ФК Миньор (Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Миньор (Перник))
Направо към: навигация, търсене
Миньор
Футболен клуб
Миньор (Перник)
Прозвище „чуковете“
Основан 1919
Стадион „Миньор“
Капацитет 20 000
Старши треньор Данаил Бачков
Първенство Трета лига
(Югозападна група)
2015/16 Югозападна „В“ група, 5-то
Спонсор Ефбет и община Перник
Екипировка Jumper
Екипи и цветове
Домакин
Гост

Миньор е български футболен клуб от град Перник, създаден през 1919 г., който участва в Югозападната група на Трета аматьорска футболна лига.

Играе своите мачове на стадион „Миньор“, който е с капацитет 20 000 места (6000 седящи). Основните цветове на отбора са жълто и черно. Прякорът на тима е „чуковете“. Най-доброто му класиране е четвърто място, което постига на 2 пъти – през сезон 1955 и 1960/61 г. Финалист за Националната купа през 1958 г. В по-ново време Миньор завършва шести през 1996/97 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото и първите години[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е създаден през 1919 г. и носи името на владетеля на последната крепост от Първото Българско Царство – „Кракра“. На 31 май 1945 г. вследствие на обединението на четирите пернишки отбора – „Кракра“ (1919 г.), „Светкавица“ (1932 г.), „Бенковски“ (1936 г.) и ЖСК (1941 г.) клубът заиграва под името „Рудничар“. Това става малко след идването на власт на комунизма. Името „Миньор“ се използва от 1952 година. Първият мач на „Миньор“ (тогава „Торпедо“) в „А“ РФГ е на 2 март 1951 г. в Перник срещу отбора на „Червено знаме“. Евгени Петров (Гено) забива 2 гола, но мачът завършва наравно – 2:2. През 1955 г. отборът изпреварва Левски и Локомотив (София), за да завърши четвърти в шампионата. Постижението е повторено през 1960/61 г. В сезон 1966/67 г. „Миньор“ става носител на Купата по спортсменство. Капитан на отбора по онова време е Павел Владимиров, а старши треньор Стоян Петров. Най-голямата победа на перничани в „А“ група е 6:0 срещу „Торпедо“ в Плевен, на 9 септември 1951 г. В едно от международните си участия отборът побеждава и Селтик (Шотландия) с 1:0. Първият футболист на „Миньор“, удостоен със званието „Майстор на спорта“, е Иван Данчев (Лъвчо) през 1959 г. във връзка с 50-годишнината на футбола в България. Първият чужденец капитан на „Байерн“ Мюнхен е миньореца Михаил Лозанов. Това става в периода 1937 г. до 1939 г. Най-посетената среща на отборът е срещу Левски (София) – 30 000 запалянковци на Стадиона на Мира. През 2001 година отборът изпада от елитния футбол.

Страшилището на 90-те[редактиране | редактиране на кода]

За петте си сезона в края на 90-те години Перник става мрачна и непосилна дестинация за голяма част от съперниците. В истински екшъни, при които има счупени прозорци на автобуси и влакове се превръщат дербитата с „Левски“ и ЦСКА. Последният фрапиращ случай е в края на 2001-ва година, когато „Миньор“ посреща „Левски“. Отборът се е закотвил на дъното и няма никакви шансове за спасение. Гостите от София повеждат с 1:0. Година по ранно при същите обстоятелства отборът успява да обърне резултата в до 3:1 в своя полза и да се спаси. За съжаление спорно съдийство и неоснователното изгонване на капитана на отбора води до дъжд от камъни. Феновете решават, че това е единственото, което могат да направят, за да спрат безумното управление на Българската Футболна Централа. В крайна сметка „чуковете“ напускат Висшата лига, както се нарича тогава най-горната дивизия.

Завръщане в „А“ ФГ през 2008-ма[редактиране | редактиране на кода]

След 7-годишно отсъствие „жълто-черните“ най-накрая се завръщат в „А“ ФГ през 2008 г. Конкуренцията за челното място в Западната „Б“ група отсъства и Локомотив (Мездра) го печели безпроблемно. За втората позиция обаче битката е доста оспорвана. „Миньор“ не загатва през есента с нищо, че ще гони промоция, но с финален рейд през пролетта перничани изпреварват „Рилски спортист“ и „Чавдар“ (Етрополе). Донякъде за благоприятното развитие допринася и новият собственик – бизнесменът Христо Ковачки. 3000 зрители стават свидетели на невероятен и динамичен бараж на стадиона в Ловеч с отбора от Източна „Б“ ФГ Калиакра, който завърщва 1:1 в редовното време и 2:2 след продълженията. При дузпите обратите са един след друг. „Чуковете“ обаче показват по-здрава психика и Иван Спахиев носи победата с 7:6 общ резултат. Така старши треньорът Димитър Алексиев качва „Миньор“ за девети път на най-високото ниво.

През сезон 2008/09 тимът напомни за себе си неведнъж. Столичните грандове ЦСКА и „Левски“ спечелиха с 2:0 мачовете си, но на моменти бяха напълно надигравани. На полусезона „Миньор“ заема 11-то място.

На 6 август 2013 „Витоша“ (Долна Диканя), 13-ти през изминалия сезон; се преименува на ФК „Миньор“ и премества седалището си в Перник.

Имена[редактиране | редактиране на кода]

От 1919 г. Кракра е първото име на клуба. След 9 септември 1944 година в Перник се създава едно дружество – „Рудничар“, което след обявяването на България за република се преименува на „Републиканец – 46“. По-късно основното дружество в града е „Торпедо“, което от 1957 година се преименува на „Миньор“. В периода от 1969 до 1973 г. то е обединено с Металург, като първо се нарича „Кракра“, а от 1971 до 1973 г. дружеството, а и футболния отбор се нарича „Перник“, а от 1974 г. до днес – „Миньор“.

Последните 10 сезона[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Група Място М П Р З Г.Р. Т Купа на България
2001/02 Първа лига 12 24 3 7 14 10 – 47 16 2 кръг
2002/03 Югозападна В АФГ 6 1 кръг
2003/04 Югозападна В АФГ 13 1 кръг
2004/05 Югозападна В АФГ 1 1/16 финал
2005/06 Б ФГ 12 26 6 6 14 25 – 43 24 1/16 финал
2006/07 Б ФГ 8 26 8 8 10 30 – 32 32 1 кръг
2007/08 Б ФГ 2 26 14 5 7 45 – 31 47 1/8 финал
2008/09 А ФГ 11 30 9 8 13 24:39 35 1/2 финал
2009/10 А ФГ 8 30 13 5 11 38:26 45 1/4 финал
2010/11 А ФГ 9 30 3 3 9 33:45 36 1/8 финал

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

Преди да бъде построен стадион „Миньор“, на негово място е имало друго игрище, от подравнена сгурия, на което футболните клубове от Перник и областта са играели свойте мачове. Последният двубой, който се играе на този терен е през 1951 г. срещу украинския „Шахтьор“ (Сталино), днешен Донецк. Първото име на стадионът е „Стадион на Мира“.

През същата година започва изграждането на новия стадион „Миньор“. Докато върви строежът, футболният клуб играе свойте срещи на игрището в кв. „Бела вода“, при бившия концентрационен лагер, който се е намирал в местността.

Първоначално основните строилтели на стадиона са били редови граждани и ученически бригади, които са давали доброволни трудови наряди. Впоследствие се включват и специални строителни войски, които привеждат съоръжението в завършен вид.

Откриването на стадион „Миньор“ се състои на 30 май 1954 г. На церемонията присъстват множество генерали, партийни дейци и спортисти. Лентата за откриването прерязва лично ген. Иван Михайлов.

Първият изигран мач на новия стадион, Миньор губи от ВМС с 1:2.

Състав 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 ноември 2016 г.

Вратари
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Леонтиев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Алекс Георгиев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Мартин Симеонов
Защитници
Flag of Bulgaria (bordered).svg Владимир Гогов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Адриан Олегов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Радослав Митревски
Flag of Bulgaria (bordered).svg Антон Киров
Flag of Bulgaria (bordered).svg Сидер Томов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Никола Парашкевов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Иво Райков
Flag of Bulgaria (bordered).svg Юлиян Арсов
Халфове
Flag of Bulgaria (bordered).svg Ангел Боянов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Стефанов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Томислав Павлов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Йорданов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Василев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Даниел Гогов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Денислав Балев
Flag of Bulgaria (bordered).svg Тодор Динов
Flag of Bulgaria (bordered).svg Алберто Ленчов
Нападатели
Flag of Bulgaria (bordered).svg Веско Весков
Flag of Bulgaria (bordered).svg Христо Петров
Flag of Bulgaria (bordered).svg Георги Ризов


Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Павел Владимиров – български футболист, нападател, бронзов медалист от Олимпиадата през 1956 и дългогодишен капитан на „Миньор“ (Перник), финалист за купата на страната през 1958 г. с „Миньор“. Голмайстор на „А“ група през 1956 г. с 16 отбелязани гола.
  • Flag of Bulgaria.svg Велизар Димитров
  • Flag of Bulgaria.svg Валери Дучев
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Ивков
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Йорданов-Ярето – с 408 мача и 152 гола
  • Flag of Bulgaria.svg Евлоги Банчев
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Данчев – Лъвчо
  • Flag of Bulgaria.svg Марио Вълков
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Лозанов
  • Flag of Bulgaria.svg Роман Драгомиров
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Петров
  • Flag of Bulgaria.svg Иво Кертъчев
  • Flag of Bulgaria.svg Борислав Дичев
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Георгиев – Шустера
  • Flag of Bulgaria.svg Велизар Димитров
  • Flag of Bulgaria.svg Кирил Джоров
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Славов
  • Flag of Bulgaria.svg Верчо Митов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България България

Балкан (Ботевград) • Банско • Беласица (Петрич) • Ботев (Ихтиман) • Вихрен (Сандански) • Германея (Сапарева баня) • Кюстендил • Марек (Дупница) • Миньор (Перник) • Пирин (Гоце Делчев) • Пирин (Разлог) • Рилски спортист • Свобода (Пещера) • Септември (Симитли) • Сливнишки герой • Хебър (Пазарджик) • ЦСКА 1948 (София) • Чавдар (Етрополе) •

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.