Израилско царство

Израилското царство или Израелското царство, също още ѝ Израил (в разлика от съвременен Израел) е една от двете държави-наследници (известно още и като Северното царство) на обединеното под формата на монархия в древността Еврейско царство.

Израилското царство просъществува от около 930 г. пр.н.е. докъм 720 г. пр.н.е., когато царството ведно със съседните Дамаско царство и Тиро-Сидонско царство е завладяно от Асирийската империя, а израилтяните отведени в асирийски плен отвъд Ефрат, като на тяхно място били поселени самаряни.

Най-големите градове на царството са Сихем, Терса и Шомрон, т.е. Самария.

Историците често отнасят до древен Израел, Северното царство, за да го разграничават от Южното царство на Юда - Юдейското царство, което просъществува в древността малко повече време - до завоюването на Йерусалим през 587 г. пр.н.е. от Навуходоносор II, който разграбва Соломоновия храм при което изчезва кивота, срива Йерусалим и отвежда жителите от юг в плен във Вавилон (виж Вавилонски плен).