Книга на пророк Наума
| Книга на пророк Наума | |
| נַחוּם | |
 | |
| Създаден | около 7 век пр.н.е. |
|---|---|
| Поредица | Стар завет |
| Предходна | Книга на пророк Михей |
| Следваща | Книга на пророк Авакума |
| Книга на пророк Наума в Общомедия | |
Книга на пророк Наума е книга от Стария завет на Библията, седмата от книгите на 12-те малки пророци в Библията. За автор се приема пророк Наум и вероятно е написана през 7 век пр.н.е. в Йерусалим.[1]
Структура[редактиране | редактиране на кода]
- Заглавие (1,1)
- Слава на Бог (1,2 – 2,1)
- Съдът на Ниневия (2,2 – 3,19)
- Нападение на града (2,2 – 6)
- Грабеж (2,7 – 11)
- Метафори с лъвове (2,12 – 14)
- Престъпление и наказание (3,1 – 7)
- Сравнение с Тива (3,8 – 15)
- Неизбежният съд (3,16 – 19)
Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф Флавий датира Наум по времето на царстването на Йоафам, докато според други той е живял по времето на Ахаз или дори на Езекия.[2] Всичките тези времена обаче сочат към 8 век пр.н.е. В този случай следва книгата да е написана в Йерусалим където Наум да е станал свидетел на нападението на Сенахериб и унищожението на града.
Според научният консенсус обаче книгата разглежда унищожението на Ниневия от мидийците и вавилонците през 612 г. пр.н.е. Темата на пророчеството на Наум е приближаващото пълно и окончателно унищожаване на Ниневия – столицата на голямата и по това време процъфтяваща асирийска империя. Ашурбанипал e на върха на славата си. Ниневия по това време е огромен град и център на цивилизацията и търговията по света. Според Наум – „кървав град, пълен с измама и убийство“ (Наум 3:1), което е препратка към военните кампании на неоасирийската империя и налагането на данъци и грабежи от покорените градове.
Иона вече е предупредил Ниневия веднъж, а след Наум това прави и Софиния, който също предрича унищожението на града.
Ниневия е била унищожена от пожар около 625 г. пр.н.е. и асирийската империя рухва – събитие, което променя облика на Азия. Според археологическите разкопки Ниневия е в зенита си под Сенахериб (705 – 681 г. пр.н.е.), Есархадон (681 – 669 г. пр.н.е.) и Ашурбанипал (669 – 633 г. пр.н.е.). Масивните стени на града по това време са с дължина 8 мили. Градът има акведукт, дворци и библиотека с 20 000 плочки включващи описания на Енума Елиш и Епоса за Гилгамеш.[3][4]
Вавилонските хроники разкриват точно унищожаването на Ниневия – вавилонския цар Набопасалар се обединява с царя на мидийците – Киаксар и обсажда града три месеца.[5]
Асирия устоява още няколко години след загубата на крепостта си. Опитите на египетския фараон Нехо II да я завладее се провалят заради опозицията на Иосия от Юдея, но тя приключва около 609 г. пр.н.е.[6]
Божествена природа[редактиране | редактиране на кода]
Още от откриването си Наум показва, че Бог е бавен в гнева си, но че той по никакъв начин няма да игнорира виновните. Бог ще осъществи отмъщението и гнева си, той е представен като Бог, който ще накаже злото, но ще защити тези, които се доверяват на него. В началния пасаж (Наум 1:2 – 3) се казва: „Господ е Бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв: отмъщава Господ на враговете Си и не ще пощади противниците Си. Господ е дълготърпелив и велик по сила и не оставя без наказание.“. Бог е силен и ще използва средства, но могъщият Бог не се нуждае от никой друг, който да отмъщава вместо него.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Baker, David W. Nahum, Habakkuk and Zephaniah. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 1988. ISBN 978-0-8308-9482-6. с. 18.
- ↑ Josephus, Flavius. Vol. VI: Jewish Antiquities, Books IX–XI. Т. 326. London, William Heinemann, 1958. с. 125–129, XI.xi.2 – 3.
- ↑ Saudi Aramco World : Nineveh // saudiaramcoworld.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-08. Посетен на 2011-11-13.
- ↑ CREATION MYTHS IN THE ANCIENT NEAR EAST // uoregon.edu. Архивиран от оригинала на 2011-11-27. Посетен на 2021-04-02.
- ↑ The fall of Nineveh Chronicle (ABC 3) // livius.org. Архивиран от оригинала на 2016-11-10. Посетен на 2021-04-02.
- ↑ Assyria, 1365609 B.C. // metmuseum.org.