Книга на пророк Иона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Книга на пророк Иона
Pieter Lastman - Jonah and the Whale - Google Art Project.jpg
Автор Йона
Създаден около 400 г. пр. Хр.
Поредица Стар завет
Предходна Книга на пророк Авдий
Следваща Книга на пророк Михей
Книга на пророк Иона в Общомедия

Книга на пророк Иона е книга от Стария завет на Библията, петата от книгите на 12-те малки пророци.

Смята се, че е написана в края на V или началото на IV век пр. Хр.,[1] и описва живота на пророка Иона, живял по времето на цар Йеровоам II (средата на VIII век пр. Хр.). На Иона е възложено от Бог да пророкува падането на град Ниневия, но той се опитва да избегне това задължение, за което е подложен на поредица изпитания.

Книгата е широко популярна в християнския свят, често използвана в детските истории, а също така е преразкана и в Корана. В юдаизма се чете по време на следобеда на Йом Кипур, за да предизвика размисъл за готовността на Бог да прости на онези, които се каят.[2]

За разлика от другите пророци, книгата на Иоана е почти изцяло повествователна, с изключение на поемата в глава 2. Действителното пророчество срещу Ниневия е споменато само при преминаване през повествованието. Както при всеки добър разказ, историята на Йона има място на развитие, герои, сюжет и теми. Книгата също така разчита на литературни средства като иронията.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иона избягва от мисията си
    1. Задачата на Иона и неговото бягство (1:1–3)
    2. Моряците се молят на Бог да избегнат опасността (1:4–6)
    3. Неподчинението на Иона е разкрито (1:7–10)
    4. Наказание на Ион и изкупление (1:11–2:1;2:10)
    5. Неговата молитва за благодарност (2:2–9)
  2. Иона изпълнява неохотно своята мислия
    1. Новата мисия на Иона и неговото подчинение (3:1–4)
    2. Покаяното обръщение към Бог на застрашените ниневити (3:4–9)
    3. Покаянието на ниневитите се приема (3:10–4:4)
    4. Изкупление и порицание на Иона (4:5–11)[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

„Йона пророкува на ниневитите“ (1866) от Гюстав Доре

Иона е централният герой в книгата. Той получава заръка от Бог до отиде до Ниневия и да пророркува нейното падение заради нечестивоста на жителите и. Въпреки заръката Ион се опитва да избяга от съдбата си като отива до Яфо и решава да плава на кораб до Тарсис. По време на плаването се появява яростна буря и моряците осъзнавайки сериозността на ситуацията започват да се каят пред Бог и теглят жребий за да разберат кой е виновен. Жребият посочва Иона, а и самият той признава вината си и казва, че ако го хвърлят в морето бурята ще престане. Моряците първоначално отказват да го направят, но след като всичките им опити да овладеят ситуацията се провалят, те хвърлят Иона зад борда и молят Бог за прошка. В морето Иона се спасява по чудо като е погълнат от огромна риба (кит) и прекарва в стомаха му три дни и три нощи. Докато е в голямата риба, Йона се моли на Бог и се ангажира да благодари и да плати това, което се е заклел. Тогава Бог заповядва на рибата да изхвърли Иона от стомаха си.

Бог отново командва Иона да отиде в Ниневия и да пророкува срещу жителите и. Този път Иона изпълнява заръката, влиза в града и съобщава, че след 40 дни Ниневия ще падне. След като чуват това, жителите вярват на думите му и започват пости. Царят на Ниневия също се облича във вретище и се кае в пепел, моли се за прошка и обявява пост. Бог вижда молбите на ниневитите и прощава на града. Целият град се смирява и всички жители (включително и животните) се каят в пепел и облечени във вретище.

Огорчен от случващото се Иона споменава за бягството си към Тарсис и че знае, че Бог е милостив и е щял да пощади ниневитите. Тогава той напуска града и си прави заслон за да наблюдава от далече дали градът ще бъде унищожен и пощаден. Бог прави така, че до Иона израства голямо растение, което го пази от слънцето и му осигурява сянка. По-късно Бог кара червей да прояде корена на растението и то умира, оставяйки Иона под парещото слънце. Това кара Ион да изнемогва и той моли по-скоро да умре от колкото да живее. Тогава получава следния отговор от Бог:

И рече Бог на Иона: "нима тъй силно се огорчи за растението?" Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
Тогава Господ рече: "тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, - и много добитък?"

([Книга на пророк Иона 4:-11])

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mills, Watson E; Bullard, Roger Aubrey (1990). Mercer Dictionary of the Bible. ISBN 978-0-86554-373-7.
  2. Archived copy. // [1] Архивиран от оригинала на 2008-11-18. Посетен на 2009-08-18. Архив на оригинала от 2008-11-18 в Wayback Machine. United Jewish Communities (UJC), "Jonah's Path and the Message of Yom Kippur."
  3. NIV Bible (Large Print ed.). (2007). London: Hodder & Stoughton Ltd