Съборно послание на свети апостол Иуда
| Съборно послание на свети апостол Иуда | |
| Ἐπιστολὴ Ἰούδα | |
 | |
| Автор | неизв. |
|---|---|
| Създаден | между 50–та и 110 година |
| Поредица | Нов Завет |
| Предходна | Трето съборно послание на свети апостол Иоана Богослова |
| Следваща | Послание до римляните |
| Съборно послание на свети апостол Иуда в Общомедия | |
Съборно послание на свети апостол Иуда е библейска книга, дванадесета в Новия завет.[1] Посланието вероятно е написано преди Второ съборно послание на свети апостол Петра (т.е. преди 66 година), към което сочат вероятно заимствани от него текстове. В него авторът наставлява вярващите християни да се борят за вярата си.
Автор
[редактиране | редактиране на кода]В книгата авторът се представя като „Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова“.[1] Предвид това, че Яков е и името на е ръководителя на Йерусалимската църква по времето, към което се отнася на написването ѝ, се предполага, че и авторът на посланието е син на Йосиф Обручник и съответно – брат на Исус Христос. У католиците и православните християни той е отъждествяван с Юда Тадей (наричан и Юда Яковлев).
Извън посланието името Юда се споменава в Новия Завет общо 5 пъти (изключвайки препратките към Юда Искариотски и Юда, син на Яков) – три пъти за Юда Тадей и два пъти за Юда, брат на Иисус. Продължава дебатът сред учените дали авторът на посланието е апостолът, дали братът на Исус, дали и двамата, или нито един от тях. Някои твърдят, че тъй като авторът на писмото не се е идентифицирал като апостол, а и се позовава на апостолите като на трета страна, той не може да бъде идентифициран с апостол Юда. Други са направили обратното заключение, т.е. че като апостол той не би претендирал за апостолство от свое име.[2]
Съдържание
[редактиране | редактиране на кода]Основната цел на посланието е да предпази вярващите от „лъжеучители“,[1] които авторът вини в похотлив живот, неверие и отричане от Христос (при все че имат обичай да „пируват“ заедно с други християни).[1] В първата част той ги заплашва с примери от Стария Завет и моли читателя да си припомни как дори след като Господ спасява „своя народ“ (т.е. Дванадесетте израилски племена) от робията, в която живеят в Древен Египет, той не се поколебава да унищожи онези, които изпадат в неверие. Дава подобни примери и с онези ангели, които отпадат от първоначалния си възвишен статус, както и с жителите на на Содом и Гомор.[Иуд. 5:7] Продължавайки аналогията от историята на Израел, той казва, че визираните от него фалшиви учители са последвали пътя на Каин, втурнали са се след награда, грешейки като Валаам и са загинали (в духовен план), като бунтовниците (срещу Мойсей), оглавявани от Корах (Корей)[1]. Той описва с ярки думи противниците (опонентите) си, за които предупреждава, като ги нарича „безводни облаци“, „дървета, които дори наесен не дават плод“, „свирепи морски вълни“ и „блуждаещи звезди“.[Иуд. 8:16] Накрая завършва с благослов и изтъкване славата на Бог и Иисус Христос.[Иуд. 24:25]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Новий завет // bg-patriarshia.bg. Посетен на 8 юни 2022.
- ↑ Bauckham, Richard J. Jude, 2 Peter. Т. 50. Waco, Texas, Word Books, 1983. ISBN 0-8499-0249-5.
|
