Свети Яков (катедрала)
катедрала „Свети Яков“ | |
---|---|
![]() изглед от катедралата |
|
Местоположение в Сантяго де Компостела | |
Вид на храма | катедрала |
Страна |
![]() |
Населено място | Сантяго де Компостела |
Вероизповедание | католицизъм |
Тип на сградата | базилика |
Архитектурен стил | романски стил |
Изграждане | 1075 година |
Реликви | мощи на св. Яков |
катедрала „Свети Яков“ в Общомедия |
Катедрала Свети Яков е католическа църква в галисийския град Сантяго де Компостела, посветена на ученика на Иисус Христос, апостол Яков Заведеев или Сантяго Матаморос, както го наричат испанците. В катедралата се намират мощите на този християнски светец. Катедралата е значим поклонически център на средновековното католичество, краен пункт на пътя към Св. Яков (Сантяго). Историческата част на града се оформя около катедралата.
История[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на съществуващата катедрала е започнат през 1075 г. от кастилския крал Алфонсо VI. Той се строи от гранит в романски стил по образ и подобие на тулузката базилика Св. Сатурнин. През 1895 година е публикуван намерен в катедралата ръкопис – „кодекс Каликст“, приписван на перото на Каликст II. Той съдържа ценни сведения за строителството на църквата. През 1128 г. катедралата е осветена.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Причудливите фасади и декорирането на кулите са стил чуригереска – резултат на пристройки на катедралата, предприети от Хабсбургите и Бурбоните през XVI—XVIII в. Външните стени и вътрешността на храма са украсени със скулптури от различни времена, но предимно средновековни.
Кулите на фасадата | Площадът пред входа в храм | Изглед от катедралата |
Екстериор[редактиране | редактиране на кода]
От двете страни на трансепта има портални входове. Северният портал е наречен „Paradise Gate“ /„Път към рая“/; Южният вход е известен като „Златната порта“.
портал „Глория“[редактиране | редактиране на кода]
Западната фасада е завършена по-късно, като главният портал е наречен „Глория“ – /Слава/
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
- Ботафумейро (гал. Botafumeiro; „изпускащо дим“) е най-голямото кадило в света и се използва в катедралата. То е прикрепено с въжета към тавана, височината му е 160 см и тежи 80 кг. За напълването му са необходими 40 кг въглища и благовония. Средновековното кандило е претопено от наполеоновите войски. Сегашното кандило е създадено от ювелира Хосе Лосада през 1851 година от сплав на месинг и бронз; то е покрито с тънък (20 микрометъра) слой сребро. Има златисти отблясъци. При церемонии то се носи от осем души в червени дрехи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Garrido Torres, Carlos (2000). Las Guías visuales de España: Galicia. Depósito legal: B 18469. El País.
- Gómez Moreno, María Elena (1947.). Mil Joyas del Arte Espyearl, Piezas selectas, Monumentos magistrales: Tomo primero Antigüedad y Edad Media. Barcelona: Instituto Gallach.