Ранци
Ранци Ερμακιά | |
— село — | |
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“ | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Саръгьол |
Надм. височина | 1000 m |
Население | 436 души (2001 г.) |
Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1]на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на 22 km източно от Кайляри (Птолемаида),[2] в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).[4] В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.[5][6]
В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[7]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:
„ | На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[8] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Франкоч (Франковище) е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[11]
В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[12]
Според гръцка статистика от 1904 година във Франгоци живеят 500 българогласни гърци.[13]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.[14]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[16] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[17] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[18]
По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити,[19] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи и се занимава и със скотовъдство.[20]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Сатгюнеси[21] | Σατγιουνέσι | Просилион | Προσήλιο[22] | връх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m)[21] |
Кузулец[21] | Κουζουλέτσι | Анилион | Άνήλιον[22] | местност на ССЗ от Ранци[21] |
Вармара[21] | Βαραμάρα | Кокини Магула | Κόκκινη Μαγούλα[22] | връх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m)[21] |
Теке[21] | Τεκές | Вуноплая | Βουνοπλαγιά[22] | връх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m)[21] |
Царкули[21] | Τσαρκούλι | Василика | Βασιλικά[22] | връх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m)[21] |
Грамуради[21] | Γκραμουράντι | Петрохома | Πετρόχωμα[22] | връх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m)[21] |
Върпороз[21] | Βαρπορὸζ | Петинос | Πετεινός[22] | връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m)[21] |
Севризе[21] | Σεβριζέ | Врахаки | Βραχάκι[22] | връх в Каракамен на ЮИ от Ранци[21] |
Градище[21] | Γκραδίστε | Палеокастрон | Παλαιόκαστρον[22] | връх в Каракамен на И от Ранци (1149 m)[21] |
Теке[21] | Τεκέ | Корифи | Κορυφή[22] | връх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m)[21] |
Курудере[21] | Κουρού Ντερέ | Ксиропотамос | Ξηροπόταμος[22] | река на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково[21] |
Падина[21] | Πάντκα | Ксиромери | Ξηρομέρι[22] | местност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина[21] |
Въргунк[21] | Βαργκοΰγκος | Кокинохома | Κοκκινόχωμα[22] | местност на Ю от Ранци[21] |
Порище[21] | Πορίστε | Ксиролакос | Ξηρόλακκος[22] | река на Ю от Ранци[21] |
Чечебулино[21] | Τσετσεμπούλινο | Ксировриси | Ξηρόβρυση[22] | река на Ю от Ранци[21] |
Боска[21] | Μπόσκα | Мастос | Μαστός[22] | връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m)[21] |
Гробовище[21] | Γκρουμπουβάϊτσε | Тафотопос | Ταφότοπος[22] | местност в Каракамен на ЮИ от Ранци[21] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 1164[2] | 1108[2] | 1225 | 1735 | 592[20] | 667[20] | 581[20] | 593[20] | 489[20] | 436 | 325 | 293 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ранци
- Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[23] и работил като български учител във Воден[24]
- Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония
- Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 376. (на гръцки)
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Ερμακιά // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015. (на гръцки)
- ↑ Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά // Dou στη ενημέρωση. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-04.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
|