Птолемей IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Птолемей IV Филопатор
Птолемей IV Филопатор 

Златна октадрахма изобразяваща Птолемей IV
Роден: ?
Починал: 204 пр.н.е

Птолемей IV Филопатор (на гръцки: Πτολεμαίος Φιλοπάτωρ), син на Птолемей III и Береника II е четвъртият фараон на Птолемеев Египет. Управлява в периода 221 до 204 пр.н.е. По време на неговото управление започва загуба на владенията и упадък на династията на Птолемеите.

Прозвището “Филопатор” (от гръцки "обичащ баща си") вероятно е подигравателно, тъй като сред народа се носели слухове че Птолемей IV поема властта след като отравя баща си. Птолемей IV е женен от 220 пр.н.е. за сестра си Арсиноя III, от която има един син - Птолемей V (роден 210 пр.н.е.).

Птолемей IV е запомнен като слабоволев владетел, отдаден на забавления и ритуални богослужения, напълно зависим в делата си от придворните любимци и наложници. Той също като предшествениците си бил любител на изкуството и разкоша, но проявявал повече ексцентричност и бил безразличен към интелектуалните занимания.

При възкачването си Птолемей IV заварва царството в цветущо състояние. Управлението се ръководи от придворния Сосибий, който отстранява роднините на царя. Незаинтересован от държавните дела, Птолемей се въвлича в разпуснати удоволствия.

Новият цар много бързо изгубва териториите завзети от баща му. От 221 пр.н.е. селевкидският цар Антиох III започва агресия срещу Птолемеевото царство, възвръща Сирия под своя власт и напада Финикия. В следващите няколко години той отнема Коилесирия и Юдея. Достигайки до границите на самия Египет, Антиох поставя правителството на Птолемей пред непосредствена заплаха. Дворцовата клика в Александрия реагира нерешително, армията е отслабена и дезорганизирана, поради което започват спешни набори сред местното население.

Войната със Селевкидите през 219–217 пр.н.е. (или Четвърта сирийска война) в крайна сметка е победоносна за Птолемей IV, защото той успява да защити царството си от нападението на Селевкидите. В битката при Рафия през 217 пр.н.е. войската на фараона разгромява тази на Антиох III Велики и спира настъплението му към Александрия, но впоследствие сирийския цар удържа няколко победи и установява в Палестина своята власт. По този начин в хода на войната със Селевкидите са загубени всички владения в Сирия. Съгласно мирния договор обаче Птолемей запазва Юдея, където по-късно предприема репресии срещу евреите, понеже са подкрепили Антиох.

Въоръжаването на част от местното египетско население по време на войната, създава опасно положение за управляващото гръко-македонско малцинство. Безправните египетски селяни, превърнати във войници, се обръщат срещу чуждата династия и непопулярния фараон. В резултат на избухналите след 210 пр.н.е. големи въстания на коренното население в Горен Египет, южните територии на страната се отделят като самостоятелно царство под властта на местни фараони в продължение на повече от десетилетие. Обостря се и борбата в средите на елинистическата аристокрация. През 204 пр.н.е. Птолемей IV и Арсиноя III са убити в дворцов заговор, а на престола е качен малолетния Птолемей V.

Средиземноморието през 218 пр.н.е.

Други[редактиране | edit source]

Птолемей IV пише в Александрия трагедия за Адонис.

Той изгражда в центъра на града mnema, която днес се нарича Сема, където поставя телата на своите предшественици, вкл. и Александър Македонски[1].

Поръчва построяването на гигантска за времето си галера с 40 реда гребла и дължина ок. 128 метра.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Зенобий, III, 94