Янус (Кипър)
| Янус | |
|---|---|
 Шарлота Бурбон и Янус |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
 |
|
| Семейство | |
| Род | Лузинян |
| Баща | Жак I |
| Братя/сестри | Мария дьо Лузинян |
| Съпруга | Шарлота дьо Бурбон |
| Деца | Йоан II Кипърски |
| Янус в Общомедия | |
Янус (на френски: Janus de Chypre, Janus de Lusignan, * 1375 в Генуа, † 29 юни 1432 в Никозия) от фамилията Лузинян е крал на Кипър от 1398 до 1432 г. и титулуван крал на Йерусалим и Армения.
Той е най-възрастният син на кипърския крал Якоб (Жак) I (1334 – 1398) и съпругата му Хелвис от Брауншвайг-Грубенхаген ((1353 – 1421), дъщеря на Филип фон Брауншвайг-Грубенхаген (1332 – 1370/380), констабъл на Йерусалим (син на княз Хайнрих II фон Брауншвайг-Грубенхаген).
Янус последва баща си на трона в Кипър. След битката при Хирокития (7 юли 1426) против мамелюците Янус е пленен от тях и заведен в Кайро, където публично приветства султана. След десет месеца плен той е откупен. През това време островът е управляван от брат му Хуго дьо Лузинян, архиепископ на Никозия.
Янус се жени първо през 1400 г. за Англезия Висконти (* 1377, † 12 октомври 1439), дъщеря на Бернабо Висконти, владетел на Милано. Те се разделят през 1407 г. Бракът е бездетен.
На 25 август 1411 г. в Никозия Янус се жени втори път за Шарлота дьо Бурбон (* 1388, † 15 януари 1422), дъщеря на Жан I дьо Бурбон (1344 – 1393), граф на Ла Марш, и на Катерина дьо Вандом (1350 – 1412).
Янус и Шарлота дьо Бурбон имат децата:
- Жан (Йоан) († 1458), крал на Кипър, титулуван крал на Йерусалим и Армения, жени се 1. за Амадеа от Монферат, 2. за Елена Палеологина
- Якоб (или Жак) († ок. 1426)
- Анна (1419 – 1462), омъжена на 1 ноември 1433 г. за херцог Лудвиг от Савоя (1413 – 1465)
- Мария († сл. 29 април 1437), сгодена за Филип дьо Бурбон, госдподар на Божьо
Крал Янус има и няколко извънбрачни деца:
- Алоис (1408 – след 1421)
- Ги де Лузиньян († сл. 1433), легитимиран през 1428 г. от папа Мартин V
- Катерина, омъжена 1427 г. за Гарсеан Суарес де лос Жернадила, конетабъл и адмирал на Кипър
След смъртта му Янус е последван от син му Жан.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- René Grousset: L'Empire du Levant: Histoire de la Question d'Orient, Paris, Payot, coll. „Bibliothèque historique“, 1949 (réimpr. 1979), 648 p., ISBN 2-228-12530-X
- Ronald C. Jennings: The locust Problem in Cyprus. Bulletin of the School of Oriental and African Studies 51/ 2, 1988, 279 – 313
|
