Антиох III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антиох III Велики
селевкидски цар
Антиох III Велики 
Роден: 242 пр.н.е.
Вавилон
Починал: 187 пр.н.е.
Суза

Антиох III Велики (Ἀντίoχoς Μέγας) е сирийски цар от династията на Селевкидите. Управлява през 223-187 пр.н.е. Той е син на Селевк II Калиник и Лаодика II. Наследява властта след убийството на брат си Селевк III Сотер.

Неговото царуване бележи апогея на царството на Селевкидите, но след поражението във войната с Рим в Гърция, настъпва упадък.

Управление[редактиране | edit source]

Година след възкачването на Антиох III избухва въстание на сатрапите в Персия и Медия под водачеството на Молон. Докато през 221/0 пр.н.е. Антиох III е зает с потушаването на метежа, в Мала Азия избухва бунт на наместника Ахей, който се обявява за цар и отцепва Лидия от империята. Той не успява обаче да завладее Сирия.

След като се справя с бунтовниците на изток, Антиох III се завръща в Сирия и подготвя война срещу Птолемеев Египет. През 219 пр.н.е. започва Четвърта сирийска война (219—217 пр.н.е.). Антиох III отвоюва Коилесирия, Финикия и Палестина, но настъпвайки към Египет, претърпява поражение в битката при Рафия (217 пр.н.е.), губейки по-голямата част от завоеванията си, според сключеният след това мирен договор.

През 216-4 пр.н.е. Антиох III се намира в Мала Азия, където потушава бунта на братовчед си Ахей и сключва съюз с царствата Пергам, Витиния и Кападокия. След като възстановява властта си на запад, той принуждава арменският владетел Ксеркс да се признае за негов васал през 212 пр.н.е.

Поход на изток[редактиране | edit source]

Могъществото, славата и прозвището „Велики“, Антиох III получава след похода му на изток, през 212—205 пр.н.е., по време на които били подчинени Партско царство и Гръко-бактрийското царство и е сключен съюз с индийския цар. В 209 пр.н.е. Антиох III превзема партската столица Хекатомпил и нахлува в Хиркания, след което приема предложеният от партския владетел Аршак II мир. През същата година селевкидския цар напредва на изток и атакува Бактрия, разбивайки армията на цар Евтидем I, който на свой ред също моли за мир. През 206/5 пр.н.е. Антиох III достига Хиндукуш, сключва съюз с местните индийски владетели и попълва армията си с бойни слонове.

Монета с изображение на Антиох III Велики и надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΝΤΙΟΧΟΥ ("Василевс Антиох")

Война с Египет[редактиране | edit source]

След завръщането си от източния поход, Антиох III води успешна кампания срещу североизточните арабски племена и планира нова война срещу Египет. Антиох III сключва съюз със македонския цар Филип V, с който едновеременно нападат царството на Птолемеите, управлявано от малолетния Птолемей V. Петата сирийска война (202–195 пр.н.е.) е успешна за селевкидския владетел, който окупира Койлесирия, Кипър, Финикия и Юдея, ликвидирайки птолемейското присъствие в Предна Азия. Паралелно с това Антиох III води завоевания и в Мала Азия - през 197 пр.н.е. присъединява Киликия, Ликия и Кария, отнети от Птолемеите, и стъпва в Южна Тракия. Когато армията на Антиох III настъпва към Египет през 195 пр.н.е., Птолемей V е принуден да приеме мирните условия на селевкидския цар - признава се за негов подчинен съюзник и се жени за дъщеря му Клеопатра I.

Война с Рим[редактиране | edit source]

По време на конфликта с Филип и Антиох, египетското правителство се обърнало за помощ към Римската република. През 197 пр.н.е. римските легиони побеждават македонската армия при Киноскефала в Тесалия. Македонският цар е принуден да търси мир, отказвайки се от завоеванията си в Мала Азия и приемайки протектората на Римската република. Антиох III от своя страна отхвърля исканията на римляните да спре агресията си срещу Птолемеите и дори дава убежище на картагенския генерал Ханибал, най-заклетият враг на Рим, но не бърза да започне военни действия в помощ на македонския си съюзник.

Монета с изображението на Антиох III

Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 пр.н.е. селевкидската армия ръководена лично от цар Антиох Велики дебаркира в Тесалия, централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римският сенат легиони. Въпреки първоначалният успех и подкрепата от страна на беотийците и Етолийския съюз, през 191 пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните при Термопилите и е принуден да отстъпи в Азия. Там, през 190 пр.н.е. отново е разгромен в Битката при Магнезия, Лидия, с помоща на Пергамското царство. Решаващата загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника - съгласно мира от Апамея (188 пр.н.е.) селевкидския цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината Тавър, разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. таланта) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната (Римско-сирийска война, 192—188 пр.н.е.).

Поражението във войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което започва да се превръща във второстепенна държава.

През 187 пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида от местни жители при ограбването на храм на бог Ел от неговата армия. Наследен е от сина си Селевк IV Филопатор.

Селевкидската империя, ок. 200 пр.н.е.

Външни препратки[редактиране | edit source]