Ханс Мемлинг

Ханс Мемлинг Hans Memling
	германски художник
	Автопортрет, детайл от олтара на Дева Мария, ок. 1468, Национална галерия, Лондон
Роден	около 1435 г. Зелигенщат, Курфюрство Майнц
Починал	11 август 1494 г. (59 г.) Брюге, Фландрия
Погребан	Брюге, Белгия
Кариера в изкуството
Учители	Рогир ван дер Вейден
Направление	фламандски примитивисти
Известни творби	„Страшният съд“, „Страсти Господни“, „Вирсавия“
Повлиял	Питер Брьогел Стария
	Ханс Мемлинг в Общомедия

Ханс Мемлинг (на немски: Hans Memling) е немски художник, работил през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге^[1].

Докато е жив, Мемлинг се ползва с широка известност, както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен сред широката публика и подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Шлегел, днес той заема особено място сред фламандските примитивисти, като наследник на Рогир ван дер Вейден и предшественик на Питер Брьогел Стария^[2].

Олтар на Св. Йоан, c. 1479, масло върху панел, 173.6 × 173.7 cm (централен панел), 176 × 78.9 cm (each wing), Музей на Мемлинг, Болница св. Йоан, Брюге

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно Мемлинг учи живопис при Рогир ван дер Вейден^[2] в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повтаря в своите произведения композиционите решения на Рогир ван дер Вейден^[3].

„Картини от живота на Дева Мария“, 1480

Мемлинг пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 година) и става член на гилдията на Свети Лука. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt. Съхранена е романтична легенда за Мемлинг – войник в армията на херцог Карл Смели Бургундски, ранен при сражението при Нанси (1477). Той получава приют в болницата Св. Йоан в Брюге и от благодарност изписва няколко картини. на действителността съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към военните действия има отношение само като богат гражданин.

През 1480 година дава определена сума пари на Максимилиан I , за неговата борба с краля на Франция. Живее в Синт-Йористрат в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре (ум. 1487) и има трима сина: Ян, Корнелис, Николаса. Умира през 11 август 1494 година^[3], погребан в гробището на църквата Св. Гислен.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Страшният съд[редактиране | редактиране на кода]

Страшният съд

Един от ранните му шедьоври е триптиха „Страшния съд“ (1466 – 1473), изпълнен за Якопо Тани – управляващ филиала на банка Медичи в Брюге. Характерните черти на Северната Европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефекти на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. Мемлинг достига, в сцената въвеждене в Рая, върхът в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг въплъщава „най-прекрасният от всички създадени образи на Рая“ – според С. Дзуфи. Голям атлас на живописта. Изследователите на творчеството на художника отбелязват сходство на олтаря с композициите по тази тема у Рогир ван дер Вейден и Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така „Страшният съд“ попада в Гданск и, въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя така си и остава там^[4].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Мемлинг. Страшният съд. Обратна страна лява вратичка.

Мемлинг. Страшният съд. Обратна страна дясна вратичка.

Централната част и вътрешните страни на страничните панели на олтара заемат една голяма сцена, построена строго симетрично. Художникът дава трактовка на темата Страшния съд, използва система от изображения, приета в изобразителното изкуство на Северна Европа и я съединява с мотиви отбиблейски текстове, в това число и на Апокалипсиса. В централната част от триптиха Мемлинг частично повтаря композицията на „Страшного съд“ на Рогир ван дер Вейден (полиптиха от болницата в Бон). Така, както и у ван дер Вейден, Христос-Съдия възседнал дъгата (тя по Стария Завет – символ на единението между Бога и човека). Вертикалната ос на централната част премина през фигурата на Христа и Архангел Михаил, измерваш теглото на душите. Огненият меч и лилияята, излизащи от устата на Христа символизират справедливостта и милосърдието, неговите крака опират на сфера. Дясната ръка на Христа е вдигната в благославящ жест. Той е заобиколен от 12 апостоли, Дева Мария и Йоан Кръстител, ходатайствщи за хорските души. Над тази група се разполагат ангелыи, които носят знаци на Страстите Христови, долу – ангели, тръбящи в труби за Апокалипсиса.

Страстите Христови[редактиране | редактиране на кода]

„Страстите Христови“ (1470 – 1471) – художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви.

Страсти господни/Полиптих (1491) в Любек

Вирсавия[редактиране | редактиране на кода]

„Вирсавия“ (1485 – 1490) – представлява рядко за това време изображение на голо женско тяло. Мемлинг обкръжава библейската героиня с изписани с любов, предмети от бита от богат бюргерски дом, създавайки картина, пълна с интимен уют.

Вирсавия

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

„Томасо Портинари и неговата жена“. Част от диптих. 1470. Oil on canvas. Метрополитън. Ню Йорк, САЩ
„Томасо Портинари и неговата жена“. Част от диптих. 1470. Oil on canvas. Метрополитън. Ню Йорк, САЩ
„Портрет на молещ се мъж“
„Портрет на стара жена“. Масло върху дърво. Лувър, Париж, Франция.
„Портрет на мъж“
„Портрет на мъж с римска монета“ – 1470. Oil on panel. Royal Museum of Fine Arts, Antwerp, Belgium
Ханс Мемлинг. „Портрет на Барбара ван Вленденберг“. Ок. 1480, Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия
Ханс Мемлинг. „Портрет на Уйлям Мореел“. Ок. 1480, Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия

Религиозни творби[редактиране | редактиране на кода]

„Разпъване на кръста“.1491. масло върху дърво. Szepmuveszeti Museum, Будапеща, Унгария
„Снемане от кръста“
„Светото семейство“
Представяне в Храма. c.1463. Масло върху дърво. Национална художествена галерия, Вашингтон, окръг Колумбия, САЩ.
Света Вероника. 1480. Oil on wood. Национална галерия, Вашингтон, DC, USA.
Триптих: Рождество, Поклонението на влъхвите, на представяне в Храма. c.1470s. Масло върху панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания.ляв панел
Триптих: Рождество, Поклонението на влъхвите, на представяне в Храма. c.1470s. Масло върху панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания.централна част
Триптих: Рождество, Поклонението на влъхвите, на представяне в Храма. c.1470s. Масло върху панел. Музей дел Прадо, Мадрид, Испания.десен панел
Почивка при похода към Египет. Триптих. Централен панел.
Мадона с Младенеца, Св. Антоний и абат. 1472
Триптих.1480 Национална галерия. Лондон.
Св. Йоан Евангелист, десен панел от триптих. 1480. Национална галерия. Лондон.
Св. Себастиан
„Мадона с младенеца“
Мадона с младенеца на трон. 1480 – 90. масло върху дърво. Берлин, Германия
Св. Бенедикт. 1487. масло върху панел. Уфици, Флоренция, Италия.
Картини от живота на Дева Мария, 1480 – детайл
Картини от живота на Дева Мария, 1480 – детайл
Картини от живота на Дева Мария, 1480 – детайл
Мадона с младенеца и ангели. c.1480. Oil on wood. Нацианална галерия за изкуства, Вашингтон, DC, USA.
Ляв панел затворено положение
Соломе получава главата на Йоан Кръстител от палача. Св. Йоан Кръстител. Олтар. 1474 – 79 – Ляв панел
Соломе получава главата на Йоан Кръстител от палача. Св. Йоан Кръстител. Олтар. 1474 – 79 – детайл
Мистичният брак на св. Екатерина Сиенска. (Централен панел от олтар св. Йоан). 1474 – 1479. масло върху дърво. Memlingmuseum, Брюге, Белгия.
десен панел затворено положение
Олтар на Св. Йоан, c. 1479, масло върху панел, 173.6 × 173.7 cm (десен панел), 176 × 78.9 cm (each wing), Музей на Мемлинг, Болница св. Йоан, Брюге
Олтар на Св. Йоан, c. 1479, масло върху панел, 173.6 × 173.7 cm (десен панел), 176 × 78.9 cm (each wing), Музей на Мемлинг, Болница св. Йоан, Брюге
Ляв панел – донатор със светец-покровител
Десен панел – донаторки със светица-покровител
Св. Урсула
Натюрморт с кана с цветя. На обратната страна на Портрет на един молещ се човек.1480 – 1485. масло върху дърво. Тисен-Бордемис, Испания.

Реликварий на Света Урсула (1489)[редактиране | редактиране на кода]

Мощехранилница на св. Урсула

Едно от известните късни произведения на Мемлинг е реликварий на Света Урсула (1489). Реликварият е от резбовано дърво във вид на капела в готически стил, украсен със сцени от живота на светицата, Той е поръчан от абатисата на женския монастир в Брюге. Композициите на страничните стени на реликвария показват шест епизод от печалната легенда за Урсула, действието се развива на фона на пейзаж. Капакът на реликвария е украсен с миниатюри във форма на тондо, такива ставки се срещат в мозелските реликварии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. (Сто великих картин). ISBN 5-7793-0346-0.
↑ М. Герман. Мемлинг. Л., 1983.
↑ Ян Ван Ейк. Мемлинг. Бош. Поредица Моят музей, изд. Български художник, София, 1975.
↑ С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008, с. 41, 51, 108, 130, 318 – 320. ISBN 978-5-465-01772-5.

[1] Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. (Сто великих картин). ISBN 5-7793-0346-0.

[2] М. Герман. Мемлинг. Л., 1983.

[3] Ян Ван Ейк. Мемлинг. Бош. Поредица Моят музей, изд. Български художник, София, 1975.

[4] С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008, с. 41, 51, 108, 130, 318 – 320. ISBN 978-5-465-01772-5.

[1]

[2]

[3]

[4]