Нотър Дам дьо Шартър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нотър Дам дьо Шартър
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Chartres 1.jpg
Име в регистъра Cathédrale Notre-Dame de Chartres
Регион Европа и Северна Америка
Държава Флаг на Франция Франция
Тип Културно
Критерии i, ii, iv
Вписване 1979  (3та сесия)
Нотър Дам дьо Шартър в Общомедия

Катедралата Нотър Дам дьо Шартър (на френски: Cathédrale Notre-Dame de Chartres - дословно „Нашата дама от Шартър“) е римокатолическа катедрала, разположена в Шартър, на 80 км югозападно от Париж.

Счита се, че е сред най-добрите примери на готическа архитектура в цяла Франция. Катедралата е осветена на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX.

От далечината тя изглежда сякаш се носи във въздуха над вълнисти пшеничени поля и само когато посетителят се приближи, се вижда градът, скупчен около хълма, на който е издигната катедралата. Двете ѝ контрастни кули – едната, 105-метрова обикновена пирамида, датираща от 1140-те години, а другата 115-метрова островърха кула от 16 век, построена над по-стара кула и пример за стила пламтяща готика, се извисяват над бледозеления покрив, докато навсякъде от външната страна има сложни подпорни арки (аркбутан).

Катедралата все още е седалище на епископа на Шартър в Шартърската епархия в духовната провинция Тур. Шартър е спирка от поклонническия път на Св. Яков или пътят към Сантяго, водещ до катедрала Свети Яков в Сантяго де Компостела.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранно Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на първата катедрала, наречена Авентинска по името на първия епископ на града, датира около 350 г. През 743 или 753 г. тази катедрала е опожарена от вестготите на Хунал при разграбването на града. Построена е втора църква, която е унищожена на 12 юни 858 г. от викингски пирати. Епископ Жислбер построява по-голямо здание, от което вероятно са останали някои части на настоящия мартириум, наречен параклис на Св. Любен. На 5 август 962 г. и тази трета катедрала е унищожена по време на войната между нормандийския херцог Ришар I и Тибо I дьо Блоа.

На същото място са изграждани няколко катедрали, повечето от които стават жертва на твърде обичайния бич на средновековния град, изграден в значителна степен от дърво, без комини: пожарите в епоха, разчитаща на горенето на дърва за готвене и отопление.

Катедралата се извисява над съвременния град

Настоящата катедрала е един от няколко френски архитектурни шедьовъра. По време на ранния ѝ строеж катедралата изгаря до основи веднъж, а втори път почти бива погълната от огъня. Тя става средище на няколко данъчни бунта и други безредици, подбудени от местна графиня и влиятелни граждани, противопоставящи се на растящото влияние на църквата и особено на тежките данъци, налагани за финансирането на строежа.

Според легендата, от 876 г. насам там се пази плащаница (туника), за която се твърди, че е принадлежала на Дева Мария, Sancta Camisa. Реликвата била подарена на катедралата от Карл Велики, който я получил като подарък по време на кръстоносен поход до Йерусалим. Всъщност реликвата е дар от Шарл II Плешивия и се твърди, че тъканта произхожда от Сирия и датира от 1 век.

Когато първата катедрала (чийто строеж започва през 1145 г. като разширение на по-стара църква) изгаря, се предполага, че реликвата е изгубена в пожара. Според историята хората се отчаяли, смятайки че свещената им реликва е изгоряла. Но три дни по-късно пред очите на мнозина свидетели от развалините се появили свещеници, намерили убежище от пожара в подземието, които носели непокътнатата реликва. Това „чудо на оцеляването“ се приема като знак от самата Богородица и се признава официално от папски легат и кардинал от Рим, който по същото време бил на посещение. Драматичното спасение на Sancta Camisa от своя страна засилва подкрепата за проекта и привлича дарения от цяла Европа, като така става възможно увеличаването на размера и великолепието на новата катедрала.

Катедралата е най-важната сграда в средновековния Шартър. Тя е център на икономическа дейност, най-известната забележителност и място за почти всяка обществена дейност, която днес се осигурява от гражданските сгради. Катедралата понякога служи и като пазар: на различните портали на базиликата се продават различни продукти: текстил в северния край; гориво, месо и зеленчуци в южния край. Понякога духовниците се опитват да попречат на пазара да влезе в катедралата: например, на продавачите на вино е забранено да продават вино в криптата, но им е позволено да търгуват в нефа на катедралата, като така избягват плащането на данъци отвън. Работници от различни професии, като дърводелци и зидари, се събират при катедралата в търсене на работа.

Дори преди построяването на ранната готическа катедрала, Шартър е поклоннически център. Когато много хора са засегнати от ерготизъм (натравяне с гъби), криптата на първоначалната църква се превръща болница за грижа за пациентите.

Църквата е особено популярна поклонническа цел през 12 век. Провеждат се четири големи панаира, които съвпадат с четирите големи празника на Дева Мария: Сретение Господне, Благовещение, Успение и Рождество Христово. Панаирите се разполагат около катедралата и на тях се стичат много от жителите на града за празниците и за да видят плащаницата на Дева Мария. В течение на векове Шартър е важен център за поклонниците на Богородица. Днес все вярващите продължават да се стичат от целия свят, за да видят реликвата. Всяка година в краят на седмицата на Петдесетница в Шартър се стичат не по-малко от 6000 поклонника от целия свят.

Готическа реконструкция[редактиране | редактиране на кода]

Monografie de la Cathedrale de Chartres - 10 Facade Meridionale - Gravure.jpg
Готически статуи при южния портал на катедралата

След като първата значителна катедрала изгаря през 1020 г., под ръководството на епископ Фулбер дьо Шартър, а по-късно под ръководството на Жофроа дьо Лев, е построена нова римска базилика, включваща масивна крипта.

На 5 септември 1134 г. пожар унищожава почти целия град, но пощадява римската базилика на епископ Фулбер. Възползвайки се от освободеното пространство пред нефа е издигната западната фасада, която и днес е позната. Работите са започнати от северната кула. От 1142 до 1150 г. е издигнат кралския портал, със своя забележителен скулптурен ансамбъл. През 1145 г. е започната южната кула (наричана понастоящем „старата“ камбанария), чиито строеж е завършен, заедно с острия ѝ връх, през 1160 г. Северната кула (наричана „новата“ камбанария) първоначално има само два етажа. Дълго време тя е покрита със скеле и олово – до 1506 г.

Стъклописът Notre-Dame de la Belle Verrière

На 11 юни 1194 г. избухва нов пожар, който пощадява само криптите, западната фасада и кулите. Плащаницата на Богородица предвидливо е положена в мартириума, наречен „параклис на Св. Любен“. Възстановяването на сградата, която стои и до днес започва незабавно с дарения от цяла Франция, използвайки плановете на първоначалния анонимен архитект, за да се запази хармоничният аспект на катедралата. Ентусиазмът за проекта е такъв, че местните жители доброволно се събират, за да теглят камъни от каменоломни на 8 km разстояние. Основната част от катедралата е готова до 1220 г., което е сравнително кратък период за средновековни катедрали. Сградата притежава няколко невиждани дотогава архитектурни характеристики (арките и подпорните арки) и въвежда нови строителни методи на голяма височина над земята (като преобразуването на стенобойни машини, известни като требушет в повдигащи кранове). Старата крипта и кралският портал от средата на 12 век са вградени в новата сграда. Официалното освещаване се състои на 24 октомври 1260 г. в присъствието на крал Луи IX.

Детайл от кралския портал

Анри IV е единственият крал на Франция, коронован в Шартърската катедрала, а не в Реймс, какъвто е обичаят. Реймс и Париж били в ръцете на католиците, които се противопоставяли на краля поради протестантската му вяра. Той приема католицизма и е коронован в Шартър през 1594 г.

Френска революция[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата е повредена по време на Френската революция, когато тълпа започва да унищожава скулптури при северната порта. Анти-религиозната разпаленост е потушена от гражданите на Шартър. Революционният комитет решава да унищожи катедралата с експлозиви и иска от местния магистър масон (архитект) да го организира. Той спасява сградата, като посочва, че огромното количество отломки така би задръстило улиците, че биха били необходими години, за да ги освободят. Месинговата плоча от центъра на лабиринта обаче е махната и претопена за нуждите на армията – описанието на Фелибиен е единственият източник за това какво е имало на плочата. Многобройните реставрации не са намалили репутацията на катедралата като триумф на готическото изкуство. През 1979 г. катедралата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Размери[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 130 m
  • Ширина: 32 m / 46 m
  • Неф: височина 37.5 m; ширина 16.4 m
  • Площ: 10875 m²
  • Височина на югозападната кула: 105 m
  • Височина на северозападната кула: 115 m
  • 176 прозореца със стъклописи
  • Презвитериумът със своите 650 m² е най-огромният във Франция, съдържа 200 статуи в 41 сцени.
  • Нотър Дам дьо Шартър притежава близо 3500 статуи.
  • Заедно с изображенията на прозорците в катедралата са представени почти 9000 личности.
  • Катедралата съдържа най-голямата остъклена площ от 12 и 13 век в света.

Архитектурно устройство[редактиране | редактиране на кода]

План на Шартърската катедрала

Тринефната сграда съгласно плана представлява латински кръст с кратък тринефен трансепт и деамбулаторий. Източната част на храма има няколко полукръгли радиални параклиси. Три от тях забележимо излизат от границите на полукръга на деамбулатория, четири останали имат малка дълбочина. За определен момент сводовете на Шартърската катедрала били най-високи във Франция, което се постигнало в резултат на използването на опиращите се контрфорси на аркбутани. Допълнителните аркбутани, поддържащи апсидата, се появяват през XIV век. Шартърската катедрала е първата, в конструкцията на която се използва този архитектурен елемент, което му придава съвършено невиждани преди това очертания, позволява да се увеличат размерите на прозорците и височината на нефа (36 метра).

Особеност на външния вид на катедралата се явяват двете силно различаващи се кули. 105-метровият шпил на южната кула на постройката през 1140 година е изпълнен във формата на романска пирамида. Северната кула с височина 113 метра има стил, останал от романската църква, а шпилът на кулата се появява в началото на XVI век и изпълнен в стил пламтяща готика.

Шартърската катедрала има девет врати в три портала, три от които са се съхранили от старата романска църква. Северният портал датира от 1230 година и съдържа скулптури от старозаветни персонажи. Южният портал, създаден между 1224 и 1250 години, използва сюжети от Новия Завет с централна композиция, посветена на Страшия съд. Западният портал на Исус Христос и Дева Мария, по-известен като Кралски, датира от 1150 година и е известен с изображението на Христос в Слава, създаден през XII век.

Западна фасада[редактиране | редактиране на кода]

Западната фасада е главния вход на религиозната сграда. Рамкирана от две кули, тя има забележителна група от скулптури: 24 големи статуи (днес те са 19) и повече от 300 фигури образуват украса в хармония с архитектурата на катедралата. Декорацията зад статуите все още има влияние от романския стил : клонки, колони и листа, произхождащи от южните влияния.

Северен портал[редактиране | редактиране на кода]

Порталът с неговите статуи са били създадени между 1205 и 1210 . Те представляват сцени от „Стария завет и живота на Дева Мария“ намалени до няколко епизода: Централният тимпан изобразява „Коронацията на Богородица“ и заема горната голяма част на панела, докато основната фасада е разделена на два епизода : „Успение Богородично“ и на „Погребението“. Присъствието на св. Aна се дължи на дарената главата от реликвата на светицата от Филип II Август през 1204 година. Украсата върху арките на централния портал представляван епизоди на Сътворението . Лявата врата е увенчана с декорации, които отразяват темата по дни.

Южен портал[редактиране | редактиране на кода]

Също така се нарича "Портал на Църквата", той изобразява „Страшния съд“ (централен фронтон). Изобразени „Сцени от живота на св.Мартин и св.Николай“ (на десния тимпан); „Представяне на св.Стефан пред Христос“ е изобразено на (левия тимпан).Около трите врати от ляво на дясно има статуи на мъченици, апостоли и изповедници.

Стъклописи в параклис Вандом[редактиране | редактиране на кода]

Chartres-Chapelle Vendôme-St Jean Baptiste.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-Couronnement de la Vierge.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-Saint Louis.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-St Jean évangéliste.jpg

Йоан Кръстител

Коронацията на Девата

Христос

Свети Йоан Евангелист

Chartres-Chapelle Vendôme-St Denis, Jacques de Bourbon, Jeanne de Naples.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-St Jacques, Jean de Bourbon, Catherine de Vendôme.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-St Louis, Charlotte de Bourbon, Jean Lusignan la Marche.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-St Rémi, Louis de Bourbon la Marche, Blanche de Roucy.jpg

Свети Дени,

брат :

Жак II дьо Бурбон Ла Марш

Джована ІІ Неаполитанска

Свети Яков

родителите :

Жан I Бурбон-Ла Марш

Катрин Вандом

Свети Луи

Янус Лузинян

Сестрата :

Шарлота де Бурбон

Свети Реми

Донаторите :

Луи I Бурбон-Вандом

Бланш де Руси

Chartres-Chapelle Vendôme-Armes-Jacques de Bourbon, Jeanne de Naples.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-Armes-Jean de Bourbon, Catherine de Vendôme.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-Armes-Charlotte de Bourbon, Jean Lusignan la Marche.jpg

Chartres-Chapelle Vendôme-Armes-Louis de Bourbon la Marche, Blanche de Roucy.jpg

Гербове :

(a) Неапол

(b) Бурбон -Ла Марш.

Plain :

Бурбон -Ла Марш.

Гербове :

(a) Йерусалим

(b) Кипър.

Гербове :

(a) Бурбон -Ла Марш.

Вандом.

Гербове :

(a) Комбиниран Неапол и Бурбон -Ла Марш.

(b) Неапол.

малки части :

(a) Бурбон -Ла Марш

(b) Вандом.

малки части :

(a) Комбиниран „Йерусалим и Кипър“.

(b) Бурбон -Ла Марш.

Гербове :

(a) Комбиниран Бурбон -Ла Марш и Вандом

(b) Де Руси.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]