Яхве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Яхве е националният бог на Израилското и Юдейското царство през желязната епоха.[1] Неговият точен произход е неизвестен. Яхве е българската транслитерация на еврейското יַהְוֶה, което е вокализация на יהוה, предложена от немския ориенталист и изследовател на Библията Вилхелм Гезений (1786 – 1842) през 19 век.[2]

Име[редактиране | редактиране на кода]

В еврейският текст на Стария завет, който се нарича Танах, това име се среща на около 6800 места, но поради третата заповед от Декалога и традицията да не се споменава напразно името на Бога, евреите от векове насам го назовават или като „хашем“ – буквално означава „името“, или като „адонай“, което значи „господар“, тоест Бог.

Мнозина твърдят, че името не бива да се използва, защото днес не е известно оригиналното му произношение. В писмения староеврейски език не се използвали гласни букви. В библейски времена името Иисус вероятно било произнасяно Йешуа или може би Йехошуа. Въпреки това хората по света днес използват различни форми на името Иисус, като го произнасят така, както е прието на техния език. Много от юдеите смятат, че името на Бога не бива изобщо да се произнася. Това вярване вероятно е резултат от погрешно прилагане на библейския закон, в който се казва: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоят Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.“ (Изход 20:7). Този закон забранява злоупотребата с Божието име. Но не забранява почтетелната употреба на това име. Писателите на юдейските писания били верни на Бога мъже, които спазвали Закона, даден от него на древните израилтяни. И все пак те често използвали Божието име. Те го включвали в много от псалмите, които се пеели от множество Божии поклонници. Яхве Бог дори наредил на служителите си да призовават името му, и онези, които били верни, му се подчинявали. (Йоил 2:32; Деяния 2:21) В преводите на Стария Завет на други езици свещеното четирибуквено име обикновено се замества с думата „Господ“ или „Господар“, което е подвеждащо, защото името му не означава „Господ“ или „Господар“, макар, че има не много на брой (около 50 места, което е нищо в сравнение с 6800) места в еврейския текст, където се нарича и така.

Божието име може да се намери: В Псалм 83:18[82:19СИ] "Ревизирано издание на Библията" от 1938 г. той е предаден по следния начин:"За да познаят, че Ти, Чието име е Йехова, един си Всевишен над цялата земя." В същата Библия неговото име може да се намери 399 пъти.

В други български Библии, името му може да се открие в: Изход 15:3

Точното произношение не е напълно сигурно. Вероятно е да се е произнасяло в древността като „Яхое“ или „Яхве“. На български е прието произношението му „Йехова“. Това име има две съкратени форми освен пълната му форма. Тези две съкратени форми са „Я“ (откъдето идва „халелу-я“, което означава „хвалете Я“) и „Яхо“ или „Яо“ или „Яху“ или „Яу“. Така например името на пророк Исая на еврейски може да се произнася както като „Иша-Я“, така и като „Иша-Яхо“, на Еремия като „Ирми-Я“ или „Ирми-Яхо“ и т.н. в наши дни имаме примера с името на бившия министър-председател на ИзраелБенямин Нетан-Яху“.

Името е форма на еврейския глагол „хавах“, със значение „става“, „случва се“ и всъщност означава „той прави (нещата) да станат“. Следователно името на Бога го идентифицира като Този, който последователно изпълнява своите обещания и неизменно осъществява своите намерения. Само истинският Бог може да носи такова съдържателно име.[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Patrick Miller. A History of Ancient Israel and Judah. Westminster John Knox Press, 1986. ISBN 9780664212629. с. 110.
  2. "A Dictionary of the Bible", 1863
  3. „The Divine Name That Will Endure Forever“ (Божието име, което ще пребъде до века) http://www.watchtower.org/e/na/article_02.htm

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]