Ханс Мемлинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Мемлинг
Hans Memling
германски художник
Автопортрет, детайл от олтара на Дева Мария, ок. 1468, Национална галерия, Лондон
Автопортрет, детайл от олтара на Дева Мария, ок. 1468, Национална галерия, Лондон

Роден
около 1435 г.
Починал
11 август 1494 г. (59 г.)
ПогребанБрюге, Белгия
Кариера в изкуството
УчителиРогир ван дер Вейден
НаправлениеСтари фламандски майстори
Известни творби„Страшният съд“, „Страсти Господни“, „Вирсавия“
ПовлиялПитер Брьогел Стария
Ханс Мемлинг в Общомедия

Ханс Мемлинг (на немски: Hans Memling; * 1433/35, Зелигенщат, Хесен, Курфюрство Майнц; † 11 август 1494) е фламандски художник от немски произход, работил през по-голямата част от живота си във фламандския град Брюге[1]. Той е един от най-значимите северноренесансови художници във Фландрия. Продължавайки късноготическата живописна традиция, Мемлинг рисува главно произведения на духовна тематика.

Приживе той се ползва с широка известност както в Брюге, така и в Италия, Германия и Англия. След смъртта си е забравен в продължение на няколко века и е преоткрит в началото на 19 век. Популярен е сред широката публика и е подценяван от историците на изкуството. Преоткрит от Фридрих фон Шлегел, днес той заема особено място сред старите фламандски майстори като наследник на Рогир ван дер Вейден и като предшественик на Питер Брьогел Стари[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фамилното име „Мемлинг“ вероятно идва от името на село Мьомлинген близо до Ашафенбург в Бавария. Известно е, че някой си Ханс Мемлинген, вероятно бащата на художника, е починал през 1451 г. в Зелингенщат. Малко се знае за ранните години на Мемлинг. Предполага се, че той е изучавал началото на занаята в Бенедиктинското абатство в Зелигенщат. Смята се, че се е формирал като художник в Кьолн: в творчеството му може да се проследи влиянието на изтънчения Щефан Лохнер.[3]

Около 1459-1460 г. Мемлинг идва в Нидерландия. Вероятно учи живопис при Рогир ван дер Вейден[2] в Брюксел, макар документални свидетелства за това да не са запазени. Несъмнено е влиянието на Рогир ван дер Вейден над художника: Мемлинг често повтаря в своите произведения композиционите му решения[4].

Творецът пристига в Брюге, където получава гражданство (30 януари 1465 г.) и става член на Гилдията на Свети Лука, която обединява скулпторите, художниците и печатарите. В регистъра на гражданите на Брюге е познат като Jan van Mimmelinghe ghebooren Zaleghenstadt (Ян ван Мемлин, родом от Зелингенщат). Съхранена е романтична легенда за него като войник в армията на херцога на Бургундия Шарл Дръзки, ранен при сражението при Нанси (1477). Той е приет в болницата „Св. Йоан“ в Брюге и от благодарност изписва няколко картини. На действителността съответства само фактът, че Мемлинг рисува картини за болницата, а към военните действия има отношение само като богат гражданин.

Олтар на Св. Йоан, ок. 1479, маслени бои върху дърво, 173.6 × 173.7 cm (централен панел), 176 × 78.9 cm (всяко крило), Музей „Мемлинг“ (Болница „Св. Йоан“), Брюге.

През 1480 г. той дава определена парична сума на Максимилиан I за неговата борба с краля на Франция. Живее на Синт-Йористрат, в квартала на живописците. Женен е за Анна Фалкенаре, починала през 1487 г., и има трима сина от нея: Ян, Корнелис и Николас. Умира през 11 август 1494 г. и е погребан в гробището на църквата „Св. Гислен“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Художникът се радва на европейска слава. Клиентите му живеят в Англия, Франция и Италия. Постоянството на стила на неговите творби за дълго време, заедно с липсата на документални свидетелства, създава известни трудности при тяхното хронологично подреждане. Фино проектираните интериори и пейзажните фонове издават влиянието на Мемлинг върху италианската ренесансова живопис.

Полиптих „Страстите Христови“ (1470 - 1471)[редактиране | редактиране на кода]

В полиптихa „Страстите Христови“ художникът прави необичайна трактовка на епизодите на Страстите. Той премества евангелските сцени в градска среда, приличаща на един от градовете на Нидерландия, съчетавайки митологически и реалистически мотиви.

Hans Memling 002.jpg Hans Memling 007.jpg Hans Memling 003.jpg Mittelteil Hans Memling 008.jpg Hans Memling 006.jpg Hans Memling 005.jpg

Полиптих „Страстите Христови“, 1491 г., Любек

Триптих „Джон Дон“ (ок. 1470)[редактиране | редактиране на кода]

Триптих „Джон Дон“: в центъра са Богородица с Младенеца на трона, два ангела, св. Екатерина Александрийска и св. Варвара, и дарителите сър Джон Дон, съпругата му Елизабет и дъщеря му Анна; левият панел представлява св. Йоан Кръстител (с лице, гледащо на заден план, вероятно автопортрет на художника), а десният – св. Йоан Богослов. Както обикновено, страничните панели могат да бъдат затворени и на задната страна те показват двама светци в монохром (гризай): Свети Христофор и Свети Антоний Абат.

В Брюге, където звездата на Петрус Кристус тогава е в упадък, Мемлинг запълва важна празнина, спечелвайки първокласни поръчки[5]. Подкрепен от добре структурирана работилница, той започва изобилното производство на религиозни картини, в които се проявява целият му впечатляващ оперативен капацитет, върху произведения с големи размери и значителна сложност. Той разпръсква остри портрети с тези творби, които скоро му гарантират огромно международно богатство, от ханзенските градове до Италия (включително елитарната Флоренция на Медичите).[5]

Сцени със Страстите Христови, 1470- 71, Галерия Сабауда, Торино

На брака на Шарл Дръзки с принцеса Маргарита Йоркска, дъщеря на Ричард Плантагенет, 3-и херцог на Йорк, отпразнуван в Брюге през 1468 г., присъстват много английски благородници, включително сър Джон Дон от Кидуели, който именно по този повод се запознава с художника, на когото поръчва Триптих „Джон Дон“. Не е известно кога Мемлинг започва да го рисува, нито кога го завършва: датата би трябвало да е около 1470 г.

Това е малък микрокосмос, който отразява много изискана, но вече идеализирана култура[6]. Аналогични съображения важат и за платната Страстите Христови (Галерия Сабауда, Торино) или тези от Мюнхен.

Триптих „Страшният съд“ (Гдански триптих, ок. 1473 г.)[редактиране | редактиране на кода]

Триптих „Страшният съд“, 1466 – 1473 г.

Един от ранните му шедьоври е триптихът „Страшният съд“ или „Олтар на Якопо Тани“ (1466 – 1473), изпълнен за флорентинския банкер Анджело ди Якопо Тани, управляващ филиала на Банката на Медичите в Брюге, и за съпругата му Катерина Танали, чиито имена се идентифицират по фамилните гербове, изрисувани в двата панела.[7]

Характерните черти на Северната европейска живопис на XV век се проявяват в тази монументална композиция: внимание към детайлите, ефектите на светлината, постигнати благодарение на работата му с маслени бои, реализъм. Показвайки низвергнатите грешници в Ада, Мемлинг избягва грубия натурализъм в изображението на техните мъчения. Забележителен портретист, той се съсредоточава в предаването на чувството на обреченост, ужас, болка в чертите на лицата от персонажите. В сцената на Въведението в Рая Мемлинг достига върха в майсторството си. От всички художници, които се обръщат към темата за Страшния съд, Мемлинг, според С. Дзуфи, въплъщава „най-прекрасния от всички създадени образи на Рая“. Изследователите на творчеството му отбелязват сходство на олтара с композициите на тази тема у Рогир ван дер Вейден и Щефан Лохнер. Картината е изпратена към Флоренция по море и още в Балтийско море става плячка на пирата Паул Бенек. Така тя попада в Гданск и въпреки опитити за връщане на картината, предприети от Лоренцо Медичи, тя остава там[8].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Страшният съд: Обратна страна лява вратичка.
Страшният съд: Обратна страна дясна вратичка.

Централната част и вътрешните страни на страничните панели на олтара заемат една голяма сцена, построена строго симетрично. Художникът дава трактовка на темата „Страшния съд“, използва система от изображения, приета в изобразителното изкуство на Северна Европа и я съединява с мотиви от библейски текстове, в това число и на Апокалипсиса. В централната част от триптиха Мемлинг частично повтаря композицията на полиптиха „Страшния съд“ на Рогир ван дер Вейден (в Болницата в Бон). Така, както и у Ван дер Вейден, Христос-Съдия е възседнал дъгата (според Стария Завет тя е символ на единението между Бога и човека). Вертикалната ос на централната част премина през фигурата на Христа и Архангел Михаил, измерваш теглото на душите. Огненият меч и лилията, излизащи от устата на Христос, символизират справедливостта и милосърдието, а неговите крака опират на сфера. Дясната му ръка е вдигната в благославящ жест. Той е заобиколен от 12-те апостоли, Дева Мария и Йоан Кръстител, ходатайствщи за хорските души. Над тази група се разполагат ангелите, които носят знаците на Страстите Христови, а долу – ангелите, тръбящи за Апокалипсиса.

В долната част на композицията доминира фигурата на Архангел Михаил в рицарски доспехи. С помощта на везни той разделя блажените и прокълнатите, с жезъла си стъпква душите на обречените. Мемлинг придава чертите на банкера Томазо Портинари на мъжа, изобразен от лявата страна на везните, а портретът е добавен след завършване на картината. Появата на образа на Портинари се обяснява по различни начини: може би клиентът Тани е поискал художника да го изпише, в желанието си да угоди на наследника си в клона на Банката на Медичите в Брюге, или пък Портинари е платил за създаването на триптиха или дори го е купил.[9] В нозете на Архангел Михаил мъртвите, завити в плащаници, излизат от гробовете си за последния съд. Пейзажът в централната част на триптиха - заплашителни облаци над безплодната голота, подчертава приближаването на последната катастрофа, която носи края на света.

Други творби от 70-те години[редактиране | редактиране на кода]

Потрет на каноника Жил Жойе, 1472

Както Мадоната с Младенеца, свети Антоний и поклонник (сега в Националната галерия на Канада в Отава), така и Портретът на Жил Жойе (Художествен институт „Кларк“ в Уилямстаун (Масачузетс)) са датирани от самия художник към 1472 г. На гърба на последната творба е името на изобразения персонаж – каноник на църквата „Сан Донациано“ в Брюге и музикант от музикалната капела на бургундския двор.

От 1473 г. Мемлинг е регистриран в Братството на Дева Мария на снега[10], към което принадлежат видните личности на Брюге и самият херцог Шарл Дръзки.

Малката картина върху дърво Богородица, показваща Скръбния Христос (днес в Мелбърн) датира от 1475 г.. На нея Исус, макар и свален от кръста, не е представен като мъртъв, а по-скоро като страдащ. На заден план са изрисувани всички знаци на Страстта, от колоната с пръчките до ръцете в различните жестове на побой и подигравки, от фигурите на първосвещениците до тези на Ирод и Пилат, от кръста до главата на обесения Юда.

Триптих „Мистичният брак на света Екатерина Александрийска“ (1479)[редактиране | редактиране на кода]

Триптихът (днес в Музей „Мемлинг“ в Брюге) е отправна точка за грандиозното богатство на детайлите и по-голямата взаимовръзка между героите. Той е поръчан от двамата монаси и две монахини, които ръководят болницата „Свети Йоан“ в Брюге (сега Музей „Мемлинг“) през 1475 г. и е подписан и датиран от 1479 г. Централният панел предлага отново композицията на Триптих „Дон“ с няколко вариации.

Изтънчената и меланхолична елегантност на фигурите сега кристализира далеч от катаклизмите, засегнали Фландрия по това време: картината на Мемлинг, без съществени вариации през годините, символизира сезона, който изважда град Брюге от новините.[11]

Други религиозни творби[редактиране | редактиране на кода]

Пълна зрялост[редактиране | редактиране на кода]

Диптих на Мартин ван Ниуенхофе (1487)

Други творби на майстора се съхраняват в Музей „Мемлинг“ в Брюге:

  • Диптих на Мартин ван Ниуенхофе (1487)
  • шедьовъра на художника Мощехранителница на Света Урсула
  • Портрет на жена, погрешно идентифициран от традицията с Персийската Сибила, датиран от 1480 г.
  • Триптих Floreins, датиран от 1479 г., чийто централен панел представлява Поклонението на влъхвите. Поръчан от канцлера на Брюге и професор от Болницата на Св. Йоан Ян Флорейнс;
  • Триптих на Рейнс, датиран около 1480 г., поръчан от Адриан Рейнс, светски брат на болницата, чийто централен панел представлява Оплакване на Христос, което Мемлинг повтаря с няколко вариации още два пъти, единият от които се съхранява в Галерия „Дория Памфили“ в Рим .
  • След това името на Мемлинг се появява в списък на подривниците, съставен от Максимилиан I от Австрия през 1480 г.: през 1477 г., след неговата симулирана смърт и смъртта на Шарл Дръзки, Мемлинг е нает да построи олтар в Параклиса в Брюге. Творбата, посветена на Седемте мъки на Мария, е един от неговите шедьоври.

Работата на Мемлинг, деликатна по цвят и характеризираща се с форми на изключителна грация, скоро е забелязана и в Италия от меценати като кардиналите Доменико Гримани и Пиетро Бембо във Венеция, както и Медичите от Флоренция.

Мощехранителница на Света Урсула (1489)[редактиране | редактиране на кода]

Мощехранилницата на св. Урсула

Едно от известните късни произведения на Мемлинг е Реликварият на Света Урсула (1489). Днес се съхранява се в Капитулната зала на Музей „Мемглинг“ ( „Болницата на Св. Йоан“ (Oud Sint-Janshospitalal) в Брюге.

Тя е от резбовано дърво във вид на капела в готически стил, украсен със сцени от живота на светицата. Поръчана е от игуменката на женския монастир в Брюге. Композициите на страничните стени на мощехранителницата показват шест епизод от печалната легенда за Урсула, а действието се развива на фона на пейзаж. Капакът ѝ е украсен с миниатюри във форма на тондо, такива ставки се срещат в мозелските реликварии.

Творбата се характеризира с внимание към детайла, деликатност на фигурите, разнообразие на пейзажа отзад, деликатност в изобразяването на драперия и плат. Това внимание ще бъде равностойно само на Свети Христофор със светците от 1484 г. и отчасти на Разпятието от 1491 г. в централния панел на известния Полиптих на Страстите, изпълнен за Катедралата в Любек и днес в Museumsquartier St. Аnnen.

Късен етап[редактиране | редактиране на кода]

В разгара на отслабването на Фландрия, в сравнение с предишния, брилянтен търговски и художествен сезон, Мемлинг се спира на кристализиран стил, съставен от успокояващи фигури, външни за драматичните акценти и винаги подредени в симетрична и подредена среда. В последния сезон на дейността на художника, от края на 80-те години до смъртта му през 1494 г., той преработва елементите на великата местна традиция, създавайки хармоничен и премерен език[12]

Регистрите от онова време свидетелстват за присъствието на двама чираци със същото фамилно име като Мемлинг, но тяхната самоличност и работата им остават неизвестни, както и обстоятелствата около смъртта на художника, който е оставил значително наследство.

Вирсавия (1485 – 1490) [редактиране | редактиране на кода]

Вирсавия

Картината представлява рядко за това време изображение на голо женско тяло. Мемлинг обкръжава библейската героиня Вирсавия – майка на цар Соломон, с изписани с любов предмети от бита от богат бюргерски дом, създавайки картина, пълна с интимен уют.

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

Ханс Мемлинг е един от първите в Северна Европа, който изобразява хора на фона на пейзаж.[13] На неговата четка принадлежат добре познатите изображения на жителите на Брюге, които някога са били части на диптих, където дарителят е изобразен в момента на молитвен призив към Мадоната. Художникът успява да придаде на човешките черти мекота и нежност, а видът на композицията, при която изобразеното лице е поставено гърди до гърди в три четвърти извивка на фона на пейзажа, за дълго време се превръща в модел, следван от италиански и нидерландски художници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. (Сто великих картин). ISBN 5-7793-0346-0.
  2. М. Герман. Мемлинг. Л., 1983.
  3. С. Дзуффи. Большой атлас живописи. М.: ОЛМА-ПРЕСС, 2002
  4. Ян Ван Ейк. Мемлинг. Бош. Поредица Моят музей, изд. Български художник, София, 1975.
  5. а б Zuffi 2004, cit., с. 318.
  6. Zuffi 2004, cit., pag. 318.
  7. A. Warburg, Sitzungsberichte der Kunstgeschichtlichen Gesellschaft, Berlin 1891
  8. С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008, с. 41, 51, 108, 130, 318 – 320. ISBN 978-5-465-01772-5.
  9. Ф. Дзери. Мемлинг. Страшный суд. М.: Белый город. с. 10.
  10. A. Schouteet, Revue belge d'archéologie et d'histoire de l'art, 1955
  11. Zuffi 2007, cit., pag. 160
  12. Zuffi 2004, cit., pag. 318.
  13. С. Дзуффи. Возрождение. XV век. Кватроченто. М.: Омега-пресс, 2008. с.. 51
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мемлинг, Ганс“ и страницата „Hans Memling“ в Уикипедия на руски и италиански език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.