Рогир ван дер Вейден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рогир ван дер Вейден
Rogier Lamp.jpg
Портрет на Ван дер Вейден от Корнелис Корт (1572 г.)
Роден
1399 г.
Починал
Брюксел, Брабант, Бургундска Нидерландия
Стил Северен ренесанс
Учители Робер Кампен
Известни творби Снемане от кръста
Повлиял Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер
Рогир ван дер Вейден в Общомедия

Рогир ван дер Вейден (на нидерландски: Rogier van der Weyden; на френски: Rogier da la Pasture) е фламандски художник, живял през първата половина на 15 век. Считан за един от тримата велики Фламандски художници.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рогир ван дер Вейден, Портрет на дама, 1460 г.

Роден е в град Турне, Фландрия, в семейството на Анри дьо ла Пастюр и Анес дьо Ватрело. В периода 1427 - 1432 г. се обучава при Робер Кампен. През 1436 г. е назначен за пожизнен художник на град Брюксел.[1]

Съхранените творби на Ван дер Вейден представляват предимно религиозни триптихи, олтарни картини, както и възложени на него единични и диптихови портрети. Световно признат и успешен още приживе, неговите творби се продават предимно в Италия и Испания. В края на XV век дори успява да засенчи по популярност Ян ван Ейк. Славата му продължава по-малко от две столетия, когато е почти забравен.

За него започва да се говори отново след 18 век, като един от тримата велики Фламандски художници (Vlaamse Primitieven), наред с Ван Ейк и учителя си Робер Кампен.

Брюкселски години[редактиране | редактиране на кода]

Рогир ван дер Вейден, Снемане от кръста, 1435-1440. Прадо, Мадрид

Известно е, че към 1435 г. художникът заедно със семейството си пристига в Брюксел, тогава един от големите европейски градове и една от важните резиденции на могъщите херцози на Бургундия.

„Снемане от кръста“[редактиране | редактиране на кода]

Към началото на брюкселския период принадлежи грандиозното по емоционално въздействие над зрителя с творбата - „Снемане от кръста“.

Тази работа е поръчана от гилдията на арбалетчиците на Льовен и първоначално се намира в градския параклис. Впоследствие преминава във владение на сестрата на Карл V и накрая се оказва в музея в Прадо.

Относно снемането от кръста на Исус (във връзка с полагане в гроба) споменават всички евангелисти, но нито една от книгите на Свещеното Писание не свидетелства за това, че при снемането участват Богородица, жени-мироносци, Йоан Богослов, обикновено изобразявани в произведения по тази тема.

Идейният център на композицията е мъртвият Христос и Дева Мария, паднала в безсъзнание. Ван дер Вейден нарушава каноните, придавайки на тялото на Девата необичайно, сякаш, необикновено емоционално наситено състояние, което е в рефлексия с положението на тялото на нейния Син. Този смел и необичаен подход, като че символизира идеята на преданост на Богородица към Богочовека. Положението на ръцете на Христос и неговата майка (новите Адам и Ева) направляват погледа на зрителя към черепа на Адам, илюстриращ същата идея и същност за изкупителната жертва, пренесена от Господ в името на човечеството.

Страшният съд[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на Вейден се различава от грубоватия реализъм на Кампен и изтънчения проторенесанс на Ван-Ейк. Това най-нагледно се вижда в полиптиха „Страшния съд“. Той е изписан около 1443 -1454 г. по поръчка на канцлера Никола Ролен за олтар на параклиса на болницата, осветен последен в бургундския град Бон.

Страшният съд

Забележително е, че до наше време тази творба се намира в същото здание, за което някога я е изпълнил Рогир, в град Бон, който е в околностите на Дижон.

На централния панел е изобразен Христос в Слава, фронтално под неговото изображение — архангел Михаил, изравнява на своите везни тежестта на душите на умрелите. В дясно от Христос е преклонила колене Богородица, застъпница на човешкия род, смирено молеща Сина си да прости на човеците техните грехове. И Христос, и светиите, обкръжаващи го, възсядат огнени облаци, под които лежи изгорената земя. Оловните небеса са озарени от адските пламъци. Там, към ада, са устремени тъжните неразкаяли се грешници. В противоположната страна се насочват спасяващите се. При вратите на Небесния Йерусалим ги посреща ангел. По размах на замисъла и майсторството на изпълнението „Страшният Съд“ е Гентския олтар на Рогир ван дер Вейден.

Триптих на св.Коломба[редактиране | редактиране на кода]

Триптих на св.Коломба.Старата пинакотека Мюнхен

Триптихът се съхранява в Старата Пинакотека в Мюнхен, Германия. Посветен е на свети Коломба -(Saint Columba)-наречен „гълъб на църквата“, ирландски светец, монах, проповедник на христианството в Шотландия. Св. Коломба се счита за един от „дванадесетте апостоли на Ирландия“. През 563 година той основава първият манастир на територията на тогавашна Шотландия и е бил негов настоятел.

Портрети[редактиране | редактиране на кода]

За Портретите, принадлежащи на четката на Рогир ван дер Вейден са присъщи някои общи черти, което в значителна степен е обусловено от факта, че почти всички негови творби изобразяват представители на висшият клир на Бургундия. На облика и маниера им налага отпечатък общата културна среда, възпитанието и традицията. Художникът детайлно изрисува ръцете на моделите (особено пръстите), облагородява и удължава чертите на техните лица.[2]

Към числото на най-известните, достигнали до нас портрети на бургундски благородници, свързвани с художника, се отнасят изображенията на Филип Добрия (след 1450, Музей за изящни изкуства (Дижон), неговите синове, Шарл Смели (Берлинска художествена галерия) и Антоан Бургундски, незаконен син (Кралски музеи за изящни изкуства (Брюксел)), Филип I дьо Кроа (1460, Кралски музей за изящни изкуства (Антверпен), Лоран Фроамон (Кралски музеи за изящни изкуства (Брюксел)).

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Неговите проницателни, изразителни творби и религиозни схващания оказват съществено влияние на европейската живопис, не само в Италия и Испания, но и във Франция и Германия. Известни негови последователи са Ханс Мемлинг и Мартин Шонгауер.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кларк, К. Когато гледаме картини. С. Български художник. 1981, стр. 23
  2. Grössinger, Christa. Picturing women in late Medieval and Renaissance art. Manchester: Manchester University Press, 1997. Page 60. ISBN 0-7190-4109-0