Откровение на Йоан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан получава своите видения на о-в Патмос (картина на олтар) от Ханс Мемлинг

Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis - „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

Автор[редактиране | редактиране на кода]

Авторът нарича себе си Йоан [1] и докладва в първата глава на книгата, че е "слуга" на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение [2]. Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

Датировка[редактиране | редактиране на кода]

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81-96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96-98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.

Структура и съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд [3]:

  • Пролог (Гл. 1:1-10а)
  • I-во видение (Гл. 1:10б-3:22 – „борещата се църква“) – седемте църкви (църквата на земята)
    • II-ро видение (Гл. 4:1-8:1 – Божието дело на спасение) – седемте печата
      • III-то видение (Гл. 8:2-11:18 – седемте тръби) и IV-то видение (Гл. 11:19-14:20 – сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
      • V-то видение (Гл. 15:1-16:17 – седемте последни язви) и VI-то видение (Гл. 16:18-18:24 – Бог съди сатанинските сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
    • VII-мо видение (Гл. 19:1-21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
  • VIII-мо видение (Гл. 21:5-22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
  • Епилог (Гл. 22:6-21)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Откровение 1:1, 4, 9; 22:8
  2. Откровение 1:9; 4:1–2
  3. Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31-32

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. – ISBN 954-915-191-3

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]