Майстора и Маргарита
Майстора и Маргарита | |
---|---|
Мастер и Маргарита | |
![]() „Прощание с Москвой“. Илюстрация към романа „Майстора и Маргарита“, 1995 г. |
|
Автор | Михаил Булгаков |
Първо издание |
1967 г. СССР |
Оригинален език | руски език |
Жанр | магически реализъм, фантастика, сатира |
Вид | роман |
Майстора и Маргарита в Общомедия |
„Майстора и Маргарита“ (на руски: „Мастер и Маргарита“) е роман от Михаил Булгаков (1891-1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 г.
Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20 век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).
Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романа до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа.
По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон[1] [2] [3], книгата на Михаил Орлов „История сношений человека с дьяволом“ (1904 г.) и книгата на писателя Александър Амфитеатров (1862—1938) „Дьявол в быте, легенде и в литературе Средних веков“ (1911 г.).
Съдържание
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Иисус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Иисус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии.
Редакции[редактиране | редактиране на кода]
Първа редакция[редактиране | редактиране на кода]
Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола...“.
Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият Майстор, а Воланд се сдобива с буйната си свита.
Втора редакция[редактиране | редактиране на кода]
Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „Сатана“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“.
Трета редакция[редактиране | редактиране на кода]
Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява добре познатото сега заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя.
История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]
Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А.З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на „Зойкина квартира“ и „Пурпурният остров“.
Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на „Майстора и Маргарита“. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.
Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V-ти том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.
Романът е издаван в България многократно. Преводът на български език е на ст.н. с. д-р Лиляна Минкова.
Герои на романа[редактиране | редактиране на кода]
От МАССОЛИТ[редактиране | редактиране на кода]
- Михаил Александрович Берлиоз[4] – председател на МАССОЛИТ, приятел на Бездомни, обезглавен от трамвай.
- Иван Николаевич Понирьов (с псевдоним Бездомни) – поет, член на МАССОЛИТ, вкаран в лудница.
От управата на театър „Вариете“[редактиране | редактиране на кода]
- Степан (Стьопа) Богданович Лиходеев – директор на театъра, изпратен в Ялта от Азазело.
- Григорий Данилович Римски – финасов директор на театъра
- Иван Савелиевич Варенуха – администратор на театъра, превърнат във вампир.
Служители на „Вариете“[редактиране | редактиране на кода]
- Жорж Бенгалски – досадно конферасие, вкаран в лудница, защото по време на сеанса на Воланд, Бегемот му изтръгва главата и му нанася трайна умствена травма.
От свитата на Воланд[редактиране | редактиране на кода]
- Воланд - „чуждестранен професор“ по черна магия, всъщност самият Сатана, пристигнал в Москва, за да види как му се отразява съветският строй.
- Бегемот - огромен черен котарак, стоящ на 2 крака и можещ да говори, обича шах, водка и пистолети.
- Коровиев – асистент на Воланд.
- Азазело (с прототип демонът Азазел) - кривоглед, мускулест, червенокос, ниския ръст, изпратил Лиходеев в Ялта.
- Хела – прислужничка на Воланд, вещица и вампир.
- Абадона - ангелът на смъртта.
От романа на Майстора[редактиране | редактиране на кода]
- Пилат Понтийски - прокуратор на Юдея.
- Йешуа Ха-Ноцри - чудотворец (с прототип Иисус Христос).
- Матей Леви – бивш бирник, последовател на Йешуа (с прототип апостол Матей).
- Юда от Кириот – предател, убит по заповед на Пилат Понтийски.
Други герои[редактиране | редактиране на кода]
- Майстора – писател, вкаран в лудница заради своя роман за Пилат Понтийски.
- Маргарита (Маргарита Николаевна) – любовница на Майстора, домакиня на бала на Воланд.
- Наташа – прислужница на Маргарита, превърната във вещица.
- Никанор Иванович Босой – домоуправител на дома на улица „Садовая“ №302Б, арестуван от финансовата полиция след сигнал на Коровиев за злоупотреба с долари, подхвърлени от самия него.
Екранизации[редактиране | редактиране на кода]
- „Майстора и Маргарита“ (филм, 1972)
- „Пилат и другите“ (1972)
- „Майстора и Маргарита“ (филм, 1989)
- „Майстора и Маргарита“ (филм, 1994) – реж. Юрий Кара
- „Майстора и Маргарита“ (Унгария, 2005)
- „Майстора и Маргарита“ (телевизионен сериал, 2005 г.) — реж. Владимир Бортко
- Известният композитор Андрю Лойд Уебър (Andrew Lloyd Webber) през 2006 г. съобщава, че смята да напише опера по романа.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Издания на български
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, Избрани романи, №7, 1968, 363 с.
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, 1981, 404 с.
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Профиздат, 1989, 456 с.
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Интерпринт, 1990, 453 с.
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Абагар, 1996, 440 с.
- Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Фама, 2006, 430 с.
- Майстора и Маргарита. Преводач: Татяна Балова. Консултант: Сергей Голодов. Дамян Яков, 2012, 496 с.[5]
- За романа
- Соколов Б. В. Булгаковская энциклопедия. – Локид, Миф; 2000. ISBN 5-320-00385-4.
- Алфред Барков, Романът на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“: алтернативен прочит
- Яков Кумок (Москва), Трудната съдба на „Майстора и Маргарита“, „Вестник“ №25 (258), 5 декември 2000
- Георгий МЕЛИКЯНЦ Страсти по „Майстора“ За историята на публикацията на романа Михаил Булгаков. // Архивиран от оригинала на 4 август 2012.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((ru)) „Вельзевул“ - Руско онлайн издание на енциклопедията.
- ↑ ((ru)) „Демонология классическая“ - Руско онлайн издание на енциклопедията.
- ↑ ((ru)) „Чародейство“ - Руско онлайн издание на енциклопедията.
- ↑ Имената тук и по-долу са дадени според второто преработено издание на ДИ „Народна култура“, 1981 г.
- ↑ „Майстора и Маргарита“ в сайта на издателство „Дамян Яков“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Майстора и Маргарита
- „Майстора и Маргарита“ на сайта
„Моята библиотека“
- ((ru)) Masterandmargarita.eu, сайт, създаден от Jan Vanhellemont
- ((ru)) Булгаковска енциклопедия. По материали от книгата на Б. Соколов „Булгаковская энциклопедия“
|