Ханс Мемлинг
Ханс Мемлинг Hans Memling |
|
---|---|
германски художник | |
![]() Автопортрет, детайл от олтара на Дева Мария, ок. 1468, Национална галерия, Лондон |
|
|
|
Роден |
около 1435 г.
|
Починал | |
Погребан | Брюге, Белгия |
Кариера в изкуството | |
Учители | Рогир ван дер Вейден |
Направление | фламандски примитивисти |
Известни творби | „Страшният съд“, „Страсти Господни“, „Вирсавия“ |
Повлиял | Питер Брьогел Стария |
Ханс Мемлинг в Общомедия |
Ханс Мемлинг (на немски: Hans Memling) е немски художник, работил през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге[1].
Докато е жив, Мемлинг се ползва с широка известност, както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен сред широката публика и подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Шлегел, днес той заема особено място сред фламандските примитивисти, като наследник на Рогир ван дер Вейден и предшественик на Питер Брьогел Стария[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вероятно Мемлинг учи живопис при Рогир ван дер Вейден[2] в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повтаря в своите произведения композиционите решения на Рогир ван дер Вейден[3].

Мемлинг пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 година) и става член на гилдията на Свети Лука. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt. Съхранена е романтична легенда за Мемлинг – войник в армията на херцог Карл Смели Бургундски, ранен при сражението при Нанси (1477). Той получава приют в болницата Св. Йоан в Брюге и от благодарност изписва няколко картини. на действителността съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към военните действия има отношение само като богат гражданин.
През 1480 година дава определена сума пари на Максимилиан I , за неговата борба с краля на Франция. Живее в Синт-Йористрат в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре (ум. 1487) и има трима сина: Ян, Корнелис, Николаса. Умира през 11 август 1494 година, погребан в гробището на църквата Св. Гислен.
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Страшният съд[редактиране | редактиране на кода]
Един от ранните му шедьоври е триптиха „Страшния съд“ (1466 – 1473), изпълнен за Якопо Тани – управляващ филиала на банка Медичи в Брюге. Характерните черти на Северната Европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефекти на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. Мемлинг достига, в сцената въвеждене в Рая, върхът в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг въплъщава „най-прекрасният от всички създадени образи на Рая“ – според С. Дзуфи. Голям атлас на живописта. Изследователите на творчеството на художника отбелязват сходство на олтаря с композициите по тази тема у Рогир ван дер Вейден и Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така „Страшният съд“ попада в Гданск и, въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя така си и остава там[4].
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Централната част и вътрешните страни на страничните панели на олтара заемат една голяма сцена, построена строго симетрично. Художникът дава трактовка на темата Страшния съд, използва система от изображения, приета в изобразителното изкуство на Северна Европа и я съединява с мотиви от библейски текстове, в това число и на Апокалипсиса. В централната част от триптиха Мемлинг частично повтаря композицията на „Страшного съд“ на Рогир ван дер Вейден (полиптиха от болницата в Бон). Така, както и у ван дер Вейден, Христос-Съдия възседнал дъгата (тя по Стария Завет – символ на единението между Бога и човека). Вертикалната ос на централната част премина през фигурата на Христа и Архангел Михаил, измерваш теглото на душите. Огненият меч и лилията, излизащи от устата на Христа символизират справедливостта и милосърдието, неговите крака опират на сфера. Дясната ръка на Христа е вдигната в благославящ жест. Той е заобиколен от 12 апостоли, Дева Мария и Йоан Кръстител, ходатайствщи за хорските души. Над тази група се разполагат ангели, които носят знаци на Страстите Христови, долу – ангели, тръбящи в труби за Апокалипсиса.
Страстите Христови[редактиране | редактиране на кода]
„Страстите Христови“ (1470 – 1471) – художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви.
Страсти господни/Полиптих (1491) в Любек
Вирсавия[редактиране | редактиране на кода]
„Вирсавия“ (1485 – 1490) – представлява рядко за това време изображение на голо женско тяло. Мемлинг обкръжава библейската героиня с изписани с любов, предмети от бита от богат бюргерски дом, създавайки картина, пълна с интимен уют.
Портрети[редактиране | редактиране на кода]
Ханс Мемлинг. „Портрет на Барбара ван Вленденберг“. Ок. 1480, Кралски музеи на изящните изкуства на Белгия
Религиозни творби[редактиране | редактиране на кода]
Реликварий на Света Урсула (1489)[редактиране | редактиране на кода]
Едно от известните късни произведения на Мемлинг е реликварий на Света Урсула (1489). Реликварият е от резбовано дърво във вид на капела в готически стил, украсен със сцени от живота на светицата, Той е поръчан от абатисата на женския монастир в Брюге. Композициите на страничните стени на реликвария показват шест епизод от печалната легенда за Урсула, действието се развива на фона на пейзаж. Капакът на реликвария е украсен с миниатюри във форма на тондо, такива ставки се срещат в мозелските реликварии.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. (Сто великих картин). ISBN 5-7793-0346-0.
- ↑ М. Герман. Мемлинг. Л., 1983.
- ↑ Ян Ван Ейк. Мемлинг. Бош. Поредица Моят музей, изд. Български художник, София, 1975.
- ↑ С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008, с. 41, 51, 108, 130, 318 – 320. ISBN 978-5-465-01772-5.
|