Първенство на България по футбол 1950

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„А“ Републиканска футболна дивизия сезон 1949/50[редактиране | редактиране на кода]

Първенството за сезон 1949/50 г. започва нормално, но след изиграването на два кръга от есенния дял, то е прекратено. На 27 август 1949 г. Централният комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) взема решение за реорганизация на физкултурното движение в България по съветски модел. На 27 септември 1949 г. Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) предприема конкретни действия за нейното прилагане. По подобие на структурата в Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и в Народна република България (НРБ) се образуват Доброволни спортни организации на ведомствен принцип към съответните отраслови профсъюзи:

ДСО Академик – на преподавателите и студентите във висшите и полувисшите учебни заведения, както и на работещите в областта на науката.

ДСО Динамо – на служителите и работниците в системата на пощите, съобщенията, леката и хранително-вкусова промишленост.

ДСО Енергия (преименувана през октомври същата година на ДСО Торпедо) – на служителите и работниците в системата на транспорта, тежката промишленост, електрификацията и минното дело.

ДСО Спартак – на служещите в системата на Министерството на вътрешните работи (МВР).

ДСО Строител – на работещите в областта на строителството, здравеопазването, земеделието, горската и дърводобивна промишленост, както на военнослужещите в Трудовата повинност.

ДСО Червено знаме – на работещите в областта на местната администрация, търговията, културно-просветните учреждения, банковото и застрахователно дело.

Продължават да съществуват и спортни клубове на военнослужещите в Българската народна армия (БНА).

Взето е решение новият шампионат да се провежда, както в СССР, по системата „пролет-есен“ и да започне през месец март следващата година.

Първенството на „А“ РФГ 1949/50 г. бива прекратено след изиграването на втория кръг поради реорганизация на физкултурното движение в България. През есента на 1949 г. са уредени квалификационни турнири за определяне състава на „А“ РФГ, в която се играе по системата пролет-есен.

Републиканска футболна дивизия[редактиране | редактиране на кода]

До прекратяването на първенството класирането е следното:

Отбор М П Р З Г.р. Т
1. Левски (София) 2 2 0 0 6:1 4
2. ЦДНВ1 (София) 2 2 0 0 4:0 4
3. Локомотив (София) 2 2 0 0 2:0 4
4. Септември (Плевен) 2 1 1 0 2:1 3
5. Славия (София) 2 1 0 1 2:4 2
6. Ботев при ДНВ2 (Пловдив) 2 1 0 1 2:4 2
7. Ботев при ДНВ2 (Сталин3) 2 0 1 1 1:2 1
8. Марек (Ст. Димитров4) 2 0 0 2 2:5 0
9. Славия (Пловдив) 2 0 0 2 1:3 0
10. Спартак (София) 2 0 0 2 0:4 0
  • 1. ЦДНВ – пълно име Централен Дом на Народната Войска;
  • 2. Ботев при ДНВ (Дом на народната войска);
  • 3. Сталин – днес град Варна:
  • 4. Станке Димитров – днес град Дупница.

Квалификации за попълване състава на „А“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Софийска квалификационна група

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Левски (София) 7 3 3 1 12:5 +7 9
2 Локомотив (София) 7 3 3 1 10:6 +4 9
3 Червено знаме (София) 7 3 2 2 11:9 +2 8
4 Славия (София) 7 3 2 2 11:12 -1 8
5 Академик (София) 7 2 4 1 10:12 -2 8
6 ЦДНА 7 3 1 3 15:11 +4 7
7 Спартак (София) 7 1 3 3 5:11 +4 5
8 ВВС 7 1 0 6 7:15 -8 2
  • Първите пет отбора влизат в „А“ РФГ заедно с най-добре представилите се в останалите квалификационни турнири: Спартак (Варна), Локомотив (Пловдив), Торпедо (Плевен), Марек (Ст. Димитров)
  • ЦДНА завършва шести и следва да играе в новосформираната „Б“ група, но малко преди началото на първенството следва нова реформа и на мястото на класиралия се ДНА (Пловдив) е вкаран общ представителен военен отбор под наименованието ОНВ (Отбор на народната войска). На практика това си е ЦСКА, като към него е командирован вратарят на Ботев Пловдив Георги Кекеманов. Така червените запазват елитния си статут през трупа на пловдивския Ботев, който отново е в „Б“ група.

Класиране „А“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Динамо (София) 18 12 5 1 36:12 +24 29
2 Строител (София) 18 11 5 2 31:12 +19 27
3 Академик (София) 18 10 2 6 40:20 +20 22
4 ОНВ (София) 18 9 4 5 22:12 +10 22
5 Спартак (Сталин) 18 10 2 6 37:27 +10 22
6 Червено знаме (София) 18 7 2 9 20:29 -9 16
7 Торпедо (Пловдив) 18 5 4 9 19:34 -15 14
8 Торпедо (Плевен) 18 3 6 9 19:27 -8 12
9 Торпедо (София) 18 4 2 12 16:29 -13 10
10 Червено знаме (Марек) 18 2 2 14 9:47 -38 6

Състав на шампиона Динамо (София)[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Пост Мачове Голове
България Йордан Томов 18 8
България Арсен Димитров 18 8
България Иван Димчев 18 0
България Драган Георгиев 18 0
България Амедео Клева 18 0
България Панайот Панайотов 17 1
България Любен Хранов Нападател 16 11
България Димитър Дойчинов 16 3
България Георги Кардашев 16 2
България Борислав Цветков 15 2
България Спас Андреев Вратар 15 0
България Атанас Динев 15 0
България Димитър Илиев 4 0
България Костадин Георгиев 3 0
България Димитър Еленков 3 0
България Ангел Петров 2 1
България Тодор Такев 1 0
България Георги Филипов 1 0
България Ангел Паноров 1 0
България Александър Кръстев 1 0
България Иван Радоев Старши треньор

Голмайстор[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Отбор Голове
България Любомир Хранов Динамо (София) 11

Любпитни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • „Локомотив“ (София) за пръв и последен път в историята изпада по спортни резултати. В другите два случая „железничарите“ са вадени по административен ред в средата на сезон 1968/69 (заради обединението със „Славия“ в „ЖСК-Славия“) и след края на 2014/15 (заради финансови проблеми).
  • Освен мачът „Локомотив“ (София) - „Левски“ е преигран и двубоя „Червено знаме“ - „Славия“. Първите срещи завършват 1:2, а преиграването 1:3.
  • Изработена е нова кристална купа, която ще се връчва на шампионите на България в следващите 31 години.

Класиране „Б“ РФГ[редактиране | редактиране на кода]

По системата пролет-есен играят и две „Б“ Републикански футболни групи – Северна "Б РФГ и Южна „Б“ РФГ

Северна „Б“ РФГ

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Торпедо (Русе) 18 10 4 4 36:15 +21 24
2 Динамо (Плевен) 18 10 4 4 36:17 +19 24
3 Динамо (Сталин) 18 10 4 4 34:17 +17 24
4 Строител (Коларовград1) 18 8 4 6 28:22 +6 20
5 Строител (Видин) 18 8 3 7 26:24 +2 19
6 Торпедо (Горна Оряховица) 18 8 2 8 36:38 -2 18
7 Строител (Свищов) 18 6 4 8 25:28 -3 16
8 Динамо (Враца) 18 7 1 10 19:29 -10 15
9 Червено знаме (Павликени) 18 5 3 10 18:35 -17 13
10 Червено знаме (Силистра) 18 3 2 13 11:44 -33 8
  • 1. Коларовград – днес Шумен.

Южна „Б“ РФГ

Отбор М П Р З Г.Р. Т
1 Спартак (София) 18 15 2 1 63:7 +56 32
2 Червено знаме (Самоков) 18 13 1 4 35:25 +10 27
3 Торпедо (Стара Загора) 18 10 5 3 43:27 +16 25
4 Торпедо (Димитрово1) 18 9 4 5 44:24 +20 22
5 Строител (Бургас) 18 8 1 9 28:30 -2 19
6 Динамо (Пазарджик) 18 7 3 8 25:33 -8 17
7 Динамо (Пловдив) 18 6 4 8 28:23 +5 16
8 Динамо (Ямбол) 18 5 2 11 23:44 -21 12
9 Торпедо (Хасково) 18 3 2 13 18:57 -39 8
10 Ботев (Благоевград) 18 1 2 15 21:58 -37 4
  • На следващата година се създава единна „Б“ РФГ. Няма яснота относно това, по какви критерии Торпедо (Димитрово) от Южната „Б“ РФГ влиза в „А“ РФГ от следващата година, нито защо Червено знаме (Павликени) от Северната и Динамо (Пловдив) от Южната „Б“ РФГ запазват мястото си в новата единна „Б“ РФГ. През следващия сезон Динамо (Плевен) се отделя от Спартак (Плевен) и е пратен в Плевенската окръжна група.
  • Славия се разделя на две дружества – Строител и Славия (Ударник), който през 1951 г. играе в „Б“ РФГ.
  • За новото първенство в „А“ РФГ влизат Спартак (София), Торпедо (Русе), Торпедо (Димитрово) и Ботев (Пловдив).

Източници[редактиране | редактиране на кода]