Трета книга Макавейска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трета книга Макавейска
Птолемей IV поразен от парализа при опита си да влезе в свещения еврейски храм
Птолемей IV поразен от парализа при опита си да влезе в свещения еврейски храм
Създаден около 1 век пр.н.е.
Жанр литературно произведение
Поредица Стар завет
Предходна Втора книга Макавейска
Следваща Трета книга на Ездра

Трета книга Макавейска е неканонична книга от Стария завет на Библията. Книгата е написана на койне вероятно от евреин от Александрия през 1 век пр.н.е. Католиците я считат за псевдоепиграф и не я приемат за канонична.[1] Книгата е включена в православната Библия като неканонична и в Библията на Арменската апостолическа църква.

Въпреки името си, книгата няма нищо общо с първите две макавейски книги и въстанието срещу селевкидите. Вместо това разказва историята за преследването на евреите по времето на фараон Птолемей IV, няколко десетилетия след въстанието.

Името на книгата веоятно идва от приликте с историята за мъченичеството на Елеазар и макавеите във Втора книга Макавейска, като пророкът Симон също е споменат.

Съдържанието на книгата е свързано със събитие по времето на фараона когато евреите в Египет са били заплашени от пълно изтребване. Повод за това става желанието на фараона да влезе като победител в свещенния Йерусалимски храм. Това негово желание обаче среща съпротива от страна на еврейския народ и свещенниците. Разгневен от случилото се Птолемей IV нарежда евреите да бъдат белязани със знака на Дионис и след това да бъдат избити.

Предвиден е специален план за избиването им с помощта на бойни слонове напоени с вино и тамян. Пореди необясними причини тяхното избиване се проваля няколко пъти, а когато гибелта им вече изглежда невъзможна Бог спасява евреите от разярените слонове. Това събитие вразумява фараона и той напълно променя отношението си към евреите и ги благославя.

Множетсво детайли от книгата изглеждат спорни и специалистите оспорват тяхната действителност. За това събитие обаче говори и юдейският историк от I век - Йосиф Флавий.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

  1. Замисъл на царя да везе в Йерусалимския храм
  2. Съпротива на първосвещеника и народа
  3. Молитвата на Симон, която сътворява чудото и поразява Птолемей
  4. Засилване на гоненията на евреите
  5. Избавление с помощта на Бог

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Harris, Stephen L., Understanding the Bible. Palo Alto: Mayfield. [2011] 1985. Eighth Edition. p. 4.