Ханс Мемлинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Мемлинг
Memling30.jpg
Автопортрет, детайл от олтаря на Дева Мария, ок. 1468, Национальна галерия, Лондон
Роден
Починал
Стил живопис,
Академия фламандска школа
Учители Рогир ван дер Вейден
Направление фламандски примитивисти
Известни творби "Страшния съд","Страсти Господни","Вирсавия"
Повлиян Рогир ван дер Вейден
Повлиял Питер Брьогел Стария
Ханс Мемлинг в Общомедия

Ханс Мемлинг (на немски Hans Memling) е немски художник, работи през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге[1].

Докато е жив, Мемлинг се ползва с широка известност, както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен сред широката публика и подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Шлегел, днес той заема особено място сред фламандските примитивисти, като наследник на Рогир ван дер Вейден и предшественик на Питер Брьогел Стария[2].

Олтар на Св.Йоан, c. 1479, масло върху панел, 173.6 × 173.7 cm (централен панел), 176 × 78.9 cm (each wing), Музей на Мемлинг, Болница св.Йоан, Брюге


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно, Мемлинг учи живопис при Рогир ван дер Вейден[2] в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повтаря в своите произведения композиционите решения на Рогир ван дер Вейден[3].

„Картини от живота на Дева Мария“, 1480

Мемлинг пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 година) и става член на гилдията на Свети Лука. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt. Съхранена е романтична легенда за Мемлинг - войник в армията на херцог Карл Смели Бургундски, ранен при сражението при Нанси (1477). Той получава приют в болницата Св. Йоан в Брюге и от благодарност изписва няколко картини. на действителността съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към воените действия има отношение само като богат гражданин.

През 1480 година дава определена сума пари на Максимилиан I , за неговата борба с краля на Франция. Живее в Синт-Йористрат в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре (ум. 1487) и има трима сина: Ян, Корнелис, Николаса. Умира през 11 август 1494 година[3], погребан в гробището на църквата Св. Гислен.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Страшният съд

Страшният съд[редактиране | редактиране на кода]

Един от ранните му шедьоври е триптиха "Страшния съд" (1466-1473), изпълнен за Якопо Тани - управляващ филиала на банка Медичи в Брюге. Характерните черти на Северната Европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефекти на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. Мемлинг достига, в сцената въвеждене в Рая, върхът в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг въплъщава "най-прекрасният от всички създадени образи на Рая" - според С. Дзуфи. Голям атлас на живописта. Изследователите на творчеството на художника отбелязват сходство на олтаря с композициите по тази тема у Рогир ван дер Вейден и Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така "Страшният съд" попада в Гданск и, въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя така си и остава там[4].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Мемлинг. Страшният съд. Обратна страна лява вратичка.
Мемлинг. Страшният съд. Обратна страна дясна вратичка.

Централната част и вътрешните страни на страничните панели на олтара заемат една голяма сцена, построена строго симетрично. Художникът дава трактовка на темата Страшния съд, използва система от изображения, приета в изобразителното изкуство на Северна Европа и и я съединява с мотиви отбиблейски текстове, в това число и на Апокалипсиса. В централната част от триптиха Мемлинг частично повтаря композицията на „Страшного съд“ на Рогир ван дер Вейден (полиптиха от болницата в Бон). Така, както и у ван дер Вейден, Христос-Съдия възседнал дъгата (тя по Стария Завет — символ на единението между Бога и човека). Вертикалната ос на централната част премина през фигурата на Христа и Архангел Михаил, измерваш теглото на душите. Огненият меч и лилияята, излизащи от устата на Христа символизират справедливостта и милосърдието, неговите крака опират на сфера. Дясната ръка на Христа е вдигната в благославящ жест. Той е заобиколен от 12 апостоли, Дева Мария и Йоан Кръстител, ходатайствщи за хорските души. Над тази група се разполагат ангелыи, които носят знаци на Страстите Христови, долу — ангели, тръбящи в труби за Апокалипсиса.

Страсти Господни[редактиране | редактиране на кода]

"Страсти Господни" (1470—1471) - художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви .


Hans Memling 002.jpg Hans Memling 007.jpg Hans Memling 003.jpg Mittelteil Hans Memling 008.jpg Hans Memling 006.jpg Hans Memling 005.jpg Страсти господни/Полиптих (1491) в Любек

Вирсавия[редактиране | редактиране на кода]

Вирсавия“ (1485-1490) - представлява рядко за това време изображение на голо женско тяло. Мемлинг обкръжава библейската героиня с изписани с любов, предмети от бита от богат бюргерски дом, създавайки картина, пълна с интимен уют.

Вирсавия

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни творби[редактиране | редактиране на кода]

Реликварий на Света Урсула (1489)[редактиране | редактиране на кода]

Мощехранилница на св.Урсула

Едно от известните късни произведения на Мемлинг е реликварий на Света Урсула (1489). Реликварият е от резбовано дърво във вид на капела в готически стил, украсен със сцени от живота на светицата, Той е поръчан от абатисата на женския монастир в Брюге. Композициите на страничните стени на реликвария показват шест епизод от печалната легенда за Урсула, действието се развива на фона на пейзаж. Капакът на реликвария е украсен с миниатюри във форма на тондо, такива ставки се срещат в мозелските реликварии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. Дзери Мемлинг. Страшный суд. — М.: Белый город. — 48 с. — (Сто великих картин). — 5 000) экз. — ISBN 5-7793-0346-0.
  2. М. Герман. Мемлинг. — Л., 1983.
  3. Ян Ван Ейк.Мемлинг.Бош. - поредица Моят музей, изд.Български художник 1975 година,София.
  4. С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. — М.: Омега-пресс, 2008. — С. 41, 51, 108, 130, 318—320. — 384 с. — 3000 экз. — ISBN 978-5-465-01772-5.