Франческо Фаа ди Бруно
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Франциск.
| Франческо Фаа ди Бруно Francesco Faà di Bruno | |
| Офицер, математик и блажен на Католическата църква | |
 | |
| Блажен на Католическата църква | |
|---|---|
| Роден | 29 март 1825 |
| Починал | 27 март 1888 |
| Почитан в | Католическата църква |
| Беатификация | 25 септември 1988, Рим от папа Йоан Павел II |
| Празник | 27 март |
| Покровителство | Корпус на инженерите на Италианската армия |
| Семейство | |
| Баща | маркиз Лодовико Фаа ди Бруно |
| Майка | Каролина Сапа де' Миланези |
| Франческо Фаа ди Бруно в Общомедия | |
Франческо Фаà ди Бруно (на италиански: Francesco Faà di Bruno) е италиански офицер, математик и свещеник.
Той е беатифициран от папа Йоан Павел II на 25 септември 1988 г. Макар и да не е канонизиран, е считан за един от торинските „Социални светци“ – група религиозни лица и миряни от Торино от периода 19 – 20 век, които се посвещават на благотворителни и социални дейности в града.
Фаа ди Бруно е приятел на дон Боско, който работи в Торино през същия период.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Фаа ди Бруно е роден на 29 март 1825 г. в град Алесандрия (Сардинско Кралство). Той е 10-то и последно дете на маркиза на Бруно Лодовико Фаа ди Бруно и на съпругата му Каролина Сапа де' Миланези. По-малък брат на бъдещия капитан на кораб Емилио Фаа ди Бруно, Франческо произхожда от благороднически род от Пиемонт. Пълното му име е Франческо да Паола Вирджинио Секондо Мария Фаа ди Бруно. През 1834 г., на 9-годишна възраст, губи майка си.
През 1836 г. постъпва в колежа на Отците сомаски (на латински: Ordo Clericorum Regularium a Somascha) в град Нови Лигуре, Северна Италия. През 1840 г. постъпва във Военната академия на Торино.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
След като приключва престоя си във Военната академия, той е назначен за офицер, отличавайки се в географските изследвания и картографията. През 1848 – 1849 г. участва в Първата война за италианска независимост. Воюва в Пескиера дел Гарда и прави топографски проучвания на територията на Ломбардия, през които преминава Пиемонтската армия. Това му позволява да създаде Голямата карта на Минчо, доста полезна на пиемонтците във Втората война за независимост през 1859 г., като така допринася за победата в битката при Солферино и Сан Мартино. През 1849 г. е повишен в капитан на Генералния щаб. Ранен е в битка при Новара и впоследствие е награден с орден за бойни заслуги.
Крал Виктор Емануил II го избира за преподавател на синовете му Умберто (бъдещият крал на Италия Умберто I) и Амадей (бъдещият крал на Испания Амадей I). Той е изпратен в Сорбоната в Париж, за да може да задълбочи своите математически и астрономически проучвания, и да се подготви за възложената му задача. Получава диплома по математика на 10 март 1851 г. Междувременно, след като ролята му на преподавател на младите принцове не се осъществява поради ширещите се антиклерикални настроения, Фаа ди Бруно се занимава с брегова топографска дейност от Ла Специя до Ница. На 14 март 1853 г. обаче той решава да се оттегли от военна длъжност.
Мотивиран от католическата си вяра, отказва да се бие в дуел с офицер, който го е обидил с твърдението, че не е в състояние да завърши висше образование наместо простата диплома. След отпуската си през 1853 г. той се завръща в Сорбоната и завършва математически и астрономически науки с две дипломни работи на 20 октомври 1856 г.
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1855 г. Фаа ди Бруно започва работа във Френската национална обсерватория под ръководството на френския математик и астроном Юрбен Льо Верие. През 1857 г. започва да преподава математика, физика и астрономия в Торинския университет. От този момент той не спира преподавателската си дейност както в Торинския университет, така и във Военната академия на Торино и в торинската гимназия „Фаа ди Бруно“. Поради търканията между католическия свят и Италианската държава в онзи антиклерикален период той никога не е назначен за редови професор, а едва през 1876 г. е назначен за нещатен професор. Съдържанието на курсовете му обхваща необичайни области като теорията на елиминантите, теорията на инвариантите и елиптичните функции. Той публикува различни трактати и записки. През 1859 г. на френски език в Париж излиза неговата „Обща теория на елиминантите“, в която е изложена формулата, която носи името му. Славата му в математиката обаче е свързана преди всичко с Трактата за теорията на бинарните форми.
Той също така се посвещава на инженерната наука и е изобретател: в допълнение към различните инструменти за научни изследвания, през 1856 г. поради слепотата на сестра му Мария Луиджа, Фаа ди Бруно проектира и патентова бюро за незрящи, наградено със сребърен медал на Националното изложение за продуктова индустрия през 1858 г. През 1878 г., усещайки необходимостта от отбелязване на часовете на деня, той патентова електрически будилник: механичен, обикновено ръчен часовник, който има и функцията на будилник. Фаа ди Бруно измисля и вид живачен барометър.
Той прави строителните изчисления и следи изграждането на камбанарията на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Дзита“ в Торино, известна и като църквата на Св. Дзита. Сътрудничи с италианския архитект Едоардо Арборио Мела, който проектира църквата като цяло. С нейната височина от 83 м в онзи период тя е втората най-висока сграда в града след Моле Антонелиана. Причината, поради която Фаа ди Бруно се заема с работата, е социална: той иска да попречи на работниците и работничките в града да бъдат мамени за работното им време, като изчислява, че часовник с диаметър 2 м, поставен върху различните лица на камбанарията, би бил видим в голяма част от Торино и свободно достъпен за всички.
Човек на вярата[редактиране | редактиране на кода]
Франческо Фаа ди Бруно е през целия си живот е човек на вярата. По време на военния си период пише „Наръчник на християнския воин“.
По покана на неговия професор в Сорбоната Огюстен Коши на 25 април 1856 г. Фаа ди Бруно е един от членовете на първия Генерален съвет на Œuvre des Écoles d'Orient – френска асоциация, известна днес като L'Œuvre d'Orient: институция в помощ на християните от Ориента повече от 160 г.
Той изживява неспокойно патриотичното си желание да види Италия обединена в лицето на антиклерикалната идеология, проникваща в нейната конкретна реализация.
Като учен той твърди, че намира абсолютна хармония между наука и вяра.
Фаа ди Бруно е любител на музиката и издава списание за църковна музика „Католическа лира“. Самият той композира свещени мелодии, оценени положително от Ференц Лист. Основава неделни певчески школи, посещавани от онези жени – домашни помощнички, на които посвещава част от своите дела. По негово време тяхното положение е тежко: експлоатацията на труда, бедността, маргинализацията са често срещани явления, както и отстраняването им при бременост. Фаа ди Бруно предприема редица инициативи за подпомагането им, като също така създава убежище за самотни майки. Крайъгълният камък на тази негова дейност е „Делото на Св. Дзита“, основана през 1859 г. Към това се добавят и други дейности от социален и образователен характер в помощ на младите и на възрастните жени, както и на тези в затруднение. Към Св. Дзита са изградени католически универсален магазин, печатница, парна обществена пералня. Освен това той поощрява изграждането на обществени тоалетни и отварянето на икономични кухни.
През 1862 г. открива частен професионален колеж в село Беневело д'Алба за обучение на бъдещите ръководители на страната.
Основава и Взаимната циркулираща библиотека с цел популяризирането на научните и религиозните текстове. Инициативата се разраства в цяла Италия и получава одобрението на папа Лъв XIII. Целта на билиотеката е културното разпространение и чрез нея е възможно да се наемат книги, не само тези на Фаа ди Бруно, но и от общ интерес, които се изпращат из цяла Италия на разумни цени.
След строежа на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Дзита“ на ул. Сан Донато 33 в Торино, започнал през 1868 г., чиято камбанария Фаа ди Бруно проектира, тя става място за молитва за загиналите във война.
На 16 юли 1881 г. се ражда Конгрегацията на монахините – минималистки на нашата Господарка на добрите дела, на които Фаа ди Бруно завещава делото на молитвата за починалите във война и ангажимента за продължаване на неговите социални, образователни и помощни дейности в полза на жените. Тези дейности съществуват и през 2019 г. в Италия, Румъния, Конго, Аржентина и Колумбия. Първите тържествени церемонии по признаването на конгрегацията са едва през 1893 г., след смъртта му, защото е необходимо да се изчака официалното признание на Католическата църква, която първоначално има някои резерви.
На 22 октомври 1876 г. Франческо Фаа ди Бруно е ръкоположен в Рим за свещеник. Той желае това, за да следва по-добре Конгрегацията на монахините.
Смърт и беатификация[редактиране | редактиране на кода]
Фаа ди Бруно умира внезапно от чревна инфекция на 27 март 1888 г., два дена преди 53-тия си рожден ден. Беатифициран е през 1988 г., на 100-годишнината от смъртта си.
Денят на смъртта му е определена за богослужебен спомен на Блажения, който е и покровител на Инженерния корпус (бивш Технически корпус) на Италианската армия.
Тленните му останки са погребани в урна, изложена в страничния параклис на църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Дзита“.
Музей[редактиране | редактиране на кода]
В Торино, близо до църквата „Нашата господарка на добрите дела и Св. Зита“, се намира музей с 9 зали с колекция от научни инструменти, използвани или изобретени от блажения Франческо Фаа ди Бруно, богата научна библиотека и колекция свещенически дрехи, сред които изпъква чаша, дарена от папа Пий IX по случай свещеническото му ръкополагане.
Произведения на Фаа ди Бруно[редактиране | редактиране на кода]
- Mémoire sur les colonnes torses (1850)
- Sullo sviluppo delle funzioni Annali di Scienze Matematiche e Fisiche di Tortolini 6, 479 – 480, 1855. Esposizione della formula di Faà di Bruno sia nella forma standard, nota almeno a partire dai lavori di Antoine Arbogast, che nella forma di determinante, contributo originale di Francesco Faà di Bruno.
- Théorie générale de l'élimination (Paris: Leiber et Faraguet, 1859)
- Traité élément du calcul des erreurs avec des tables stéréotypées (1869)
- Piccolo omaggio della scienza alla Divina Eucaristia (1872)
- Théorie des formes binaires (1879).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Биография на официалната уеб страница
- ((it)) La Chiesa di Nostra Signora del Suffragio e Santa Zita di Torino, на уеб страница Guida Torino
- ((it)) Luca Dell'Aglio – Faà di Bruno, Francesco, in Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 43 (1993)
- ((it)) Биография на уеб страница Museo Torino.it
- ((it)) Информация на официалната уеб страница на Музей „Франческо Фаа ди Бруно“
- ((en)) Francesco Faà di Bruno, in Catholic Encyclopedia
- ((en)) Francesco Faà di Bruno, in Mactutor, University of Saint Andrews, Scotland
Библиография на италиански език[редактиране | редактиране на кода]
- Bassignana, Pier Luigi, Francesco Faà di Bruno. Scienza, fede e società, Torino, 2008
- Centro Studi Faà di Bruno (a cura di), I cardini della felicità. Francesco Faà di Bruno nella Torino del XIX secolo, Torino 2003
- Dell'Aglio, Luca, Faà di Bruno, Francesco, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 43, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1983.
- La Facoltà di Scienze Matematiche Fisiche Naturali di Torino 1848 – 1998 – Tomo secondo: I docenti, a cura di C.S. Roero, Deputazione Subalpina di Storia patria, Torino Palazzo Carignano, pp. 471 – 476, 1999
- Messori, Vittorio, Un italiano serio, Cinisello Balsamo, 1990
- Messori, Vittorio, Il beato Faà di Bruno: un cristiano in un mondo ostile, Bur, Milano 1998
- Palazzini, Pietro, Francesco Faà di Bruno: scienziato e prete, Città nuova, Roma 1980
- Suor Anna Maria Bairati, Il certosino laico, Torino, 2006
- Tricomi, G. F., Matematici italiani del primo secolo dello stato unitario, Memorie dell'Accademia delle Scienze di Torino. Classe di Scienze fisiche matematiche e naturali, serie IV tomo I, p. 49, 1962
- Tuninetti, Giuseppe, Santi, beati e venerabili piemontesi: dai martiri torinesi Ottavio, Solutore e Avventore a padre Girotti, martire a Dachau, Il Punto, Torino 1999
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официална уеб страница на Конгрегацията на монахините минималистики на нашата Господарка на добрите дела
- Официална уеб страница на Музея „Франческо Фаа ди Бруно“ (Торино)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Faà di Bruno в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
Внимание: Ключът за сортиране по подразбиране „Фаа ди Бруно, Франческо“ отменя по-ранния ключ „Faa di Bruno ,Francesco“.