Гръко-бактрийско царство
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гръко-бактрийско царство | |
| 256 пр.н.е. – 125 пр.н.е. | |
 Гръко-бактрийското царство през 180 пр.н.е. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Гръко-бактрийско царство |
| Местно име | Ελληνικό βασίλειο της Βακτριανής |
| Официален език | койне бактрийски език староарамейски език согдийски език |
| Континент | |
| Столица | Балх Александрия Оксианска |
| Управление | |
| Форма | монархия |
| Крал | |
| 256 – 240 пр.н.е. | Диодот I |
| 145 – 130 пр.н.е. | Хелиокъл I |
| История | |
| Епоха | Античност |
| Установяване | 256 пр.н.е. |
| Премахване | 125 пр.н.е. |
| Площ | |
| Общо (184 пр.н.е.) | 2 500 000 km2 |
| Население | |
| Религия | елинизъм зороастризъм будизъм хиндуизъм |
| Преброяване | 7 000 000 |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Гръко-бактрийско царство в Общомедия | |
Гръко-бактрийските царства възникват в резултат от елинизирането на западноиранското плато, благодарение на експанзията на Александър Македонски. След разпадането на Македонската империя, тя била разделена на отделни провинции, управлявани от наместници – така например в Египет управлявал Птолемей, в Тракия – Лизимах, Антипатър в Гърция, а в Сирия и Близкия изток – Селевк. Всички тези пълководци били другари на Александър Македонски, преди неговата смърт.
Новата администрация
[редактиране | редактиране на кода]Превземайки Бактрия, Гандара и част от Согдиана, Александър не премахвал местната администрация, а просто назначавал свои наместници. В Персия например, той не наложил характерното за елинския свят деление на полиси, а запазил местните сатрапии.
Елинизиране на завзетите територии
[редактиране | редактиране на кода]В завзетите територии били създадени библиотеки и типични гръцки театри, които играли важна роля при елинизирането на местното население.
Най-важните владетели
[редактиране | редактиране на кода]- Диодот I, 255 – 239 пр.н.е.
- Диодот II, 239 – 235 пр.н.е.
- Евтидем I, узурпатор 235 – 200 пр.н.е., Антиох III води война против царството 209 – 206 пр.н.е.
- Деметрий I, 200 – 182 пр.н.е.
- Евтидем II, ок. 180 пр.н.е.
- Антимах I, 185 – 170 пр.н.е.
- Деметрий II,
- Агатокъл, 190 – 180 пр.н.е.
- Аполодот I, 180 – 160 пр.н.е., свален
- Антимах II, 174 – 165 пр.н.е.
- Евкратид I, 171 – 145 пр.н.е., управлява най-малко 24 години
- Евкратид II Сотер 145 – 140 пр.н.е., син и сърегент на Евкратид I
- Хелиокъл I ок. 157 – 145 пр.н.е. син на Евкратид I
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Балх
- Списък на индо-гръцките и гръко-бактрийските царе
- Елинизъм
- Селевкиди
- Александър Македонски
- Кушанска империя
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Попов, А. А. Греко-бактрийское царство. СПб., 2008.
- Марк Юниан Юстин, xli. 4 (като Theodotus)
- Simonin, Antoine. Greco-Bactrian and Indo-Greek Kingdoms in Ancient Texts. Ancient History Encyclopedia.