Книга на пророк Софония
| Книга на пророк Софония | |
|---|---|
| צְפַנְיָה | |
 Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век | |
| Създаден | около 7 век пр.н.е. |
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга на пророк Авакума |
| Следваща | Книга на пророк Агей |
| Книга на пророк Софония в Общомедия | |
Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.[1]
Още в началот авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.[Книга на пророк Софония 1:-1] Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.[2]
Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това - заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
| Стих | Заглавие |
|---|---|
| 1:1 | (Адресиране) |
| 1:2–13 | Наближаващият съд на Юдея |
| 1:14–18 | Настъпването на Божия ден |
| 2:1–15 | Съдът над враговете на Израел |
| 3:1–7 | Греховността на Йерусалим |
| 3:8–13 | Наказание и прелом на народите |
| 3:14–20 | Песен на радостта |
Книгата на Софония набляга изключително на „Божият ден“, като развива традициите от първата му поява в книгата на Амос.[3] Божият ден също така е споменат и в книгите на Исая, Иезекииля, Авдий, Иоиля и Малахия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Carson et al. 2015, с. 1839.
- ↑ Grudem et al. 2008, с. 1729.
- ↑ Attridge Meeks, с. 1259 – 60.