Средокръстие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Средокръстие Трансепт Наос Нартекс Страничен неф Страничен неф Апсида Деамбулаторий Хор Венец на капела Венец на капела Венец на капела Север Запад Изток Юг
План на трикорабна църква със защриховано средокръстие
Средокръстие на църквата и манастира на Свети Франциск в Кито

Средокръстие в църковната архитектура е мястото на пресичане на главния неф с трансепта, под формата на кръст.

При традиционно ориентирана църква средокръстието граничи със западния неф, южния и северния трансепти, както и с разположения на изток хор. Обикновено над средокръстието е поставена кула или купол, като кулите са характерни за романското изкуство и готическите храмове, а куполите – за катедралите на ренесанса.

Доколкото средокръстието е открито в четири посоки, натоварването от кулата или купола пада върху ъглите. По тази причина създаването на устойчива конструкция изисква от архитекта и строителите истинско майсторство. През столетията прекомерната амбиция на създателите често е довеждала до разрушаване на подобен тип конструкции.

В зависимост от характера на пресичане се отделят два типа средокръстия. В първия нефът и трансептът са изравнени по височина и подкуполният квадрат има четири еднакви арки. При вторият тип – средокръстието е с по-нисък трансепт – определя се по по-ниските и тесни арки, отчетливо разделящи нефа, трансепта и хора.

Куполът или кулата могат да са с прозоречни отвори за осветяване на църквата, образувайки куполообразна надстройка. В епохата на ранното Средневековие квадратът на средокръстието често е използван за единица мярка при планиране на сградата: дължината на нефа и трансепта са кратни на страната на квадрата на средокръстието.

Галерея[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Прина Франческа, Демартини Елена. 1000 лет мировой архитектуры. М., Омега, 2008.