Трета книга на Ездра

Трета книга на Ездра
Видението с триглавия орел
Създаден	70 – 218 година
Поредица	Стар завет
Предходна	Трета книга Макавейска
Трета книга на Ездра в Общомедия

Трета книга на Ездра е неканонична апокалиптична книга от Стария завет на Библията. Традиционно за автор се приема пророкът от 5 век пр.н.е. – Ездра, но според изследванията книгата е написана между 70-та и 218 година след Христа.

Книгата е добавена в апокрифа на католицизма, протестантството и е част от [[Православие|православната Библия]. Йероним Блажени премахва тази книга от своята версия на Вулгата, но от 9 век тя спорадично се появява в апокрифа на Вулгата, като включването и става все по-масово сред 13 век.

Книгата носи различни имена в различните подразделение на християнството – в православието е Трета книга на Ездра, в католицизма и протестанството обаче е известна като Втора книга на Ездра и Четвърта книга на Ездра. Книгата отсъства от Септуагинта. [[ Христофор Колумб]] цитира стих 6:42 от книгата, според който земята е създадена от 6 части земя и 1 част вода, при молбата си към католическите крале за финансиране на първата му експедиция.

Съдържание

Първите 2 глави се приемат за християнски като произход, защото описват идването на земята на Божия син. Като те се смятат за по-късни добавки към книгата.

Главите от 3-та до 14-та описват еврейския апокалипсис, известен и като апокалипсис на Ездра. Той се състои от седем видения на писаря Ездра. Първото видение се случва докато Ездра все още е във Вавилон. Той пита Бог как Израел може да бъде държан в мизерия, ако Бог е справедлив. Архангел Уриел е изпратен да отговори на въпроса, отговаряйки, че Божиите пътища не могат да бъдат разбрани от човешкия ум. Скоро обаче ще дойде краят и Божието правосъдие ще се прояви.

По същия начин във второто видение Ездра пита защо Израел е предаден на вавилонците и отново му се казва, че човекът не може да разбере това и че краят е близо. В третото видение Ездра пита защо Израел не владее света. Уриел отговаря, че сегашното състояние е период на преход. Тук следва описание на съдбата на злодеите и праведниците. Ездра пита дали праведните могат да ходатайстват за неправедните в Съдния ден, но му е казано, че „Съдният ден е краен“.

Следващите три видения имат по-символичен характер. Четвъртото е на жена, тъгуваща за единствения си син. Тя е превърната в град, когато чува за запустението на Сион. Уриел казва, че жената е символ на Сион. Петото видение се отнася до орел с три глави и двадесет крила (дванадесет големи крила и осем по -малки крила „срещу тях“). Орелът е нападнат от лъв и след това изгорен. Обяснението на това видение е, че орелът се отнася до четвъртото царство от видението на Даниил, като крилата и главите символизират владетели. Последната сцена е триумфът на Месията над империята. Шестото видение е на човек, представляващ Месията, който издишва огън върху тълпа от хора, която го атакува. След това този човек се обръща към друго мирно множество, което го приема.

И накрая е описано видение за възстановяването на Писанието. Бог се явява на Ездра в храст и му заповядва да възстанови Закона. Ездра събира петима писари и започва да им диктува текст, който те записват. След четиридесет дни той е създал деветдесет и четири книги: двадесет и четири книги от Танаха и седемдесет тайни произведения:

„първите, които ти написа, изложи открито, за да ги четат и достойни и недостойни, но последните седемдесет запази, за да ги предадеш на мъдрите измежду народа, защото в тях е проводникът на разума, изворът на мъдростта и реката на знанието“ ^{[Трета книга на Ездра 14:46-48]}