Франческо Фаа ди Бруно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо Фаа ди Бруно
Francesco Faà di Bruno
Офицер, математик и блажен на Католическата църква
Francesco Faà di Bruno.jpg
Офицер, математик и блажен на Католическата църква
Блажен на Католическата църква
Роден 29 март 1825
Починал 27 март 1888
Почитан в Католическата църква
Беатификация 25 септември 1988, Рим от папа Йоан Павел II
Празник 27 март
Покровителство Корпус на инженерите на Италианската армия
Семейство
Баща маркиз Лодовико Фаа ди Бруно
Майка Каролина Сапа де' Миланези
Франческо Фаа ди Бруно в Общомедия

Франческо Фаà ди Бруно (на италиански: Francesco Faà di Bruno; * 29 март 1825 Алесандрия, Северна Италия27 март 1888 Торино, пак там) е италиански офицер, математик и свещеник.

Той е беатифициран от папа Йоан Павел II на 25 септември 1988 г. Макар и да не е канонизиран, е считан е за един от торинските „Социални светци“ – група религиозни лица и миряни от Торино от периода ХIХХХ век, които се посвещават на благотворителни и социални дейности в града.

Фаа ди Бруно е приятел на дон Боско, който работи в Торино през същия период.


Герб на рода Фаа ди Бруно

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Той е 10-ото и последно дете на маркиза на Бруно Лодовико Фаа ди Бруно и на съпругата му Каролина Сапа де' Миланези. По-малък брат на бъдещия капитан на кораба Емилио Фаа ди Бруно, Франческо произхожда от благороднически род от Пиемонт. Пълното му име е Франческо да Паола Вирджинио Секондо Мария. През 1834 г., на 9-годишна възраст, губи майка си. През 1836 г. постъпва в колежа на Отците сомаски (на латински: Ordo Clericorum Regularium a Somascha) в град Нови Лигуре, Северна Италия. През 1840 г. постъпва във Военната академия на Торино.

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като приключва престоя си във Военната академия, той е назначен за офицер, отличавайки се в географските изследвания и картографията. През 18481849 г. участва в Първата война за италианска независимост. Воюва в Пескиера дел Гарда и прави топографски проучвания на територията на Ломбардия, през които преминава Пиемонтската армия. Това му позволява да създаде Голямата карта на Минчо (Gran carta del Mincio), доста полезна на пиемонтците във Втората война за независимост през 1859 г., като така допринася за победата в битката при Солферино и Сан Мартино. През 1849 г. е повишен в капитан на Генералния щаб. Ранен е в битка при Новара и впоследствие е награден с орден за бойни заслуги.

Крал Виктор Емануил II го избира за преподавател на синовете му Умберто (бъдещият крал на Италия Умберто I) и Амадей (бъдещият крал на Испания Амадей I). Той е изпратен в Сорбоната в Париж, за да може да задълбочи своите математически и астрономически проучвания, и да се подготви за възложената му задача. Получава диплом по математика на 10 март 1851 г. Междувременно, след като ролята му на преподавател на младите принцове не се осъществява поради ширещите се антиклерикални настроения, Фаа ди Бруно се занимава с брегова топографска дейност от Ла Специя до Ница. На 14 март 1853 г. обаче той решава да се оттегли от военна длъжност.

Мотивиран от католическата си вяра, отказва да се бие в дуел с офицер, който го е обидил с твърдението, че не е в състояние да завърши висше образование вместо простия диплом. След отпуската си през 1853 г. той се завръща в Сорбоната и завършва математически и астрономически науки с две дипломни работи на 20 октомври 1856 г.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1855 г. Фаа ди Бруно започва работа във Френската национална обсерватория под ръководството на френския математик и астроном Юрбен Льо Верие. През 1857 г. започва да преподава математика, физика и астрономия в Торинския университет. От този момент той не спира преподавателската си дейност както в Торинския университет, така и във Военната академия на Торино и в торинската гимназия „Фаа ди Бруно“. Поради търканията между католическия свят и Италианската държава в онзи антиклерикален период той никога не е назначен за редови професор, а едва през 1876 г. е назначен за нещатен професор. Съдържанието на курсовете му обхваща необичайни области като теорията на елиминантите, теорията на инвариантите и елиптичните функции. Той публикува различни трактати и записки. През 1859 г. на френски език в Париж излиза неговата „Обща теория на елиминантите“ (Théorie générale de l'élimination), в която е изложена формулата, която носи името му. Славата му в математиката обаче е свързана преди всичко с Трактата за теорията на бинарните форми.

Той също така се посвещава на инженерната наука и е изобретател: в допълнение към различните инструменти за научни изследвания, през 1856 г. поради слепотата на сестра му Мария Луиджа, Фаа ди Бруно проектира и патентова бюро за незрящи, наградено със сребърен медал на Националното изложение за продуктова индустрия през 1858 г. През 1878 г., усещайки необходимостта от отбелязване на часовете на деня, той патентова електрически будилник: механичен, обикновено ръчен часовник, който има и функцията на будилник (на итал. svegliarino elettrico). Фаа ди Бруно измисля и вид живачен барометър.

Той прави строителните изчисления и следи изграждането на камбанарията на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“ (Chiesa di Nostra Signora del Suffragio e Santa Zita) в Торино, известна и като църквата на Св. Зита. Сътрудничи с италианския архитект Едоардо Арборио Мела, който проектира църквата като цяло. С нейната височина от 83 м в онзи период тя е втората най-висока сграда в града след Моле Антонелиана. Причината, поради която Фаа ди Бруно се заема с работата, е социална: той иска да попречи на работниците и работничките в града да бъдат измамени за работното им време, като изчислява, че часовник с диаметър 2 м, поставен върху различните лица на камбанарията, би бил видим в голяма част от Торино и свободно достъпен от всички.

Човек на вярата[редактиране | редактиране на кода]

Възпоменателна плоча на ул. Сан Донато в Торино

Франческо Фаа ди Бруно е през целия си живот е човек на вярата. По време на военния си период пише „Наръчник на християнския воин“ (Manuale del soldato cristiano).

По покана на неговия професор в Сорбоната Огюстен Коши на 25 април 1856 г. Фаа ди Бруно е един от членовете на първия Генерален съвет на Œuvre des Écoles d'Orient – френска асоциация, известна днес като L'Œuvre d'Orient: институция в помощ на християните от Ориента повече от 160 г.

Той изживява неспокойно патриотичното си желание да види Италия обединена в лицето на антиклерикалната идеология, проникваща в нейната конкретна реализация.

Като учен твърди, че намира абсолютна хармония между наука и вяра.

Фаа ди Бруно е любител на музиката и издава списание за църковна музика „Католическата лира“ (la Lira cattolica). Самият той композира свещени мелодии, оценени положително от Франц Лист. Основава неделни певчески школи, посещавани от онези жени – домашни помощнички, на които посвещава част от своите дела. По негово време тяхното положение е тежко: експлоатацията на труда, бедността, маргинализацията са често срещани явления, както и отстраняването им при бременост. Фаа ди Бруно предприема редица инициативи за подпомагането им, като също така създава убежище за самотни майки. Крайъгълният камък на тази негова дейност е „Делото на Св. Зита“ (Opera di Santa Zita), основана през 1859 г. Към това се добавят и други дейности от социален и образователен характер в помощ на младите и на възрастните жени, както и на тези в затруднение. Към Св. Зита са изградени католически универсален магазин, печатница, парна обществена пералня. Освен това той поощрява изграждането на обществени тоалетни и отварянето на икономични кухни.

През 1862 г. открива частен професионален колеж в село Беневело д'Алба за обучение на бъдещите ръководители на страната.

Камбанарията, проектирана от Фаа ди Бруно, на църквата на Св. Зита в Торино

Основава и Взаимната циркулираща библиотека (Biblioteca Mutua Circolante) с цел популяризирането на научните и религиозните текстове. Инициативата се разраства в цяла Италия и получава одобрението на папа Лъв XIII.

След строежа на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“ (Chiesa di Nostra Signora del Suffragio e Santa Zita) на ул. Сан Донато 33 в Торино, започнал през 1868 г., чиято камбанария Фаа ди Бруно проектира, тя става място за молитва за всички загинали във война.

На 16 юли 1881 г. се ражда Конгрегацията на монахините – минималистки на нашата Господарка на добрите дела (Minime di Nostra Signora del Suffragio), на които Фаа ди Бруно завещава делото на молитвата за починалите във война и ангажимента за продължаване на неговите социални, образователни и помощни дейности в полза на жените. Тези дейности съществуват и през 2019 г. в Италия, Румъния, Конго, Аржентина и Колумбия. Първите тържествени церимонии по признаването на конгрегацията са едва през 1893 г., след смъртта му, защото е необходимо да се изчака официалното признание на Католическата църква, която първоначално има някои резерви.

На 22 октомври 1876 г. Франческо Фаа ди Бруно е ръкоположен в Рим за свещеник. Той желае това, за да следва по-добре Конгрегацията на монахините.

Смърт и беатификация[редактиране | редактиране на кода]

Урна, съдържаща останките на блажения Франческо Фаа ди Бруно и стенопис, представящ го в страничния параклис на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“ (Торино), посветен на него.

Два дена преди 53-тия си рожден ден и малко след Дон Боско Фаа ди Бруно умира внезапно от чревна инфекция. Беатифициран е през 1988 г., на 100-годишнината от смъртта си.

Денят на смъртта му – 27 март е определена за богослужебен спомен на блажения, който е и покровител на Инженерния корпус (бивш Технически корпус) на Италианската армия.

Тленните му останки са погребани в урна, изложена в страничния параклис на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

В Торино, близо до църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“, се намира музей с 9 зали с колекция от научни инструменти, използвани или изобретени от блажения Франческо Фаа ди Бруно, богата научна библиотека и колекция свещенически дрехи, сред които изпъква чаша, дарена от папа Пий IX по случай свещеническото му ръкополагане.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Francesco Faà di Bruno“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • G. F. Tricomi, Matematici italiani del primo secolo dello stato unitario, Memorie dell'Accademia delle Scienze di Torino. Classe di Scienze fisiche matematiche e naturali, serie IV tomo I, p. 49, 1962
  • Vittorio Messori, Un italiano serio, Cinisello Balsamo, 1990
  • La Facoltà di Scienze Matematiche Fisiche Naturali di Torino 1848 – 1998 – Tomo secondo: I docenti, a cura di C.S. Roero, Deputazione Subalpina di Storia patria, Torino Palazzo Carignano, pp. 471 – 476, 1999
  • Suor Anna Maria Bairati, Il certosino laico, Torino, 2006
  • Pier Luigi Bassignana, Francesco Faà di Bruno. Scienza, fede e società, Torino, 2008
  • Luca Dell'Aglio, Faà di Bruno, Francesco, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1983.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Mémoire sur les colonnes torses (1850)
  • Sullo sviluppo delle funzioni Annali di Scienze Matematiche e Fisiche di Tortolini 6, 479 – 480, 1855. Esposizione della formula di Faà di Bruno sia nella forma standard, nota almeno a partire dai lavori di Antoine Arbogast, che nella forma di determinante, contributo originale di Francesco Faà di Bruno.
  • Théorie générale de l'élimination (Paris: Leiber et Faraguet, 1859)
  • Traité élément du calcul des erreurs avec des tables stéréotypées (1869)
  • Piccolo omaggio della scienza alla Divina Eucaristia (1872)
  • Théorie des formes binaires (1879).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Религия“         Портал „Религия