Първа професионална футболна лига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от А група)
Направо към: навигация, търсене
Първа професионална футболна лига
Настоящ сезон
Soccerball current event.svg 2016/17
Създадена
1948
Държава
България България
Конфедерация:
УЕФА
Изпадане във:
Втора професионална футболна лига
Отбори
14
Национални купи:
Купа на България
Суперкупа на България
Международни купи
Шампионска лига, Лига Европа
Настоящ шампион
Лудогорец (Разград) (5-та титла)
Най-успешен отбор
ЦСКА (София) (31 титли)
Уебсайт
Официален сайт

Първа професионална футболна лига е най-горната дивизия в българският шампионат по футбол, организиран от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.

Форматът е с 14 отбора. След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.

Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 9-ият, 11-ият и 13-ият в класирането, а останалите ще са в другата. След това те играят по 6 мача и започват плейофи.

Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира.

Третият и четвъртият от групите пък ще определят изпадащите и тези, които ще отидат на бараж. Новият формат ще има един изпадащ и два баража срещу втория и третия от Втора професионална футболна лига.

История[редактиране | редактиране на кода]

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига и сегашната „А“ ПФГ се приемат от футболната история и статистика като „А“ група – първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ републиканска футболна група[редактиране | редактиране на кода]

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Септември при ЦДВ през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г, който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е бил взет под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г. те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 - 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. Така „А“ РФГ заприличва на един пробит чувал, от който са изпадали активите на половината отбори. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/2001 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/2002. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво не се повтаря през следващия сезон 2002/2003. В това последно издание на ВФЛ нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ професионална футболна група[редактиране | редактиране на кода]

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/2006 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/2014 ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Първа професионална футболна лига[редактиране | редактиране на кода]

На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“ след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.

Отбори[редактиране | редактиране на кода]

Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига – сезон 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

София – 3 отбора; Пловдив – 2 отбора; Стара Загора – 2 отбора;
Варна, Бургас, Русе, Благоевград, Разград, Монтана и Горна Оряховица – по 1 отбор.

Състав на Първа професионална футболна лига за сезон 2016/17[редактиране | редактиране на кода]

Отборите са подредени по азбучен ред.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Отборни рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Данните са обновени за последно на 29 август 2013.

Данните са обновени за последно на 17 април 2015.

Други интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.
  • Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.
  • Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.
  • Рекордът за най-много последователни срещи, без свирена против даден отбор дузпа, е 80 последователни срещи срещу Левски София, фиксиран от 2 октомври 2005 г. до 4 май 2008 г.
  • Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.
  • Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21.12.1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.
  • Представителство в „А“ група.
    • Освен Столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група : Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953,1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл.,1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
    • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона : 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
    • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27.05.2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли с.г. се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
    • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29.05.1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
    • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите : Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
  • Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.
  • С най-много мачове помежду си в А група –
  • 131 Левски – ЦСКА
  • 124 Левски – Славия
  • 124 ЦСКА – Славия
  • 123 ЦСКА – Локо Сф
  • 123 Славия – Локо Сф
  • 122 Левски – Локо Сф
  • 116 Левски – Ботев Пд
  • 116 ЦСКА – Ботев Пд
  • 109 Левски – Локо Пд
  • 109 ЦСКА – Локо Пд
  • 109 Ботев Пд – Славия
  • 108 Ботев Пд – Локо Сф
  • 101 Славия – Локо Пд
  • 100 Локо Пд – Локо Сф
  • Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7, споделен рекорд.
  • Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)
  • Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)
  • Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
  • Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)
  • Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)
  • Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)
  • Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)
    • В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29.03.1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.
  • Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)
  • Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)
  • Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)
  • Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)
  • Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)
  • Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)
  • Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.
    • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
    • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
    • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
    • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
    • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
    • Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
  • Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12.12.1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.
    • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
    • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
    • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
    • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
    • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септ. знаме (София)
    • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
    • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
    • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  • Най-резултатен кръг в „А“ група
    • В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач).
  • Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)
  • Академик (София) 1:1 Перник (Перник)
  • Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)
  • Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)
  • ЦСКА Септ. знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)
  • Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)
  • Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)
  • Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)
  • Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)
    • В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач).
  • Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)
  • Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)
  • Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)
  • Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)
  • ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)
  • Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)
  • Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)
  • Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)
  • Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).
    • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-та, 0:2 М. Хидуед 88-та)
    • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
    • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
    • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
    • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
    • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
    • Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
  • Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група[3]
    • 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
    • 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
    • 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
    • 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
    • 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
    • 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
    • 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  • Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.
    • ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28.07.1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
    • Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
    • ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)
  • Чужденците с най-много голове в А група

(Данните са до 14.08.2013 г.)

  • Голове – Име – Отбори (Голове) – Мачове
    • 39 – Вилфред Нифлор – Литекс (39) – 72
    • 39 – Еуген Трика – Литекс (22), ЦСКА (17) – 89
    • 39 – Екундайо Джайеоба – Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3) – 154
    • 39 – Саша Симонович – Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9) – 160
    • 37 – Мишел Платини – Черноморец (13), ЦСКА (24) – 95
    • 35 – Базил Де Карвальо – Локо Пд (16), Левски (19) – 63
    • 35 – Саша Антунович – Спартак Вн (5), Локо Сф (30) – 105
    • 35 – Маркос Маркиньос – Беласица (15), ЦСКА (16), Локо Сф (4) – 142
    • 35 – Велимир Иванович – Славия (30), Спартак Вн (5) – 196
    • 31 – Гара Дембеле – Локо Пд (5), Левски (26) – 38

Шампиони на България[редактиране | редактиране на кода]

В скоби е посочен общият брой титли на съответния отбор до момента

Година Победител Втори Трети Голмайстор Клуб Гола Треньор
2015/16 Лудогорец (5) Левски (София) Берое (Стара Загора) България Мартин Камбуров Локомотив (Пловдив) 18 (28 мача) България Георги Дерменджиев
2014/15 Лудогорец (4) Берое Локомотив София Испания Антонио Салас Кинта Левски София 14 (32 мача) България Георги Дерменджиев
2013/14 Лудогорец (3) ЦСКА Литекс Ловеч Колумбия Вилмар Джордан
България Мартин Камбуров
Литекс Ловеч
Локомотив (Пловдив)
20 (35 мача) България Стойчо Стоев
2012/13 Лудогорец (2) Левски ЦСКА Гвинея-Бисау Базил де Карвальо Левски 19 (25 мача) България Ивайло Петев
2011/12 Лудогорец (1) ЦСКА Левски Бразилия Жуниор Мораеш
България Иван Стоянов
ЦСКА
Лудогорец
16 (24 мача)
16 (25 мача)
България Ивайло Петев
2010/11 Литекс Ловеч (4) Левски ЦСКА Мали Гара Дембеле Левски 26 (24 мача) България Любослав Пенев
2009/10 Литекс Ловеч (3) ЦСКА Левски Франция Вилфред Нифлор Литекс (Ловеч) 19 (27 мача) България Ангел Червенков
2008/09 Левски София (26) ЦСКА Черно море България Мартин Камбуров Локомотив (София) 17 (15 мача) България Емил Велев
2007/08 ЦСКА (31) Левски София Локомотив София България Георги Христов Ботев Пловдив 19 (30 мача) България Стойчо Младенов
2006/07 Левски София (25) ЦСКА Локомотив София България Цветан Генков Локомотив (София) 28 (30 мача) България Станимир Стоилов
2005/06 Левски София (24) ЦСКА Литекс Ловеч Словения Миливое Новакович

Португалия Жозе Фуртадо

Литекс Ловеч

Вихрен и ЦСКА

16 (28 мача) България Станимир Стоилов
2004/05 ЦСКА (30) Левски София Локомотив Пловдив България Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 27 (30 мача) Сърбия и Черна гора Миодраг Йешич
2003/04 Локомотив Пловдив (1) Левски София ЦСКА България Мартин Камбуров Локомотив Пловдив 25 (30 мача) България Едуард Ераносян
2002/03 ЦСКА (29) Левски София Литекс Ловеч България Георги Чиликов Левски София 22 (26 мача) България Стойчо Младенов
2001/02 Левски София (23) Литекс Ловеч ЦСКА България Владимир Манчев ЦСКА 26 (38 мача) Социалистическа федеративна република Югославия Славолюб Муслин
2000/01 Левски София (22) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) България Георги Иванов Левски София 21 (26 мача) Социалистическа федеративна република Югославия Люпко Петрович
1999/00 Левски София (21) ЦСКА Велбъжд (Кюстендил) България Михаил Михайлов Велбъжд (Кюстендил) 20 (30 мача) България Димитър Димитров
1998/99 Литекс Ловеч (2) Левски 1914 Левски (Кюстендил) България Димчо Беляков Литекс Ловеч 21 (30 мача) България Ферарио Спасов
1997/98 Литекс Ловеч (1) Левски 1914 ЦСКА България Бончо Генчев

България Антон Спасов

ЦСКА

Нефтохимик (Бургас)

17 (30 мача) България Димитър Димитров
1996/97 ЦСКА (28) Нефтохимик (Бургас) Славия София България Тодор Праматаров Славия София 26 (30 мача) България Георги Василев
1995/96 Славия София (7) Левски 1914 Локомотив София България Иво Георгиев Спартак (Варна) 21 (30 мача) България Стоян Коцев
1994/95 Левски 1914 (20) Локомотив София Ботев (Пд.) България Петър Михтарски ЦСКА 23 (30 мача) България Георги Василев
1993/94 Левски 1914 (19) ЦСКА Ботев (Пд.) България Наско Сираков Левски 1914 28 (28 мача) България Георги Василев
1992/93 Левски 1914 (18) ЦСКА Ботев (Пд.) България Пламен Гетов Левски 1914 26 (30 мача) България Иван Вутов
1991/92 ЦСКА (27) Левски 1914 Локомотив Пловдив България Наско Сираков Левски 1914 26 (30 мача) България Аспарух Никодимов
1990/91 Етър (1) ЦСКА Славия София България Ивайло Йорданов Локомотив (Горна Оряховица) 21 (30 мача) България Георги Василев
1989/90 ЦСКА (26) Славия София Етър България Христо Стоичков ЦСКА 38 (30 мача) България Димитър Пенев
1988/89 ЦФКА „Средец“ (25) Витоша Етър България Христо Стоичков ЦФКА „Средец“ 23 (30 мача) България Димитър Пенев
1987/88 Витоша (17) ЦФКА „Средец“ Тракия Пловдив България Наско Сираков Витоша 28 (30 мача) България Васил Методиев
1986/87 ЦФКА „Средец“ (24) Витоша Тракия Пловдив България Наско Сираков Витоша 36 (30 мача) България Димитър Пенев
1985/86 Берое (1) Тракия Пловдив Славия София България Атанас Пашев Тракия Пловдив 30 (30 мача) България Евгени Янчовски
1984/85 Левски-Спартак (16) ЦСКА „Септ. знаме“ Тракия Пловдив България Пламен Гетов Спартак (Плевен) 26 (30 мача) България Васил Методиев
1983/84 Левски-Спартак (15) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Спартак (Варна) България Едуард Ераносян Локомотив (Пловдив) 20 (30 мача) България Васил Методиев
1982/83 ЦСКА „Септ. знаме“ (23) Левски-Спартак Тракия Пловдив България Антим Пехливанов Тракия Пловдив 20 (30 мача) България Манол Манолов
1981/82 ЦСКА „Септ. знаме“ (22) Левски-Спартак Славия София България Михаил Вълчев Левски-Спартак 24 (30 мача) България Аспарух Никодимов
1980/81 ЦСКА „Септ. знаме“ (21) Левски-Спартак Тракия Пловдив България Георги Славков Тракия Пловдив 31 (23 мача) България Аспарух Никодимов
1979/80 ЦСКА „Септ. знаме“ (20) Славия София Левски-Спартак България Спас Джевизов ЦСКА „Септ. знаме“ 21 (30 мача) България Аспарух Никодимов
1978/79 Левски-Спартак (14) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив София България Руси Гочев Черноморец (Бургас)

Левски-Спартак

19 (30 мача) България Иван Вуцов
1977/78 Локомотив София (4) ЦСКА „Септ. знаме“ Левски-Спартак България Стойчо Младенов Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) България Васил Методиев
1976/77 Левски-Спартак (13) ЦСКА „Септ. знаме“ Марек (Станке Димитров) България Павел Панов Левски-Спартак 20 (30 мача) България Васил Спасов
1975/76 ЦСКА „Септ. знаме“ (19) Левски-Спартак Академик (София) България Петко Петков Берое (Стара Загора) 19 (30 мача) България Серги Йоцов
1974/75 ЦСКА „Септ. знаме“ (18) Левски-Спартак Славия София България Иван Притъргов Тракия Пловдив 20 (30 мача) България Манол Манолов
1973/74 Левски-Спартак (12) ЦСКА „Септ. знаме“ Локомотив Пловдив България Петко Петков Берое (Стара Загора) 20 (30 мача) България Димитър Дойчинов
1972/73 ЦСКА „Септ. знаме“ (17) Локомотив Пловдив Славия София България Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 29 (34 мача) България Манол Манолов
1971/72 ЦСКА „Септ. знаме“ (16) Левски-Спартак Берое България Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 27 (34 мача) България Манол Манолов
1970/71 ЦСКА „Септ. знаме“ (15) Левски-Спартак Ботев (Враца) България Димитър Якимов ЦСКА „Септ. знаме“ 26 (30 мача) България Манол Манолов
1969/70 Левски-Спартак (11) ЦСКА „Септ. знаме“ ЖСК-Славия София България Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 31 (30 мача) Чехословакия Рудолф Витлачил
1968/69 ЦСКА „Септ. знаме“ (14) Левски-Спартак Локомотив Пловдив България Петър Жеков ЦСКА „Септ. знаме“ 36 (30 мача) България Стоян Орманджиев
1967/68 Левски София (10) ЦСКА „Червено знаме“ Локомотив София България Петър Жеков Берое (Стара Загора) 31 (30 мача) България Кръстьо Чакъров
1966/67 Ботев (Пд.) (2) Славия София Левски София България Петър Жеков Берое (Стара Загора) 21 (30 мача) България Васил Спасов
1965/66 ЦСКА „Червено знаме“ (13) Левски София Славия София България Трайчо Спасов Марек (Станке Димитров) 21 (30 мача) България Стоян Орманджиев
1964/65 Левски София (9) Локомотив София Славия София България Георги Аспарухов Левски София 27 (30 мача) Чехословакия Рудолф Витлачил
1963/64 Локомотив София (3) Левски София Славия София България Никола Цанев ЦСКА „Червено знаме“ 26 (30 мача) България Георги Берков
1962/63 Спартак Пловдив (1) Ботев Пловдив ЦДНА България Тодор Диев Спартак (Пловдив) 26 (30 мача) България Димитър Байкушев
1961/62 ЦДНА (12) Спартак Пловдив Левски София България Никола Йорданов Дунав Русе 20 (26 мача) България Крум Милев
1960/61 ЦДНА (11) Левски София Ботев Пловдив България Иван Сотиров Ботев Пловдив 20 (26 мача) България Крум Милев
1959/60 ЦДНА (10) Левски София Локомотив София България Христо Илиев

България Любен Костов

Левски София

Спартак (Варна)

12 (22 мача) България Крум Милев
1958/59 ЦДНА (9) Славия София Левски София България Александър Василев Славия София 13 (22 мача) България Крум Милев
1958 ЦДНА (8) Левски София Спартак (Плевен) България Добромир Ташков Славия София 9 (11 мача) България Крум Милев
1957 ЦДНА (7) Локомотив София Динамо България Христо Илиев Динамо 14 (22 мача) България Крум Милев
1956 ЦДНА (6) Динамо СКНА (Пловдив) България Павел Владимиров Миньор Димитрово 16 (22 мача) България Крум Милев
1955 ЦДНА (5) Ударник (София) Спартак (Сталин) България Тодор Диев Спартак (Пловдив) 13 (26 мача) България Крум Милев
1954 ЦДНА (4) Ударник (София) Локомотив София България Добромир Ташков Ударник (София) 25 (26 мача) България Крум Милев
1953 Динамо (8) ОСГ (София) ВМС (Варна) България Димитър Минчев Спартак (Плевен)

ВВС (София)

15 (28 мача) България Димитър Мутафчиев
1952 ЦДНВ (3) Спартак (София) Локомотив София България Добромир Ташков

България Димитър Исаков

Спартак (София)

Ударник (София)

10 (22 мача) България Крум Милев
1951 ЦДНВ (2) Спартак (София) Динамо България Димитър Миланов ЦДНВ 13 (22 мача) България Крум Милев
1950 Динамо (7) Строител Академик (София) България Любомир Хранов Динамо 11 (18 мача) България Иван Радоев
1948/49 Динамо (6) ЦДНВ Локомотив София България Димитър Миланов
България Недко Недев
ЦДНВ
Ботев при ДНВ (Варна)
11 (18 мача) Унгария Рижьо Шомлай
1948 Септември при ЦДВ (1) Левски София Спартак (Варна)

Марек (Дупница)

България Константин Николов
България Христо Нелков
1947 Левски София (5) Локомотив София Левски (Пловдив)

Спартак (София)

България Иван Радоев
1946 Левски София (4) Локомотив София Спартак (Варна)

Бенковски (Видин)

България Иван Радоев
1945 Локомотив София (2) Спортист (София) Спартак (Варна)

СП 45(Пловдив)

1944 първенството не завършва
1943 Славия София (6) Левски София Левски Пловдив

Ботев (Пд.)

България Димитър Байкушев
1942 Левски София (3) Македония (Скопие) Славия София България Асен Панчев
1941 Славия София (5) ЖСК София Левски Пловдив
1940 ЖСК София (1) Левски София Славия София България Янко Стоянов Левски София 14 (18 мача)
1939 Славия София (4) Владислав Варна Тича Варна България Георги Пачеджиев АС-23 София 14 (18 мача)
1938 Тича Варна (1) Владислав Варна Шипка (София) България Крум Милев Славия София 12 (18 мача)
1937 Левски София (2) Левски Русе Владислав Варна

Ботев (Пд.)

България Кирил Йовович
1936 Славия София (3) Тича Варна Георги Дражев (Ямбол)

Кракра Перник

1935 Спортклуб София (1) Тича Варна Панайот Волов (Шумен)

Ботев Пазарджик

1934 Владислав Варна (3) Славия София Напредък Русе

Светослав Стара Загора

България Алекси Алексиев
1933 Левски София (1) Шипченски Сокол Напредък Русе

Ботев Ямбол

България Цветан Генев
1932 Шипченски Сокол (1) Славия София Сокол Пловдив

Победа 26 Плевен

Германия Ференц Фан
1931 АС-23 (1) Шипченски Сокол Напредък Русе
1930 Славия София (2) Владислав Варна Ботев (Пд.)
1929 Ботев (Пд.) (1) Левски София Шипченски Сокол България Никола Щерев
1928 Славия София (1) Владислав Варна Левски Пловдив

Левски Русе

1927 шампионатът е прекъснат
1926 Владислав Варна (2) Славия София Левски Русе

Ботев Пазарджик

Германия Ернст Мург
1925 Владислав Варна (1) Левски София Левски Дупница

БП25 Плевен

Германия Ернст Мург
1924 първенството не завършва

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Представяне[редактиране | редактиране на кода]

По отбор[редактиране | редактиране на кода]

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват.

Отбор Шампион Вицешампион Трето място (полуфинал)***** Шампионат
ЦСКА
31
22
6
1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски
26
32
9
1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия
7
10
12
1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Лудогорец
5
0
0
2012, 2013, 2014, 2015, 2016
Локомотив (София)
4
6
10
1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс
4
1
3
1998, 1999, 2010, 2011
Владислав
3
4
1(1)
1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)
2
2
13(2)
1929, 1967
Спартак (Варна)***
1
2
6(3)
1932
Тича
1
2
3
1938
Локомотив (Пловдив)
1
1
4
2004
Спартак (Пловдив)
1
1
0
1963
Етър
1
0
2
1991
Берое
1
1
2
1986
Спортклуб (София)****
1
0
0
1935
АС`23
1
0
0
1931
Левски (Русе)
0
1
2(2)
Македония (Скопие)
0
1
0
Спортист (София)
0
1
0
Нефтохимик (Бургас)
0
1
0
Левски (Пловдив)
0
0
4(3)
Напредък (Русе)
0
0
3(2)
Велбъжд (Кюстендил)
0
0
3
Хебър (Пазарджик)
0
0
2(2)
Тунджа (Ямбол)
0
0
2(2)
Марек (Дупница)
0
0
2(1)
Академик (София)
0
0
2
Левски (Дупница)
0
0
1(1)
БП25 (Пловдив)
0
0
1(1)
Сокол (Пловдив)
0
0
1(1))
Победа 26 (Плевен)
0
0
1(1)
Светослав (Стара Загора)
0
0
1(1)
Панайот Волов (Шумен)
0
0
1(1)
Миньор (Перник)
0
0
1(1)
Шипка (София)
0
0
1(1)
СП 45 (Пловдив)
0
0
1(1)
Бдин (Видин)
0
0
1(1)
Спартак (София)
0
0
1(1)
Спартак (Плевен)
0
0
1
Ботев (Враца)
0
0
1
Хасково
0
0
0

*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата показва българските шампиони по градове.

Място Град Титли Печеливши отбори
1
София
70
ЦСКА (31), Левски (26), Славия (7), Локомотив (4), Атлетик Слава 1923 (1), Спортклуб (1)
2
Разград
5
Лудогорец (5)
2
Варна
5
Владислав* (3), Тича* (1), Спартак (1)
4
Пловдив
4
Ботев (2), Локомотив (1), Спартак (1)
4
Ловеч
4
Литекс (4)
6
Стара Загора
1
Берое (1)
6
Велико Търново
1
Етър (1)

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на Тича.

Вечна ранглиста на „А“ футболна група[редактиране | редактиране на кода]

  • Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2016 – 17.

Последна актуализация на 02.01.2017 по време на зимната пауза на сезон 2016 – 17. Не са включени анулираните мачове с Литекс Ловеч през сезон 2015 – 16.

М Отбор Н С М П Р З Г.Р. Т
1 ЦСКА (София) 1 68 1931 1175 438 318 3983:1688 2788
2 Левски (София) 1 69 1963 1168 450 345 3837:1744 2786
3 Славия (София) 1 68 1941 846 461 634 2920:2257 2153
4 Локомотив (София) 2 64 1835 770 460 605 2644:2215 2000
5 Ботев (Пловдив) 1 62 1776 683 413 680 2562:2472 1779
6 Локомотив (Пловдив) 1 56 1645 644 374 627 2265:2275 1662
7 Черно море (Варна) 1 53 1524 540 391 593 1819:1932 1471
8 Берое (Стара Загора) 1 50 1472 497 342 633 1788:2141 1336
9 Спартак (Варна) 4 43 1202 378 270 554 1385:1829 1026
10 Миньор (Перник) 3 38 1055 330 248 477 1175:1594 908
11 Спартак (Плевен) 2 35 994 314 245 435 1150:1511 873
12 Литекс (Ловеч) 3 20 608 354 123 131 1113:552 831
13 Ботев (Враца) 2 28 848 288 185 375 1055:1266 761
14 Черноморец (Бургас) + 29 866 277 188 401 1057:1410 742
15 Етър (Велико Търново) Д 24 726 264 161 301 951:1043 689
16 Марек (Дупница) 3 29 838 251 177 410 920:1374 679
17 Сливен (Сливен) + 25 750 246 164 340 906:1109 656
18 Пирин (Благоевград) 1 25 739 230 182 327 791:1009 642
19 Дунав (Русе) 1 26 718 228 176 314 769:1084 632
20 Академик (София) 4 18 505 163 136 206 589:676 462
21 Спартак (Пловдив) + 17 441 158 121 162 562:581 437
22 Нефтохимик (Бургас) 1 14 413 165 79 169 579:544 409
23 Спартак (София) + 15 377 135 124 118 456:416 394
24 Добруджа (Добрич) 2 14 414 126 82 206 448:682 334
25 Беласица (Петрич) 3 12 368 116 68 184 377:590 300
26 Лудогорец 1945 (Разград) 1 6 180 107 41 32 341:134 255
27 Локомотив (Горна Оряховица) 1 10 287 99 54 134 294:416 252
28 Черноморец Бургас (Бургас) 4 7 218 92 53 73 288:223 237
29 Велбъжд (Кюстендил) 3 7 201 98 27 76 299:269 223
30 Монтана 1921 (Монтана) 1 9 260 61 60 139 247:396 182
31 Янтра (Габрово) 3 7 214 65 50 99 239:332 180
32 Шумен (Шумен) + 7 212 61 38 113 219:368 160
33 Пирин Благоевград (Благоевград) + 6 178 53 41 84 189:254 147
34 Хасково (Хасково) + 7 212 52 31 129 210:400 135
35 Академик (Свищов) 3 4 120 36 26 58 136:195 98
36 Видима-Раковски (Севлиево) + 5 150 28 36 86 126:271 92
37 Вихрен (Сандански) 3 4 118 38 14 66 117:173 90
38 Марица (Пловдив) 3 4 120 28 25 67 129:225 81
39 Родопа (Смолян) 4 4 118 31 17 70 106:196 79
40 Тунджа (Ямбол) Д 3 97 28 22 47 98:152 78
41 Завод 12 (София) + 3 74 23 27 24 72:80 73
42 Хебър (Пазарджик) 3 3 86 20 21 45 85:141 61
43 Септември (София) 2 3 78 16 20 42 101:160 52
44 Металург (Перник) 4 2 58 22 6 30 60:77 50
45 ВВС (София) + 2 54 13 21 20 60:63 47
46 Локомотив (Мездра) + 2 60 17 13 30 69:89 47
47 Строител (София) + 2 50 13 18 19 47:53 44
48 Пирин (Гоце Делчев) 3 2 68 16 8 44 62:148 40
49 Червено знаме (София) + 2 40 13 13 14 46:50 39
50 Торпедо (Плевен) + 3 66 9 14 43 48:137 32
51 Калиакра (Каварна) 3 2 60 10 11 39 45:117 31
52 Рилски спортист (Самоков) 3 2 56 11 6 39 51:116 28
53 Академик (Варна) + 1 28 9 7 12 26:43 25
54 Олимпик (Тетевен) 4 1 30 11 2 17 26:50 24
55 Раковски (Русе) + 2 60 9 6 45 41:151 24
56 Димитровград (Димитровград) 3 1 30 8 6 16 32:66 22
57 ФК Димитровград + 1 30 7 6 17 36:60 20
58 Розова долина (Казанлък) 3 1 30 7 5 18 30:53 19
59 Верея (Стара Загора) 1 1 19 6 5 8 17:25 17
60 Славия (Пловдив) + 1 18 4 8 6 16:21 16
61 Несебър (Несебър) 3 1 30 5 5 20 26:63 15
62 Любимец 2007 (Любимец) 3 1 38 6 3 29 25:104 15
63 Павликени (Павликени) 3 1 26 5 4 17 12:45 14
64 Спортист (Своге) 4 1 30 5 4 21 23:59 14
65 Етър 1924 (Велико Търново) 2 1 30 4 4 22 20:75 12
66 Бдин (Видин) 3 1 18 2 4 12 13:35 8
67 Светкавица (Търговище) + 1 30 1 5 24 8:71 7
68 Черноморец Бургас (София) + 1 30 0 1 29 8:131 1

Легенда:

  • М – място в ранглистата;
  • Отбор – име на отбора;
  • Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2015/16 (1 = „А“ ФГ; 2 = „Б“ ФГ; 3 = „В“ АФГ; 4 = „A“ ОФГ; Д = отборът поддържа само юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);
  • С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;
  • М – общо изиграни мачове през този период;
  • П – общо победи през този период;
  • Р – общо равни срещи през този период;
  • З – общо загуби през този период;
  • Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);
  • Т – общо спечелени точки – за да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 2 точки, за реми – една, въпреки че регламентът на провеждане на шампионатите е бил различен – за победа сега се дават 3 точки, а преди години за нулеви ремита не се даваха точки (1983 – 1987). Наказанията с отнемане на точки също не са взети под внимание.
  • Мачовете на Левски и Литекс срещу Металург (през пролетта на сезон 1998 – 99) не са зачетени и са отнети по 3 точки от активите на двата отбора, а Металург е изваден от групата.
  • Мачът между Велбъжд и ЦСКА също не е зачетен.
  • Славия приема актива на Строител (София) от 1951 г. защото година по-рано завършва на второ място в „А“ група под името Строител (София). На Строител се зачита само сезонът, в който играят отделно от Славия в „А“ група.
  • Спартак (Плевен) е наследник и на Торпедо (Плевен), защото Торпедо се влива в Спартак. На Торпедо се зачита само сезонът, в който играят отделно от Спартак в „А“ група.
  • След есенния полусезон на 1968/69 по решение на ЦК на БКП става реорганизация на спортните дружества. Левски е обединен със Спартак (Сф) и Спортист (Кремиковци), ЦСКА със Септември (Сф), Славия с Локомотив (Сф), Миньор (Перник) с Металург (Перник) и Черно море с Академик (Вн). От началото на 1969 година „сините“ играят под името Левски-Спартак с точков и голов актив на Левски. На мястото на Спартак (Сф) и с неговия точков и голов актив влиза от „Б“ РФГ Академик (Сф). ЖСК Славия играе с точков и голов актив на Славия, а Локомотив (Сф) е изтрит от „А“ РФГ и губи служебно всички мачове от пролетта на 1969 с 0:3. Поради тази причина в крайното класиране участват 15 отбора.
  • Активите на Олимпик (Тетевен) и Олимпик-Берое са обединени защото когато Олимпик-Берое игра в „А“ ПФГ истинското Берое играеше в „А“ ОФГ-Стара Загора.
  • Отборът на Металург-Минерал е наследник на Металург (Перник). Играе домакинските си мачове на стадион Металург в Перник.
  • Детско-юношеският отбор на Раковски (кв. Сердика, София) е наследник на Завод 12 (София). Най-доброто постижение на Раковски е 5 място в Източната „А“ ОФГ-София град през 2000 г. До 2003 г. отборът игра в „Б“ ОФГ-София град.
  • Отборът на Софийски орлета (София) е наследник на ФК „ВВС“ (София), не военния, а футболния представителен отбор. През 2002 г. ФК „Софийски орлета“ участва в „Б“ ОФГ-София град.

Отбори от Тракия и Македония, участвали през 1941 – 1944[редактиране | редактиране на кода]

М Отбор С М П Р З Г.Р. Т
1 Македония (Скопие) 2 9 5 0 4 15 – 12 10
2 Беломорец (Кавала) 2 7 4 1 2 13 – 8 9
3 Локомотив (Скопие) 2 6 3 0 3 14 – 8 6
4 Македония (Битоля) 2 4 1 0 3 4 – 6 2
5 Вардар (Скопие) 1 1 0 0 1 1 – 4 0
6 Гоце Делчев (Прилеп) 1 1 0 0 1 0 – 8 0

Ранг в ЕКТ[редактиране | редактиране на кода]

А Група[редактиране | редактиране на кода]

ПОСЛЕДНО КЛАСИРАНЕ

Позиция Първенство Коефициент
27 Сърбия Суперлига (0 Disc Plain yellow dark.svg) 14,625
28 КазахстанВисша лига(+4 Green-Up-Arrow.svg) 14,125
29 България Първа професионална футболна лига (-4 RedDownArrow.svg) 13,125
30 Словения Първа лига (-2 RedDownArrow.svg) 13.125
31 Словакия Първа Лига (-1 RedDownArrow.svg) 12,000

Информацията е актуална към сезон 2015/16

ИСТОРИЯ
Най-високото място в ранглистата на УЕФА, което е достигала „А“ група, е 16-то от 52 клубни асоциации през 2006/07 г. Това става след успешното представяне на българските отбори в евротурнирите. През 2005/06 г. те постигат рекордните 35 точки, с което прибавят към сумарния коефициент 8,75: Левски носи общо 16,25 точки от 7 победи, 2 равни, 5 загуби и 1 точка бонус; Литекс – 9 точки (4 п, 2 р, 4 з); ЦСКА – 8 т. (6 п, 4 з); Локомотив Пд 1,75 т. (1 п, 3 з). През 2006/07 г. Левски е първият български отбор, играл в групите на шампионската лига и донася 8 точки (3 п, 1 р, 6 з, 3 точки бонус); Локомотив Сф – 4,5 т. (3 п, 3 р); Литекс – 4,25 т. (3 п, 2 р, 1 з); ЦСКА – 3,75 т. (2 п, 3 р, 1 з) – всичко 20,5 точки и добавка към рейтинга 5,125. В квалификациите за победа се дава 1 точка, за равен – 0,5 т. за загуба – 0,25 т. В групите и директните елиминации след тях победата носи 2 точки, равният мач – 1 т., а загубата – 0,25 т. През следващите години постиженията на българските отбори намаляват, УЕФА престава да дава точки за загуба и първенството слиза след 21 място в Европа.[4]

Сезон Движение Място
2002/03 21
2003/04 (+1 Green-Up-Arrow.svg) 20
2004/05 (-1 RedDownArrow.svg) 21
2005/06 (+4 Green-Up-Arrow.svg) 17
2006/07 (+1 Green-Up-Arrow.svg) 16
2007/08 (-1 RedDownArrow.svg) 17
2008/09 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 17
2009/10 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 17
2010/11 (-4 RedDownArrow.svg) 21
2011/12 (-7 RedDownArrow.svg) 28
2012/13 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 28
2013/14 (+3 Green-Up-Arrow.svg) 25
2014/15 (0 Disc Plain yellow dark.svg) 25
2015/16 (-4 RedDownArrow.svg) 29
2016/17
2017/18
2018/19
2019/20
2021/22
2022/23
2023/24
2024/25

Клубно класиране[редактиране | редактиране на кода]

Позиция Движение Отбор Коефициент
59 Verde e Bianco.png Лудогорец 32,075
274 Verde Con Striscia Bianca.png Берое 4,575
274 Giallo e Nero.png Ботев Пловдив 4.575
284 600px Blu con lambda bianca.svg Левски (София) 4,325
297 600px Rosso con Stella Rossa.png ЦСКА (София) 4,075
306 Verde e Arancione.png Литекс 3,825
314 Bianco e Nero (Strisce).png Локомотив Пловдив 3,575
314 Черно море 3,575
327 Славия София 3,325
333 Rosso e Nero (Strisce).png Локомотив София 3,075

Излъчване[редактиране | редактиране на кода]

От 2000 до 2008 г. Българска Национална Телевизия притежава пълните права за излъчване на първенството по Канал 1.

През сезон 2008/2009 правата за излъчване са закупени от частните канали TV2 и Ринг ТВ за 3 плюс 2 години. БНТ имат първи избор за всеки кръг.

За сезоните 2009/2010 и 2010/2011 PRO.BG (бившата TV2) и RING.BG (Ринг ТВ) купуват правата за излъчване на пълния пакет от 6 мача от всеки кръг.

В края на сезон 2010/2011, след като PRO.BG се влива в bTV, каналът е преименуван на bTV Action, който продължава излъчване само по кабелната мрежа. Новите собственици не искат да заплатят пълният размер на сумата за правата. Поради недоволството на клубовете се стига и до лишаване от достъп на ТВ камери.

Дни преди началото на сезон 2011/2012 частния канал TV7 чрез Валентин Михов и Цветан Василев купува правата и излъчва по 2 мача. Както и преди 3 сезона БНТ1 получава първи избор. Останалата част от мачовете биват излъчвани на живо в интернет от сайтовете Livesport.bg, Bookmakers.bg и Sportline.bg. Купата на България се излъчва от канала на сателитния оператор Булсатком – TV+. Впоследствие обаче отново има неуредици с плащането.

За началото на новия сезон 2012/2013 клубовете отказват предложенията за излъчване от 4 телевизии – БНТ, ТВ7, ТВ+ и Нова телевизия и по тази причина първите няколко кръга не са предавани. В крайна сметка от 10 кръг започва излъчване, като каналът на Булсатком – TV+ има 1 и 3 избор, a БНТ – 2 избор. През пролетния сезон се разтрогва договора с ТВ+, като TV7 и News7 получават 1, 3 и 4 избор, а БНТ1 – 2 избор.[5] През пролетта на 2013 г. е сключен нов договор за излъчване за три сезона до 2016 г., със 7 Медия Груп, като срещите се предават по TV7 и News7.[6] По силата на този договор отборите получават общо 4,5 млн. лева годишно, като 40% от тях се разпределят по равно между всички отбори, 30% се разпределят спрямо класирането в средата на сезона, 15% – спрямо класирането в края на сезона и 15% за шестте отбора, които играят мачовете си на осветление („Лудогорец“, „ЦСКА“, „Левски“, „Берое“, „Черноморец“ и „Литекс“). По този начин всеки отбор получава минимум 128 хил. лева за участието си в първенството. [7]

От сезон 2014/2015 след като TV7 и News7 изпадат в несъстоятелност и след първите няколко кръга правата преминават в Нова Броудкастинг Груп, която започва излъчване на срещите по Нова телевизия и Диема. От пролетта на 2015 година групата стартира допълнително платен пакет – Диема Екстра, като основните срещи преминават в ефира на новия платен канал Диема Спорт. От сезон 2015/16 групата стартира и втори платен канал – Диема Спорт 2, като удължава договора си до 2020 година и премества всички срещи в допълнително платения телевизионен пакет [8].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

1948/491949/501950195119521953195419551956195719581958/591959/60 1960/611961/621962/631963/641964/651965/661966/671967/681968/691969/70 1970/711971/721972/731973/741974/751975/761976/771977/781978/791979/80 1980/811981/821982/831983/841984/851985/861986/871987/881988/891989/90 1990/911991/921992/931993/941994/951995/961996/971997/981998/991999/00 2000/012001/022002/032003/042004/052005/062006/072007/082008/092009/10 2010/112011/122012/132013/142014/152015/162016/17 2017/182018/192019/20

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.