Птолемей IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Птолемей IV
Πτολεμαίος Δ΄ Φιλοπάτωρ
египетски фараон
Octadrachm Ptolemy IV BM CMBMC33.jpg
Златна октодрахма на Птолемей IV
Роден
244 г. пр.н.е.
Починал
205 г. пр.н.е. (39 г.)
Семейство
Род Птолемеи
Баща Птолемей III
Майка Береника II
Братя/сестри Арсиноя III
Магас
Съпруга Арсиноя III
Деца Птолемей V
Птолемей IV в Общомедия

Птолемей IV Филопатор (на гръцки: Πτολεμαίος Φιλοπάτωρ), син на Птолемей III и Береника II е четвъртият фараон на Птолемеев Египет. Управлява в периода 221 до 204 пр.н.е. По време на неговото управление започва загуба на владенията и упадък на династията на Птолемеите.

Прозвището „Филопатор“ (от гръцки „обичащ баща си“) вероятно е подигравателно, тъй като сред народа се носели слухове, че Птолемей IV поема властта, след като отравя баща си. От 220 пр.н.е. Птолемей IV е женен за сестра си Арсиноя III, от която има един син – Птолемей V (роден 210 пр.н.е.).

Птолемей IV е запомнен като безволев владетел, отдаден на забавления и ритуални богослужения, напълно зависим в делата си от придворните любимци и наложници. Също като предшествениците си е любител на изкуството и разкоша, но проявява повече ексцентричност и е безразличен към интелектуалните занимания.

При възкачването си Птолемей IV заварва царството в цветущо състояние. Управлението се ръководи от придворния Сосибий, който отстранява роднините на царя. Незаинтересован от държавните дела, Птолемей се въвлича в разпуснати удоволствия.

Новият цар много бързо изгубва териториите, завзети от баща му. От 221 пр.н.е. селевкидският цар Антиох III започва настъпление срещу Птолемеевото царство, възвръща Сирия под своя власт и напада Финикия. В следващите няколко години той отнема Коилесирия и Юдея. Достигайки до границите на самия Египет, Антиох поставя правителството на Птолемей пред непосредствена заплаха. Дворцовата клика в Александрия реагира нерешително, армията е отслабена и дезорганизирана, поради което започват спешни набори сред местното население.

Войната срещу Селевкидите през 219 – 217 пр.н.е. (или Четвърта сирийска война) в крайна сметка завършва победоносно за Птолемей IV. В битката при Рафия през 217 пр.н.е. войската на фараона разгромява тази на Антиох III Велики и спира настъплението му към Александрия, но впоследствие сирийският цар удържа няколко победи и установява своя власт в Палестина. По този начин в хода на войната със Селевкидите са загубени всички владения в Сирия. Съгласно мирния договор обаче Птолемей запазва Юдея, където по-късно предприема репресии срещу евреите, понеже са подкрепили Антиох.

Въоръжаването на част от местното египетско население по време на войната създава опасно положение за управляващото гръко-македонско малцинство. Безправните египетски селяни, превърнати във войници, се обръщат срещу чуждата династия и непопулярния фараон. В резултат на избухналите след 210 пр.н.е. големи въстания на коренното население в Горен Египет, южните територии на страната се отделят като самостоятелно царство под властта на местни фараони в продължение на повече от десетилетие. Обостря се и борбата в средите на елинистическата аристокрация. През 204 пр.н.е. Птолемей IV и Арсиноя III са убити в дворцов заговор, а на престола е качен малолетният Птолемей V.

Средиземноморието през 218 пр.н.е.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Птолемей IV пише в Александрия трагедия за Адонис.

Той изгражда в центъра на града mnema, която днес се нарича Сема, където поставя телата на своите предшественици, вкл. и Александър Македонски[1].

Поръчва построяването на гигантска за времето си галера с 40 реда гребла и дължина около 128 метра.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зенобий, III, 94