Лугано (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лугано
(на италиански: Lago di Lugano)
— сладководно, отточно —
Карта на езерото Лугано
Карта на езерото Лугано
Reliefkarte Schweiz3.png
46° с. ш. 9° и. д.
Местоположение в Швейцария
Местоположение Flag of Switzerland.svg Швейцария
Тесин
Flag of Italy.svg Италия
Ломбардия
Координати 45°58′00″ с. ш. 8°57′00″ и. д. / 45.966667° с. ш. 8.95° и. д.
Притоци Кучо, Ведеджо
Отток Треза → ез. Лаго МаджореТичиноПоАдриатическо море
Дължина 36 km
Ширина 2 km
Площ 48,67 km²
Дълбочина 1134 m (средна)
288 m (максимална)
Воден обем 6,5 km³
Надм. височина 270,5 m
Водосб. басейн 566
Населени места Flag of Switzerland.svg Лугано
Лугано в Общомедия
Град Лугано, разположен на северния бряг на езерото

Лугано (на италиански Lago di Lugano) е езеро в Швейцария (кантон Тичино) и Италия (провинция Ломбардия), което принадлежи към групата на североиталианските езера (заедно с Лаго Маджоре, Комо, Изео и Гарда). Носи същото име като най-големия град на бреговете му - Лугано. То е типично ледниково езеро, криптодепресия със стръмни брегове и голяма дълбочина. Сравнително малко е спрямо другите езера, но красотата му отдавна е заслужила интереса на хиляди туристи.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че името Лугано произлиза от латински език, от думата lucus, която означава „свещено дърво“. Местните жители, които говорят ломбардски език, го наричат Lagh de Lugan, а на немски е Luganersee. Езерото има и съвсем различно местно име - Церезио, както е било наричано от древните римляни.

Поглед към провлака Мелиде и магистралата по него

География[редактиране | редактиране на кода]

Основни данни[редактиране | редактиране на кода]

Площта на езерото е 48,67 km², от която 42,29 km² са в Швейцария. Формата му е нестандартна, силно издължена и същевременно извита. Средната му ширина е около 2 km, а дължината - 36 km.[1] Приблизително по средата е разделено от недовършен моренен провлак (разделен от тесен канал), по който е прокарана международна магистрала. Заобиколено е от стръмни планини (швейцарските Предалпи), които на места достигат височина над 2200 m. Описвано е като „зигзагообразно и... приличащо на фиорд“.[2]

Тъй като е ледниково езеро, Лугано е много дълбоко. Най-дълбоките части (288 м) се намират в северната част. Нивото му е на 270,5 m н.в. и следователно то е криптодепресия Тъй като се подхранва от реки в алпийски воден режим с максимум на оттока в края на пролетта и началото на лятото, през този период нивото му се покачва с 1,5 m. Водният му обем е 6,5 km³, а проточността - 8,2 години, което означава, че ако можеше всичката вода в езерото да изтече през река Треза, това би станало за малко повече от 8 години.

Водосборният басейн на езерото е 565 km², но всички реки, вливащи се в него, са малки - Ведеджио, Кучо, Мара и Касарате. Оттича се чрез река Треза, която само след 13 km достига близкото езеро Лаго Маджоре.[3]

Поглед от хълма Сан Салваторе

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Макар и между планини, езеро Лугано има типичен средиземноморски климат - с високи температури и преобладаващо сух, омекотен от наличието на воден басейн.[4] Все пак тук вали повече стрямо останалите езера в района. Лятото продължава от май до октомври, като средната температура през този сезон е 24-25°. Най-големите валежи са през май и юни, както и през октомври. Август е известен с кратките проливни дъждове, наричани тук „темпорал“.[1] Водата също е топла и позволява къпане, така че на повече от 50 места има създадени изкуствени плажове.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е пълно с риба (бабушка, речен кефал, лин, костур, бяла риба) и с изключение на няколко защитени територии, риболовът е разрешен. В него има и застрашени видове като италианската лъчеперка и особеното десетоного Austropotamobius pallipes. Изкуствено е са развъдени рибите сивен и чудски сиг. По повърхността се виждат лебеди.

Фериботно корабче

История[редактиране | редактиране на кода]

Лебедите на Лугано

Езерото е споменато за първи път от римляните, но край бреговете му няма останки от значителни древни селища. Град Лугано възниква през VІІІ в. и първото му споменаване е в документ на лангобардски крал.[5] По-късно през средновековието попада под властта на Миланското херцогство, а през 1513 г. (по време на Италианските войни) тук налага властта си Швейцарският съюз. Тази част от страната и до днес говори италиански, но когато по времето на Наполеон Бонапарт се открива възможност за връщането на кантона в рамките на кралство Италия, населението му отказва. Пътят през провлака в езерото е построен през 1848 г., за да свърже селата Мелиде и Брисоне. Днес оттам минава магистралата между Милано и Цюрих.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Лугано се посещава от около 1 млн. туристи годишно, привлечени от съчетанието на планини, тюркоазено-синя вода и приятен климат. Езерото е плавателно, особено в северната част, а някои от селата на брега му са достъпни само с кораб или по горски пътеки. От ХІХ в. работи международна навигационна компания, която осигурява фериботни връзки от Лугано в швейцарската част до Кампионе д'Италия и Порлеца в италианската. Южно от града, между две части на езерото се издига планината Сан Салваторе (912 м) - внушителен връх, издигнат на 650 м. над езерната повърхност. От него се разкрива забележителна гледка към цялата околност.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Richard Sale, Italian lakes, Ashbourne 1998, p. 78
  2. Dana Facaros and Michael Pauls, Lombardy, Milan and the Italian lakes, London 1994, p. 153
  3. Lake Lugano, Encyclopaedia Britannica
  4. Мартин Гловня, Екатерина Благоева, Физическа география на континентите, София 1989, с. 152
  5. Лугано, Швейцария, на сайта Wonders of Europe