Пилат Понтийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ecce Homo (Ето, Човекът!). В картината на Антонио Чизери Пилат Понтийски показва на жителите на Йерусалим, Исус

Пилат Понтийски (на латински: Pontius Pilatus, на гръцки: Πόντιος Πιλάτος) е прокуратор на римската провинция Юдея (26-36 г.), по време на управлението на император Тиберий.[1]

Според Новия Завет и едно кратко споменаване извън контекст в Юдейската война от Йосиф Флавий, за което се смята че е вмъкнато от по-късни християнски преписвачи, Пилат Понтийски, опасявайки се от бунт, не посмява да отмени смъртната присъда от Синедриона на Исус Христос, след което по ритуален еврейски обичай публично си умива ръцете, за да покаже, че не е виновен за убийството на невинно осъден на смърт чрез разпятие човек.

В Евангелието на Матей съпругата на Пилат сънува пророчески сън и изпраща съобщение до мъжа си да не убива праведника,[2] Пилат си измива ръцете, за да покаже, че не той е отговорен за смъртната присъда на Исус.[3] Евангелието на Марк представя решението на Пилат да осъди на смърт Исус като подчиняване на волята на народа.[4] В Евангелието на Йоан и Евангелието на Лука Пилат заявява: „Аз не намирам никаква вина в Него [Исус]“.[5][6]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на „жестокия и коварен Пилат“ според фарисеите се характеризира с насилие и жестокост. Според тях данъчният и политически гнет, провокационните му действия, които оскърбяват религиозните вярвания и обичаи на юдеите, водят до масово народно недоволство, прераснало 30 години по-късно в бунт, безпощадно потушен от римляните. Според думите на философа Филон Александрийски, живял през 1 век, Пилат е отговорен за безчислените жестокости и убийства, извършени без съд.[7]

Пилат Понтийски в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Пилат Понтийски е художествен герой в култовия романМайстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков.

Едно от съвременните превъплъщения в киното в образа на Пилат Понтийски е на Христо Наумов Шопов във филмаСтрастите Христови“ на Мел Гибсън.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Britannica Online: Pontius Pilate. // Britannica.com. Посетен на 21 March 2012.
  2. Матей 27:19.
  3. Матей 27:24.
  4. Марк 15:15.
  5. Марк 19:38.
  6. Лука 23:04.
  7. Philo, On The Embassy of Gauis, Book XXXVIII, 299–305.
  8. „Страстите Христови“ на Мел Гибсън в IMDb.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]