Книга на пророк Софония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Книга на пророк Софония
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век
Софиния сред хората, илюстрация от френска Библия, 16 век
Създаден около 7 век пр.н.е.
Поредица Стар завет
Предходна Книга на пророк Авакума
Следваща Книга на пророк Агей
Книга на пророк Софония в Общомедия

Книга на пророк Софония е книга от Стария завет на Библията, деветата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. Софоний означава „Яхве е скрит/защитен“ или „Яхве се крие“, а освен това е и мъжко име.[1]

Още в началот авторът е определен като Софония, „син на Хусия, син на Годолия, син на Амория, син на Езекия, в дните на Иосия, син Амонов, цар иудейски“.[Книга на пророк Софония 1:-1] Всичко, което и известно за този пророк идва от тази книга.[2]

Ако Софония е бил съставен до голяма степен през монархическия период, то неговoто посление е причинено от отказа на Юдея да се подчини на заветните си задължения към Яхве, въпреки че е станал свидетел на изгнанието на Израел поколение или две преди това - заточение, което юдейските литературни традиции приписват на гнева на Яхве срещу непокорството на Израел към неговия завет. В този исторически контекст Софония призовава Юдея да се подчинява на Яхве, като казва, че „може би“ той ще им прости, ако го направят.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Стих Заглавие
1:1 (Адресиране)
1:2–13 Наближаващият съд на Юдея
1:14–18 Настъпването на Божия ден
2:1–15 Съдът над враговете на Израел
3:1–7 Греховността на Йерусалим
3:8–13 Наказание и прелом на народите
3:14–20 Песен на радостта

Книгата на Софония набляга изключително на „Божият ден“, като развива традициите от първата му поява в книгата на Амос.[3] Божият ден също така е споменат и в книгите на Исая, Иезекииля, Авдий, Иоиля и Малахия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]