Път към Сантяго
| Път към Сантяго | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
.jpg) | |
 Местоположение | |
| В регистъра | Routes of Santiago de Compostela |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Място |  Испания |
| Тип | Културно |
| Критерии | II, IV, VI |
| Вписване | 1993 и 1998 (Неизвестна сесия) |
| Разширение | 2015 |
| Път към Сантяго в Общомедия | |
Пътят към Сантяго, или Ел Камино де Сантяго де Компостела (на испански: El Camino de Santiago; на галисийски: O Camiño de Santiago), е мрежа от поклоннически пътища към олтара на апостол Яков Зеведеев в катедралата „Свети Яков“ в град Сантяго де Компостела, Галисия, Испания, където според традицията са погребани останките на светеца.
Мнозина следват пътищата като форма на духовна пътека или избягване в търсене на душевно израстване. Също така те са популярни сред екскурзиантите и колоездачите. Представляват част от паметниците на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Общата дължина на пътищата в мрежата е около 1500 километра.[1]
Векове наред поклонници изминават прочутия маршрут през Северна Испания, наричан Камино, до Сантяго де Компостела. Най-популярният маршрут на Ел Камино започва във Франция,[2] изкачва Пиренеите и върви от изток на запад по тях през цяла Северна Испания, докато стигне до изящната и прочута катедрала „Сантяго де Компостела“, където се твърди, че са погребани останките на свети Яков Зеведеев. Самият път е около 800 километра, които се извървяват пеш от поклонници, вървели по този път от хилядолетия. Свещеният път може да се мине пеша, с велосипед или на кон. Камино е успешно преминат, ако са изминати 100 km пеша или 200 km с велосипед или на кон.
Шърли Маклейн изминава пътя и описва преживяванията си в книгата „Камино: пътуване на духа“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Мигел Монтеро – „Човекът, който се страхуваше да живее“ (2025)
- Паулу Коелю – „Дневникът на един маг“ (1987)
- Шърли Маклейн – „Камино: пътуване на духа“. ИК „Обсидиан“ (2005)
- Родислав Стефанов – „Камино де Сантяго“. ИК „Изток-Запад“ (2012)
- Стеляна Йонкова – „Да крачиш по Камино...до края на Земята“, (2013)
- Ивинела Самуилова – „Пътят към Сантяго де Компостела“ (2013)
- Ивинела Самуилова – „Къде отиваш пътнико?“, ИК „Хермес“ (2014)
- Мадлен Алгафари – „Пътят на сърцето“ (2017)
- Тихомир Иванов – „Камино: Пътят на завръщането“. ИК „Кибеа“ (2017)
|
