Второ послание към солуняните
| Второ послание към солуняните | |
| B' Ἐπιστολή πρὸς Θεσσαλονικεῖς | |
 | |
| Автор | неизв., Павел |
|---|---|
| Създаден | около 54 година |
| Поредица | Нов Завет |
| Предходна | Първо послание към солуняните |
| Следваща | Първо послание до Тимотей |
| Второ послание към солуняните в Общомедия | |
Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни е библейска книга, двадесет и първа в Новия завет.
Авторството на книгата се приписва на апостол Павел и е адресирано до църквата в Солун – по това време част от Римската империя. Написано е около 54 година, скоро след първото послание. Някои учени оспорват авторството на Павел, намирайки разлики в стила и теологията между първото и второто послание.[1]
Християнската общност в Солун е основана от Павел заедно със Сила и Тимотей Ефески по време на второто му благовестническо пътуване около 50 година. Повод за написването на второто послание е появата на лъжеучители, които смущавали местните християни с предсказания за много скорошно настъпване на Второто пришествие на Христос. Думите на Павел: „ние, живите, които останем до пришествието Господне“[1Сол. 1:4 – 15] са се тълкували неправилно, че щом Павел ще доживее пришествието, значи то ще се случи съвсем скоро. Тези разсъждения объркват живота на местните, като някои от тях занемаряват работата си и това налага Павел да напише второто послание.
Текстът е написан на койне.
Цитатът от тази книга: „Защото, когато бяхме с вас, това винареждахме: ако някой не иска да работи, не трябва да яде“ по-късно е използван от Владимир Ленин в Съветския съюз.[2]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Посланието се състои от три глави.
Павел започва с обичаен поздрав и благодарност към Бога за солуняните и вярата им[2Сол. 1:1 – 3]. Следват насърчения за понасяне на изпитанията и преследванията както и молитва за Божие благословение. Следва разкриването на на някои белези на времето преди Второто пришествие. Посочва се всеобщото отстъпление от вярата в Бога и как преди Христовия ден ще се появи антихристът – „човекът на греха, синът на погибелта“[2Сол. 2:3]. Павел напомня на солуняните, че имат задължение да се трудят и че тези, които не го правят не би следвало да ядат[2Сол. 3:8]. Накрая следват препоръки относно хората, които не желаят да следват Христовото учение. Те не бива да бъдат приемани за врагове, а християните да ги приемат като братя давайки им възможност да се поправят.
За разлика от другите си послания тук Павел изрично посочва, че той е негов автор.[2Сол. 3:17 – 18].
- 1,1 – 12 Поздрави и благодарност
- 2,1 – 3,15 Кратко изложение
- 2,1 – 12 Антихристът
- 2,13 – 3,5 Напомняне за придържане към учението
- 3,6 – 15 специални напомняния за безделието
- 3,16 – 18 Заключение
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Aune, David E. The Blackwell Companion to The New Testament. Blackwell, 2010. ISBN 978-1-40510825-6. с. 517.
- ↑ Constitutional principles // The Economist, 2011-11-09. Посетен на 2017-02-01.
|
