавашният път не съвпада със съвременния и следва различен, по‑тесен и стръмен маршрут през Тети Бертольо, изкачвайки се по хълма. Според хрониките това е тесен и неудобен алпийски път, който през дъждовните периоди става почти непроходим. В хазната са запазени многократни плащания за неговия ремонт, тъй като по него преминава по‑голямата част от строителните материали, включително и водата. Пасторе отбелязва, че кралското семейство никога не използва този път при посещенията си в Суперга, а предпочита маршрута през Киери. Сегашният път е изграден по‑късно – по времето на Карл Емануил III. Хрониките посочват, че работите започват към края на 1755 г. и завършват едва през 1760 г., забавени от спор между кюрето Карло Росо и кралското семейство относно отчуждаването на една къща.

От наличните архиви не съществува подробно и последователно описание на строителните дейности. Въпреки това напредъкът на строежа може да бъде възстановен чрез регистрите на хазната, тъй като плащанията са извършвани само когато дадена работа е „завършена и проверена“ или „предстои да бъде извършена“. Тази сравнителна реконструкция е извършена изключително прецизно от Нино Карбонери в неговия монументален труд „Кралската църква „Суперга“ от Филипо Ювара“.

Тържествено откриване на базиликата

Въздушен изглед към базиликата

Към края на 1730 г. църквата е практически завършена: остават само незначителни довършителни работи, а сградата, предназначена за настаняване на пансионерите, вече е построена, обзаведена и обитаема. Кралската резиденция обаче остава недовършена и така и не е завършена впоследствие. Самият Виктор Амадей II, който междувременно абдикира на 13 септември 1730 г. в полза на сина си Карл Емануил III, пише от Шамбери до маркиз Ормеа на 17 декември 1730 г.: „…имаме пълно удовлетворение да разберем, че през следващия април църквата ще бъде осветена и пансионът Соперга ще отвори врати.“ Въпреки това възникват трудности, които налагат отлагане на откриването. Точните причини не са известни, вероятно свързани с назначаването на директора и пансионерите. На 23 октомври 1731 г. Карл Емануил III успява да назначи дванадесетте пансионери и да определи датата на откриването. От достоверен документ става ясно, че на 30 октомври 1731 г. всички пансионери, заедно с директора Черети, вече са били събрани в Суперга.

Вечерта на 31 октомври великият кралски ковчежник Франческо Джузепе Арборио ди Гатинара благославя църквата в присъствието на архитекта Филипо Ювара. На 1 ноември 1731 г. базиликата е отворена за обществеността с тържествено честване, на което присъстват крал Карл Емануил III, Филипо Ювара, пансионерите, гражданските власти и множество жители. Единствено Виктор Амадей II, вдъхновителят и инициаторът на строежа, отсъства, тъй като синът му не му позволява да присъства на откриването и той остава в резиденцията в Шамбери.

Официалното освещаване на базиликата е извършено по‑късно – на 12 октомври 1749 г. от кардинал Карло Виторио Амадео Деле Ланце. Точната сума, изразходвана за строителството, не може да бъде установена, тъй като в регистрите на държавната хазна под заглавието „Соперга“ са включени и плащания за работи, извършени на други места, като Риволи и Венария Реале. Въпреки това приблизителните изчисления сочат разход от около 2 милиона стари пиемонтски лири.

Последващи събития

На 26 август 1730 г. е основана „Кралската конгрегация на Мадоната от Суперга“, която през 1833 г. приема името „Църковна академия „Суперга““. Тя е закрита на 29 май 1855 г.

В началото на XIX век се появява идеята базиликата да бъде превърната в „Храм на благодарността“. През 1800 г. (година VII на Републиката) се обсъжда възможността гробниците на Савойската династия да бъдат преместени, за да се освободи място за пепелта на пиемонтците, паднали заедно с якобинците. Проектът не е реализиран.

През 1799 г. Комитетът на 25‑те постановява премахването на базиликата. На 7 януари 1799 г., след нощен снеговалеж и силен вятър, жителите на Торино, придържайки се към стените на сградите, откриват разлепени в множество копия плакати със следния текст: „Всички знаци и надписи, от които е възможно да се припомни причината за нейното издигане и кралете, които са я осветили в техния блясък, ще бъдат премахнати от базиликата „Суперга“ и от сутерена. Подземието ще бъде пречистено от пепелта на кралете и принцовете, събрана в него. На мястото на княжеските знаци и царските униформи ще се поставят емблемите на свободата и равенството; храмът на Суперга ще приеме праха на пиемонтските патриоти и знаменити мъже.“

Указът е издаден предишния ден и в първоначалната си формулировка предвижда разрушаването на базиликата. Само съпротивата на малцина успява да предотврати изпълнението на тази разпоредба. В комитета, който управлява Пиемонт (окупиран от французите, но все още неанексиран юридически към Франция), възниква спор относно текста на указа, тъй като споменаването на „патриотите“ и „знатните мъже“ може да се тълкува като разграничаване между двете групи.

Пиемонтските революционери се стремят да подражават на решенията на Френската конвенция, която през 1793 г. постановява разрушаването на катедралата „Нотр Дам“ в Париж, по‑късно посветена на Богинята Разум (олицетворена от примабалерината на Операта), като нарежда премахването на статуите на царете на Юда от фасадата поради опасения, че могат да бъдат възприети като изображения на френските монарси. В този дух е планирано и премахването на Суперга – начинание, напомнящо събитията в Сен Дени и Откомб. Организирано е шествие на революционери, чиято подкрепа трябва да бъде засвидетелствана пред генерал Еманюел дьо Груши. Неочаквано именно Груши проявява повече умереност от пиемонтските революционери и забранява оскверняването на храма.

През 1884 г. е открита въжена линия по системата на Агудио, свързваща върха на хълма Суперга (на няколкостотин метра от базиликата) с квартал „Саси“ в Торино. Линията, с дължина около 3,1 km, е електрифицирана и преобразувана в зъбчат трамвай през 1934 г. Тя остава в експлоатация и към 2023 г., използвайки подвижен състав от 1934 г. (двигатели) и от 1884 г. (вагони).

На 4 май 1949 г. се случва трагедията от Суперга: самолетът, превозващ футболния отбор „Великият Торино“, на връщане от Лисабон, се разбива в задната част на комплекса, без оцелели.

Между 2018 г. и 2019 г. базиликата преминава през реставрационни дейности.

На 2 август 2021 г., след 57 години управление на Сервитския орден, архиепископът на Торино монсеньор Чезаре Нозиля поверява базиликата на грижите на SERMIG (Мисионерска младежка служба).

Комплекс

Базилика

Интериор

Главен олтар

Куполът отвътре

Орган

Базиликата е открита през 1731 г. Размерите ѝ са внушителни: дължината достига 51 m, а височината на купола – 75 m. В съчетание с разположението върху хълм с надморска височина 672 m това прави сградата видима от големи разстояния, особено от Торино. От върха на Суперга се разкрива и широка панорама към града и Алпите.

Сградата на базиликата има преди всичко символично значение, свързано с властта на Савойския дом. Според Нино Карбонери „строителната площадка и проектът на самата базилика са проучени и изчислени така, че да бъдат ориентирани в права линия със Страдоне ди Франча, по оста, която свързва замъка в Риволи и кралската резиденция във Венария, оформяйки идеален, но осезаем триъгълник на властта на Савойците“. Тази композиция, която съчетава архитектурни форми, стилове и природна среда в центъра на алпийската дъга, подчертава класическото величие на храма, издигащ се над зеленината на хълма. Според Карбонери „всичко е сценографски безупречно и далновидно, в духа на династичния принцип за изкуството в служба на властта“.

Нино Карбонери отбелязва, че „проектът за сградата претърпя множество промени по време на изпълнението“. Дори след завършването на първоначалния проект и дървения модел Филипо Ювара продължава да разработва нови структурни и стилистични решения. Между 1719 и 1721 г. конструкцията придобива своята окончателна форма, включваща най‑съществените изменения: пронаосът е разширен от първоначалните четири до осем коринтски колони, всички от мрамор от Гасино, подобно на колоните на двете кули, поддържащи камбанариите. Куполът на базиликата е изграден като двойна конструкция – вътрешна и външна черупка, разделени от голяма кухина. Карбонери пише: „Има множество фигуративни и практически предимства на двойната черупка, приета в последния момент в Суперга. Фонтана бе убеден поддръжник на това и призова „директорите на подобни нови сгради да ги подредят по начин, способен да поддържа двата купола, които обикновено осигуряват не само най‑добрия външен вид, но и най‑добрата им защита срещу опустошенията на времето“.“

Базиликата е организирана около централна църква с кръгъл план, увенчана с голям бароков купол и предшествана от пронаос, поддържан от осем коринтски колони, вдъхновени от класическата архитектура на Пантеона в Рим. Това влияние се открива и в централното пространствено оформление. От двете страни на основния корпус се издигат две камбанарии, в чиито форми се разпознава въздействието на Франческо Боромини.

Интериорът е изграден върху план на гръцки кръст и е украсен със скулптури от Агостино Корнакини и Бернардино Камети, както и с две картини на Себастиано Ричи, изобразяващи светците Лудвиг и Маврикий. Част от довършителните работи продължават и след откриването през 1731 г. През 1735 г. Филипо Ювара заминава за Мадрид и след това вече не се завръща в Суперга, след близо двадесет години почти непрекъснато присъствие на строителната площадка. По време на работата си сицилианският архитект демонстрира близост с работниците, говорещи единствено пиемонтски, както и изключителна отдаденост и интелигентност.

Кралска крипта

Гробницата на Карл Алберт в Кралската крипта

По волята на Виктор Амадей III в Суперга са погребани редица членове на Савойската династия. Техните тленни останки се съхраняват в богато украсена подземна крипта, която и към 2025 г. е достъпна за посещение. Сред най-значимите саркофази са тези на Виктор Амадей II и на неговия син Карл Емануил III, чиито гробове са разположени един срещу друг. В криптата са погребани също Карл Алберт Савойски-Каринян и Виктор Емануил I Савойски. За Карл Феликс Савойски е поставена възпоминателна плоча, тъй като той избира да бъде погребан в абатството „Откомб“ във Франция.

Обител, Папска зала и Кралски апартаменти

В задната част на базиликата се намира обителта, в която пребивават отците от Сервитския орден от 1966 г. до февруари 2015 г. До Наполеоновата епоха грижата за комплекса е поверена на Кралската конгрегация „Суперга“, а след Реставрацията и до 1951 г. – на Префекта на Кралската базилика, подпомаган от собствено духовенство, тъй като храмът има статут на палатинска църква.

От обителта се достига до Папската зала, в която се съхранява единствената в света колекция от портрети върху платно на всички папи в историята – от Свети Петър нататък. Портретите са подредени хронологично по стените на залата и включват също изображения на антипапите, сред които и Феликс V (Амадей VIII Савойски). От манастирската част има достъп до Кралските апартаменти, използвани като място за отдих от членовете на кралското семейство при посещенията им в Суперга.

Паметник на Умберто I

На площада вдясно от базиликата се намира паметник, посветен на крал Умберто I Савойски, убит при атентат на 29 юли 1900 г. в Монца от анархиста Гаетано Бреши. Паметникът е поръчан от неговия син Виктор Емануил III и е изработен от миланския скулптор Танкреди Поци. Тпой представлява коринтска гранитна колона с бронзов капител, върху който е поставен орел, пронизан от стрела – явна алегория на смъртта на монарха. В основата на колоната е разположена статуя на келтски воин, символизиращ град Торино, който сочи с ръка към небето, а с меч – към щита на Савойската династия и огърлицата на Ордена на Пресветото Благовещение. Паметникът е официално открит на 7 май 1902 г.

Галерия

• 
  Хълм Суперга
• 
  Нощен изглед
• 
  Една от двете камбанарии
• 
  Задна стена
• 
  Оброчна статуя на Богородица в един от параклисите
• 
  Скулптура на Благовещението
• 
  Стара снимка на трамвайната линия „Саси-Суперга“
• 
  Торино и Алпите видени от базиликата
• 
  Въздушен изглед към Торино. Нависоко се вижда базиликата
• 
  Изглед към базиликата от Панорамния път на Пино Торинезе (Via dei Colli).

Библиография

• Benedetto Marengo, La Basilica di Superga. Cenni storici del più grande monumento juvarriano, Torino, Tipolitografia Scaravaglio, 1997
• Gabriele Reina e Gianni Guadalupi, Superga segreta. Il Mausoleo dei Savoia, Torino, Omega, 2008
• Beatrice Bolandrini, I Somasso e i Papa. Due dinastie di stuccatori a Torino nel Sei e nel Settecento, in Giorgio Mollisi (a cura di), Svizzeri a Torino nella storia, nell'arte, nella cultura, nell'economia dal Cinquecento ad oggi, «Arte&Storia», anno 11, numero 52, ottobre 2011, Edizioni Ticino Management, Lugano 2011.
• Rino Cammilleri, Tutti i giorni con Maria, calendario delle apparizioni, Milano, Edizioni Ares, 2020

Външни препратки

• Официален сайт на базиликата

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Basilica di Superga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​