Франческо Боромини

Франческо Боромини Francesco Borromini
	италиански архитект
Роден	25 септември 1599 г. Бисоне, Швейцария
Починал	3 август 1667 г. (67 г.) Рим, Италия
Погребан	Сан Джовани деи Фиорентини, Рим, Италия
Националност	Италия
	Франческо Боромини в Общомедия

Франческо Кастели^[1], познат като Франческо Боромини (на италиански: Francesco Borromini) е италиански бароков архитект.

Спираловидният връх на Сант Иво ала Сапиенца в Рим.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 септември 1599 година в Бисоне, от кантон Тичино, Швейцария, син на каменоделеца Джовани Доменико Кастели и Анастасия Гарово. Той също започва своята кариера като каменоделец и скоро се премества в Милано да учи и практикува тази дейност. Наричан е и „Бисоне“, по името на мястото, където е роден (близо до Лугано, в италианоговорещата част на Швейцария).

През 1619 г. пристига в Рим и сменя своето име от Кастели на Боромини. Работи с Карло Мадерно, свой далечен роднина, по направата на Катедралата „Свети Петър“. След смъртта на Мадерно се присъединява към групата на Бернини, която достроявала палацо Барберини. След това работи в Рим в постоянно съперничество с Бернини за папското внимание.

За творчеството му е характерно отсъствието на прави линии, изобилие на причудливи архитектурни детайли, усложнена планировка на интериора. След като завършва капелата „Фалкониери“ в църквата „Сан Джовани деи Фиорентини“ на 22 юли 1667 г., той се разболява тежко и повече не излиза от дома си. Изгаря своите ръкописи и рисунки и на 3 август 1667 г. се самоубива. Погребан е в същата капела „Фалкониери“, в знак на признателност към неговото дело.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Боромини се занимава с математика и самостоятелно усвоява много науки. Има събрана внушителна бибилиотека. Като следва стила на римския барок, винаги предлага необичайни, екстравагантни решения и зад тях често се крият познания от математика и геометрия. Той прави своите композиции като използва нерационални отношения и необикновени геометри фигури. геометрические фигуры, придавая им символическое значение.

Боромини е изключително добър чертожник, като неговите скици се отличават от тези на неговите колеги със своята прецизност. Една голяма част от неговите скици и чертежи се намират в колекцията от графики в Албертина във Виена.

Основни творби[редактиране | редактиране на кода]

План на църката Сан Карло але Куатро Фонтане, Рим

1622 – Сант Андреа дела Вале (Sant’Andrea della Valle)
1629 – 1631 – Палацо Барберини (Palazzo Barberini)
1631 – 1633 – Катедралата Св. Петър (San Pietro) (Ватикан)
1634 – 1637 – Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane)
1637 – Oratorio de San Felipe Neri
1637 – 1638 – Chiesa di Santa Lucia in Selci
1642 – 1660 – Сант'Иво ала Сапиенца
1645 – 1650 – Дворец Памфили (Palazzo Pamphili)
1646 – 1667 – Colegio de Propaganda Fide
1647 – 1650 – Сан Джовани ин Латерано (San Giovanni in Laterano), (реконструкция)
До 1655 – Chiesa di Santa Maria dei Sette Dolori
1653 – 1657 – Сант Аниезе ин Агоне (Sant’Agnese in Agone)
1653 – 1665 – Сант Андреа деле Фрате (Sant’Andrea delle Fratte)
1667 – Сан Джовани деи Фиорентини (Chiesa di San Giovanni dei Fiorentini)

В родината на архитекта в Лугано е издигнат модел на църквата „Сан Карло але Куатро Фонтане“ в разрез.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Ораторио деи Филиппини. 1637—1662
Църквата Сант Аниезе ин Агоне на Пияца Навона. 1653—1657
Сант Аниезе ин Агоне. Интериор
Църквата Сан-Карло алле Куатро Фонтане в Рим. 1634—1637. Фасадата: 1664—1667. Фотография 1938 г.
Сан-Карло алле Куатро Фонтане. Купол
Палацо Барберини. „Стълбата Боромини“. 1629—1631
Църквата Сант Иво ала Сапиенца. 1642—1660
Църквата Сант Иво. Купол
Палацо Барберини. 1629—1631
Палацо Спада. Перспектива на „Галерея Боромини“. 1652—1653