Майстора и Маргарита

Майстора и Маргарита
	Мастер и Маргарита
	„Прощание с Москвой“. Илюстрация към романа „Майстора и Маргарита“, 1995 г.
Автор	Михаил Булгаков
Създаване	1928 г.; СССР
Първо издание	1967 г.; СССР
Оригинален език	руски език
Жанр	магически реализъм, фантастика, сатира
Вид	роман
Начало	„Однажды весною, в час небывало жаркого заката, в Москве, на Патриарших прудах, появились два гражданина.“
Край	„Ни безносый убийца Гестаса, ни жестокий пятый прокуратор Иудеи всадник Понтийский Пилат“
	Майстора и Маргарита в Общомедия

„Майстора и Маргарита“ (на руски: „Мастер и Маргарита“) е роман от Михаил Булгаков (1891 – 1940), издаден изцяло за пръв път през 1967 г.

Действието се развива около посещение на Дявола в Москва през 20-те години на 20. век. Много критици смятат книгата за един от най-значимите руски романи. По сюжета му са направени множество театрални постановки и няколко филма (в Югославия, Полша, Швеция и Русия).

Романът е публикуван цели 26 години след смъртта на автора. Първото му издание е от 1966 г. и е в съкратен вариант за списание. За да достигне романът до читателя, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа на романа.

По съхранилите се в архива на писателя многобройни бележки за книгата става ясно, че източник за сведения по темата демонология за Булгаков са били статиите в Енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон,^[1]^[2]^[3] книгата на Михаил Орлов „История сношений человека с дьяволом“ (1904 г.) и книгата на писателя Александър Амфитеатров (1862 – 1938) „Дьявол в быте, легенде и в литературе Средних веков“ (1911 г.).

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1920-те години, а второто е авторски поглед към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Иисус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Иисус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии.

Редакции[редактиране | редактиране на кода]

Първа редакция[редактиране | редактиране на кода]

Началото на работата си над „Майстора и Маргарита“ Булгаков в различни свои ръкописи датира ту към 1928 г., ту към 1929 г. В първата си редакция романът имал различни варианти на името: „Черният маг“, „Копитото на инженера“, „Жонгльор с копита“, „Синът на В.“, „Гастрол“. Първата редакция на „Майстора и Маргарита“ била унищожена от автора на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. За това Булгаков пише в писмо до правителството: „И лично аз, със собствените си ръце, хвърлих в печката черновата на романа за дявола...“.

Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. В първите чернови на романа в него вече фигурират Маргарита и нейният тогава все още безименен спътник – бъдещият Майстор, а Воланд се сдобива с буйната си свита.

Втора редакция[редактиране | редактиране на кода]

Втората редакция, писана до 1936 г., има подзаглавие „Фантастичен роман“ и варианти на името: „Великият канцлер“, „Сатана“, „Ето ме и мен“, „Черният маг“, „Копито-консултанта“.

Трета редакция[редактиране | редактиране на кода]

Третата редакция, започната през втората половина на 1936 г., първоначално се нарича „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява познатото заглавие „Майстора и Маргарита“. През май – юни 1938 г. пълният текст на романа е отпечатан за първи път. Авторската редакция продължава почти до самата смърт на писателя.

История на публикуването[редактиране | редактиране на кода]

Преди смъртта си авторът чете отделни откъси пред близки приятели в дома си. Значително по-късно, когато филологът А. З. Вулис пише своя труд за съветските сатирици, се сеща за позабравения автор на „Зойкината квартира“ и „Пурпурният остров“.

Вулис разбира, че е жива вдовицата на писателя и установява връзка с нея. След първоначалния период на недоверие Елена Шиловская му дава да прочете ръкописа на „Майстора и Маргарита“. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва тръгват слухове за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. (тираж 150 хил. екземпляра). В него има 2 предисловия: на Константин Симонов и на Вулис.

Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в V том на събраните съчинения, излезли през 1990 г.

Романът е издаван в България многократно. Преводът на български език е на ст.н.с. д-р Лиляна Минкова.

Герои на романа[редактиране | редактиране на кода]

От МАССОЛИТ[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Александрович Берлиоз^[4] – председател на МАССОЛИТ, приятел на Бездомни, обезглавен от трамвай
Иван Николаевич Понирьов (с псевдоним Бездомни) – поет, член на МАССОЛИТ, вкаран в лудница

От управата на театър „Вариете“[редактиране | редактиране на кода]

Степан (Стьопа) Богданович Лиходеев – директор на театъра, изпратен в Ялта от Азазело
Григорий Данилович Римски – финансов директор на театъра
Иван Савелиевич Варенуха – администратор на театъра, превърнат във вампир

Служители на „Вариете“[редактиране | редактиране на кода]

Жорж Бенгалски – досадно конферансие, вкаран в лудница, защото по време на сеанса на Воланд, котаракът Бегемот му изтръгва главата и му нанася трайна умствена травма

От свитата на Воланд[редактиране | редактиране на кода]

Професор Воланд по време на сеанс по черна магия в Театър „Вариете“, Северодвински театър, 2010 г.

Воланд – „чуждестранен професор“ по черна магия, всъщност самият Сатана, пристигнал в Москва, за да види как му се отразява съветският строй
Бегемот – огромен черен котарак, стоящ на 2 крака и можещ да говори, обича шах, водка и пистолети
Коровиев – асистент на Воланд
Азазело (с прототип демона Азазел) – кривоглед, мускулест, червенокос, нисък на ръст, изпратил Лиходеев в Ялта
Хела – прислужничка на Воланд, вещица и вампир (прототип е Хел – демонът владетел на подземното царство в скандинавската митология)
Абадона – ангелът на смъртта

От романа на Майстора[редактиране | редактиране на кода]

Пилат Понтийски – прокуратор на Юдея
Йешуа Ха-Ноцри – чудотворец (с прототип Иисус Христос)
Матей Леви – бивш бирник, последовател на Йешуа (с прототип апостол Матей)
Юда от Кириот – предател, убит по заповед на Пилат Понтийски

Други герои[редактиране | редактиране на кода]

Майстора – писател, вкаран в лудница заради своя роман за Пилат Понтийски
Маргарита (Маргарита Николаевна) – любовница на Майстора, домакиня на бала на Воланд
Наташа – прислужница на Маргарита, превърната във вещица
Никанор Иванович Босой – домоуправител на дома на улица „Садовая“ №302Б, арестуван от финансовата полиция след сигнал на Коровиев за злоупотреба с долари, подхвърлени от самия него

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

„Майстора и Маргарита“ (филм, 1972)
„Пилат и другите“ (1972)
„Майстора и Маргарита“ (филм, 1989)
„Майстора и Маргарита“ (филм, 1994) – реж. Юрий Кара
„Майстора и Маргарита“ (Унгария, 2005)
„Майстора и Маргарита“ (телевизионен сериал, 2005 г.) – реж. Владимир Бортко
Известният композитор Андрю Лойд Уебър (Andrew Lloyd Webber) през 2006 г. съобщава, че смята да напише опера по романа.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издания на български

Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, Избрани романи, №7, 1968, 363 с.
Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Народна култура, 1981, 404 с.
Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Профиздат, 1989, 456 с.
Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Интерпринт, 1990, 453 с.
Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Абагар, 1996, 440 с.
Майсторът и Маргарита. Превод от руски Лиляна Минкова. Фама, 2006, 430 с.
Майстора и Маргарита. Преводач: Татяна Балова. Консултант: Сергей Голодов. Дамян Яков, 2012, 496 с.^[5]