Яхве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Яхве е българката транслитерация на еврейското יַהְוֶה, което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786-1842) през 19 век.[1]

В еврейският текст на Стария завет, който се нарича Танах, това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от Декалога и традицията да не се споменава напразно името на Бога, евреите от векове насам го назовават или като „хашем“ — буквално означава „името“, или като „адонай“, което значи „господар“, сиреч Бог.

Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Много от юдеите смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на юдейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата "Господ" или "Господар", което е подвеждащо, защото името му не означава "Господ" или "Господар", макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.

Божието име може да се намери: В Псалм 83:18[82:19СИ] "Ревизирано издание на Библията" от 1938 г. той е предаден по следния начин:"За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя." В същата Библия неговото име може да се намери 399 пъти. В други български Библии, името му може да се открие в: Изход 15:3

Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като "Яхое" или "Яхве". На български е прието произношението му "Йехова". Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са "Я" (откъдето идва "халелу-я", което означава "хвалете Я") и "Яхо" или "Яо" или "Яху" или "Яу". Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като "Иша-Я", така и като "Иша-Яхо", на Еремия като "Ирми-Я" или "Ирми-Яхо" и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на Израел "Бенямин Нетан-Яху".

Името е форма на еврейския глагол "хавах", със значение "да стана" и всъщност означава "той причинява да стане". Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява своите намерения. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. "A Dictionary of the Bible", 1863
  2. "The Divine Name That Will Endure Forever"(Божието име, което ще пребъде до века) http://www.watchtower.org/e/na/article_02.htm

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]