Сервитски орден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сервитски орден
ServidiMariaEscut.gif
Информация
Пълно имеОрден на служителите на Дева Мария
Латинско имеOrdo Servorum Mariae
Съкратено имеO.S.M.
ЦъркваКатолическа църква
Основаване1233 г.
Утвърждаване1249 г.
Численост814 (2010)
Статутдействащ
Сайт[1]
Сервитски орден в Общомедия

Сервитите са членове на католически монашески орден, основан през 1233 г.

Седем флорентинци – Бонифилиус Моналди, Бонаюнкта Манети (Йоан), Манетус дел`Антела (Бенедикт), Амадуес Амидеи (Вартоломей), Хуго Липи-Угочини (Риковеро), Состенеус ди Состеньо (Герардино) и Алексис Фалкониери се обединяват в общност, за да живеят по правилата на августинците, облечени в расо. Първоначално живеят в града, а след това на Монте Сенарио. Към тях се присъединяват и други мъже. Така е създаден Орденът на сервитите /Ordo Servorum Mariae/, който е признат окончателно от папа Бенедикт XI през 1304 г.

Денят за възпоменание на седемте свети основатели е 17 февруари.

Сантисима Анунциата, църквата майка на Сервитския орден

Около 1500 г. в Италия се появява клон на „обсервантите“, реформаторско движение на ордена. Много от неговите членове са обявени за светци. През 1539 г. на Монте Серано е създаден реформиран клон на ордена, наречен „Еремити от Монте Серано“.

По време на сътресенията от Реформацията много от манастирите на сервитите, особено тези в Германия, са разпуснати. Орденът се съживява, но за втори път след Френската революция губи манастирите си в Германия поради настъпилата секуларизация. В края на ХІХ в. орденът започва отново да създава манастири в Европа, а също така и в Америка. Нови удари му нанасят отнемането на собствеността при нацисткия режим и комунизма в Унгария и Чехословакия. Днес орденът е представен в почти всички европейски държави, в Африка и Америка и се занимава с мисионерска дейност. Неговите седем основатели са канонизирани за светци от папа Лъв XIII през 1888 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]