Исус на съд пред Синедриона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Съдът на Синедриона - осъден на смърт! (картина от Николай Ге (1892))

Според каноничните евангелия, Исус е изправен на съд пред Санхедрина към върховния еврейски орган Синедрина след издаването му от Юда Искариотски.

Според синоптичните евангелия предателството става в Гетсиманската градина, посредством целувката на Юда.

Еврейският Голям Синедрин се е състоял от 71 "начетени мъдреци" под контрола на фарисеите. Процесът срещу Исус е ръководен от първосвещеника по него време наси Йосиф Кайафа.

Законност и легитимност[редактиране | edit source]

Еврейският върховен орган (съд) по него време очевидно е бил законен орган за самоуправление на еврейския народ в рамките на Римската империя. Юдея е римска провинция от 6 г. под управлението на прокуратор.

Самият орган като институция по всяка вероятност е привнесен в Юдея под влияние на елинизма след завоюването на Ориента от Александър Македонски. Самото име Синедрин или Синедрион е с древногръцки или по-точно древномакедонски произход и е известно за историята за първи път точно отпреди "развръзването на Гордиевия възел" за обозначение на Коринтския съюз (за война с Персия) за формирането на който било свикано общо събрание в Коринт, обозначено с термина Синедрион. До въстанието на Макавеите срещу Селевкидите за легитимни еврейски институции били считани Царската институция (от потомците-членове на Соломоновата династия) и Първосвещеническата институция. Светската и духовна власт при древните евреи се упражнявали от тези две институции. Жреческата първосвещеническа институция се предавала по наследство за представителите на Содоковия род, а последния еврейски цар от давидовото коляно бил Зоровавел. Първосвещеничеството на Содоковия род продължило доста по-дълго от управлението на Давидовия царски род - до 170 г. пр.н.е. (вероятно наименованието садукеи произлиза от династията първосвещеници от рода на Содок).[1] Въстанието на Чуковете, освен че бележи края на т.нар. Библейско време, но и с оглед на последващото развитие на събитията премахва и последните останки на легитимност в очите на евреите към съществуващите у тях самоуправляващи се институции от древността. Крещящ пример в това отношение е факта, че въпреки забраната на Тората за алтернативни храмове, последният легитимен първожрец и член на Содоковия род Ониас построил свой алтрнативен храм в Леонтополис, Египет.[2]

Властващата фарисейщина[редактиране | edit source]

От победата на Чуковете насетне постепенно и последните остатъци на легитимно еврейско самоуправление в Юдея били затрити (в очите на обикновените еврейски земеделци принасящи лептата си за Втория храм). По време на управлението на царица Александра Саломе фарисеите окончателно овладели Синедриона. Насетне (по свидетелствата на големия познавач на народопсихологията и историята на своя народ Йосиф Флавий - също фарисей) в Юдея се оформят четири секти - садукеите (с ограничено влияние и поради сътрудничеството си с римляните), фарисеите, есеите (неучастващи в обществения живот) и зилотите с крайните убийци сикариите. Очевидно, единствената реално упражняваща и контролираща властта в Юдея секта от времето на Александра Саломе насетне до процеса срещу Исус и разрушаването на Храма (70), е тази на фарисеите, като онези дръзнали да се отклонят от предписанията ставали жертва на сикариите.

След опожаряването и разрушаването на Храма, единствените еврейски секти които оцеляват са тези на фарисеите и юдео-християните. Фарисеите формират през средновековието Халахата и Юдаизма, като религия, посредством Мишна, Ерусалимския и Вавилонския талмуд (1 - 7 век).

Процесът срещу Исус[редактиране | edit source]

След издаването на Исус от Юда, Синедрионът се събрал на спешно среднощно заседание. Процесът срещу Исус е среднощен и чрезвичаен като сесия. Нарушена е и процедурата, понеже съгласно правилата, съдът не е могъл да издава присъда в деня на процеса, но той я издал. Трябвало е според правилата да изслуша доказателствата в един ден, и да гласува на следващия в пълен състав. За осъдителна присъда се изисквало мнозинство от поне два гласа, т.е. минимум 37 гласа, но ако всички съдии гласуват за такава присъда, обвиняемият бивал освобождаван. Еврейските съдилища не се свиквали и по време на празник или в съботата, което говори за необичайния и незаконен характер на процеса срещу Исус. Явно случилото се, било продукт не на необичайна и необикновена ревност или завист, а на осъзната чрезвичайна опасност за фарисейската власт и контрол върху Храма.[3]

Обичайните заподозрени[редактиране | edit source]

В хода на християно-еврейския диалог и помирение по религиозните въпроси, особено след Втората световна война, се избягват обвиненията за Христовата смърт към евреите (т.нар. богоубийство).

Равинската традиция традиционно прехвърля вината за случилото се върху Пилат Понтийски ("жестокия и коварен Пилат" според Филон Александрийски) и римляните, като от еврейска страна вината се прехвърля към Йосиф Кайафа, който бил "прочут лакей на римляните", но трите синоптични евангелия предават (без това на Йоан, но то намеква косвено за състоялия се процес в множествено число, а не за едноличното му осъждане от Кайафа), че именно Синедриона го осъжда (при това незаконно) на смърт. Най-категоричен е Матей:

А когато се съмна, всички първосвещеници и стареи народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият

(Мат. 27:1)

Историческите данни също говорят в подкрепа на Кайафа, понеже той е свален от длъжност едновременно с Пилат от Луций Вителий, който е баща на император Вителий (убит от разгневената тълпа с камъни на Римския форум като узурпатор), който е главния съперник на бащата на завоевателя на Йерусалим - Тит (виж годината на четиримата императори).

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 95. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 93. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 196-208. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.