Премъдрост на Иисуса, син Сирахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Премъдрост на Иисуса, син Сирахов
„Alle Weiſsheit ist bey Gott dem Herren...“ Сирах, първа глава, немски превод от 1654 година
„Alle Weiſsheit ist bey Gott dem Herren...“ Сирах, първа глава, немски превод от 1654 година
Създаден около 170 г. пр.н.е.
Оригинален език Иврит
Поредица Стар завет
Предходна Премъдрост Соломоноваа
Следваща Книга на пророк Исаия
Премъдрост на Иисуса, син Сирахов в Общомедия

Премъдрост на Иисуса, син Сирахов или Сирах е неканонична книга от Стария завет на Библията. Книгата е еврейско произведение датирано между 200 и 175 г. пр.н.е. и написано от Бен Сира от Йерусалим, по вдъхновение на баща си Исус син на Сирах или Йешуа бен Елиезер бен Сира.

В Египет книгата е преведена на гръцки от неназования внук на автора, който добавя и пролог. Този пролог обикновено се счита за най-ранното свидетелство за канон от книгите на пророците и следователно датата на текста е обект на сериозно изследване. Самата книга е най-голямата книга за мъдростта от древността, която е оцеляла до днес.[1]

Книгата е част от стария завет на католическата и православната Библия, а протестантството я добавя към своя апокриф.

Както при другите книги на мъдростта, в Сирах няма лесно разпознаваема структура; в много части е трудно да се открие логическо развитие на мисълта или да се различат принципите на подреждането. Въпреки това, поредица от шест стихотворения за търсенето и постигането на мъдрост (1: 1–10, 4: 11–19; 6: 18–37; 14: 20–15: 10; 24: 1–33; и 38 : 24–39: 11) разделят книгата на нещо наподобяващо глави, въпреки че разделите не са базирани тематично. Изключение правят първите две глави, чиито разсъждения върху мъдростта и страха от Бога осигуряват богословската рамка за това, което следва, и последните девет глави, които функционират като вид климакс - първо в разширена възхвала на Божията слава, проявена чрез творението (42: 15–43: 33) и второ в честването на героите от историята на древния Израел, датиращи от преди Великия потоп през съвременните времена.

Джошуа бен Сирах или според гръцкия текст „Исус, синът на Сирах от Йерусалим“, е еврейски писар, който е живял в Йерусалим и вероятно е създал произведението в Александрия, Египет ок. 180175 г. пр.н.е., Където се смята, че е създал училище. Бен Сира е уникален сред всички старозаветни и апокрифни писатели с това, че е подписал работата си.[2]

Прологът, приписван на внука на Бен Сира и датиращ от 132 г. пр.н.е., Обикновено се счита за най-ранното свидетелство за канон от книгите на пророците. По този начин датата на текста е обект на сериозно изследване от страна на изследователите на Библията.[3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки липсата на структура, в Книгата има някои теми, които се появяват многократно в различни точки. Новият оксфордски анотиран апокриф идентифицира десет основни повтарящи се теми:

  1. Сътворение (16:24–17:24, 18:1–14; 33:7–15; 39:12–35; и 42:15–43:33);
  2. Смърт (11:26–28; 22:11–12; 38:16–23; и 41:1–13);
  3. Приятелство (6:5–17; 9:10–16: 19:13–17; 22:19–26: 27:16–21; и 36:23–37:15);
  4. Щастие (25:1–11; 30:14–25; и 40:1–30);
  5. Чест и срам (4:20–6:4; 10:19–11:6; и 41:14–42:8);
  6. Пари (3:30–4:10; 11:7–28; 13:1–14:19; 29:1–28; и 31:1–11);
  7. Грях (7:1–17; 15:11–20; 16:1–17:32; 18:30–19:3; 21:1–10; 22:27–23:27; и 26:28–28:7);
  8. Социална справедливост (4:1–10; 34:21–27; и 35:14–26);
  9. Говор (5:6,9-15; 18:15–29; 19:4–17; 20:1–31; 23:7–15; 27:4–7; 27:11–15; и 28:8–26); и
  10. Жени (9:1–9; 23:22–27; 25:13–26:27; 36:26–31; и 42:9–14)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Daniel J. Harrington. The New Oxford Annotated Bible: With the Apocryphal/Deuterocanonical Books. 4th. New York, Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-528478-X. с. 99–101.
  2. Sirach, The Wisdom of Jesus the Son of. // Jewish Encyclopedia. 1906.
  3. Williams, David Salter (1994) "The Date of Ecclesiasticus" Vetus Testamentum 44(4): pp. 563–566